четвъртък, 4 юни 2015 г.

Сплавта на закона- Брандън Сандърсън

  "- Лорд Уаксилий?
  - Почти целият- отвърна той.- Може да съм оставил някой пръст в коридора."

  Как да не заобичаш подобна книга? Продължение на Мъглороден след 300 година, в една нова ера, с нови закони, герои и новосъздаден хумор, o, и метали. Това беше най-забавната книга на Брандън Сандърсън, която някога съм чела. Е, може би след Дейвид Чарлстън, но той е герой от другата му поредица, не е книга. За жалост.
  Няма да разказвам за какво става дума в книгата, освен че този път не се върти около свалянето на някой от власт или политика или църква. Може би е нещо между криминална и фентъзи като повече е криминална. 
  
  "- Лорд Ладриан, веднъж ви чух да разказвате, че сте проболи някакъв мъж в окото с ножа, който метнал по вас. Това истинска история ли е?
      - Всъщност ножът беше на Уейн- отвърна Уаксилий. За миг се поколеба и добави: - А окото беше случайност. Тогава също се целех в топките."

  Как си представяте държанието на  42 и 30-и-нещо годишни мъже? Представяте ли си ги забавни, преливащи от енергия, добре изглеждащи, мрънкащи и напълно наясно с възможностите си? Представяте ли си ги пазители на реда, много умели и постоянно в действие? А можете ли да си ги представите реално така в продължение на цяла една книга, където макар и сериозни в подходящите моменти, винаги ще им се удаде възможност да се изкажат по такъв забавен начин?
  От начало си мислех, че Уакс и Уейн, които са главните герои в книгата, са мъже на не повече от 25 години и двамата, а се каза, че дори Уакс е по-старият с десетина години, прехвърлил четиридесетте! Той е на 42! Боже, аз имам чувството, че на тази възраст хората се затрудняват вече да изкачват пететажни блокове без асансьор, а те двамата с Уейн бягат и тичат, и скачат, и се бият, и почти не умират...

"- Поне не застреля никого- каза Уаксилий.- Никога не може да си сигурен, когато става дума за Ранет. Особено ако и Уейн е наблизо.
 - Не е честно- подскочи Уейн.- Гърмяла е по мен само три пъти."

 Чак аз се изморих като четох за работата им. Книгата е пълна с мистерия също, но не чак в такива мащаби като в първите книги, а може би е пълна с мистерия за самите герои, с която аз съм напълно наясно, понеже все пак съм чела първите три книги. Например, когато Хармонията говори в главата на Уакс или когато...Мараси- братовчедката на бъдещата годеница на Уакс (това не е спойлер), среща една личност...която всеки, чел Мъглороден, познава.
  Малко е трудно да прехвърлиш от английски на български и си нямам и понятие за много от металите, да не говорим колко се обърках като почнах да чета на български, но макар и същият стил на писане, книгата беше сравнително по-лека от предишните, по-тънка, да, но и по-лесна за четене. И забавна, както казах.

"- Вие двамата имате много интересни приятели.
 - Интересни? Не, тя просто ни се сърди.- Уейн се усмихна.- Така показва привързаността си.
 - Като стреля по хората?"

 Отне ми два дни да я прочета, само защото исках да гледам сериал и да напиша предишното ревю. Този път смея да кажа, че не ми бяха трудни първите 100 страници, както в предишните книги и езика няма нищо общо, просто там всичко се развиваше бавно, а тук не чак толкова. Същинското действие беше започнало вече около 2-ра глава, ако не и по-напред и просто мога да кажа, че това е поредната книга на Брандън Сандърсън, която ме държа в плен от началото до самия край, от първата до последната буква и това е поредната му книга, която доказа, че може да е вторият ми любим автор. А аз имам двама.

  " - Харесва ли ти наметалото ми?
   - Това ли те забави? Моля те, не ми казвай, че си пазарувал, докато животът ми е бил изложен на риск."

  Как да не ги заобича човек? Държат се толкова непринудено един с друг и толкова добре- хем се обиждат, хем се смеят и просто всичко е наистина страхотно. Пак почнах да  обсъждам героите, но просто ми направи впечатление...отново. Може би защото не съм виждала тук големи мъже да се държат по този начин, но пък и не е като да прекарвам времето си в компания на такива. 
  Както и да е. Една последна дума за превода- беше изключително добър и умел. Преводачът се е справил невероятно с превеждането на термините, а за това се изискват доста умения и въображение, за да ги накара да звучат добре дори на български. Изключително съм доволна от него и препоръчвам книгата и на български, и на английски. А това не се случва честно.

1 коментар:

  1. Току що прочетох Сплавта на закона и имам много въпроси :D
    За този който посети Мараси се досетих кой е, но за Хармония имам съмнения.
    Също така искам да задам един особено важен въпрос... Къде са изчезнали Мъглородните?? Имам нужда от тях!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...