сряда, 30 септември 2015 г.

September Wrap Up


Ето че почнахме училище и аз вече прочетох 12 книги за един месец, а през лятото и осем не ставаха. Този път снимката ми е дори по-ужасна от обикновено, но просто книгите са натъпкани на пет различни места и няма как да ги извадя и върна обратно.

1. Лабиринтът

Понеже щях да гледам втория филм, реших да прочета книгата, за да си припомня какво се е случило в първия. За жалост, времето й не й беше тогава, но книгата е много хубава, лесно и бързо се чете, главите са кратки и дори е забавна.

2. Сребристи сенки

Тази книга, обаче, дори бях забравила, че съм я прочела, за това, ето го и ревюто.

3. Рубиненият кръг

Отново ревюто е:
А ето ги и ревютата на цялата поредица:

4. The Hundred Thousand Kindoms

Първа книга от трилогията на Н. К. Джемисин, която попада в списъците на 50 фентъзи поредици, които трябва да прочетеш преди да умреш. Тя е комбинация от фентъзи и романтика, която може да те отнесе. Ето го и ревюто.

5. Дневниците на Стефан: Началото

Ревюто е:

6. Fangirl

За жалост, Фенка е една от книгите, на които не успях да напиша ревю, понеже просто не ми идваше отвътре. Тя разказва историята на повечето книжни плъхове, обсебени от любимите си книги.


7. Dead Ice

Това е поредната ми любима книга на ЛКХ и ревюто е

8. Хари Потър и стаята на тайните 

В сравнение с първата книга, втората е много, много, много по-добра.


9.Between the Lines

Тук се разказва сбъднатата мечта на един книжен плъх- любимият му герой да е реален/


10. The Assassin's Blade


11. Throne of Glass


12. Горещо след полунощ

И сега, една гореща книга. Препоръчвам я горещо на всеки!

В момента чета Darkfever, на която скоро ще има ревю, а TBR List-а ми за Октомври ще бъде пуснат, когато разбера какво ми се чете, освен довършването на Маратона и прочитането на някои от моите 31 непрочетени книги.

вторник, 29 септември 2015 г.

Горещо след полунощ- Синтия Идън

Това със сигурност е една гореща книга.

  Това, което ме хвана в книгата преди да я прочета, беше резюмето и по-точно- частта, в която се споменават странните пациенти на докторката- вампир с фобия от кръв и сукуба, която търси сериозна връзка, за която, между другото, ще се отнася втората книга. 
  Емили Дрейк е психолог на свръхестествените същества, която бива въвлечена в един случай със сериен убиец и така се запознава с детектив Колин Гит, който също принадлежи към Другите- свръхестествените същества. Двамата мигновено са завладени от бурни страст и емоции помежду си, а случаят, който разследват, сякаш засилва всичко това.
  Аз лично съм много доволна от самата книга. Харесвам стила на писане на писателката- лек е, няма натоварващи описание, а напротив- те са леки и интересни, а книгата е пълна със същества, които човек не би предположил, че са две различни неща, но нещото, което най-много ми хареса беше какво въздействие създава у читателя Синтия Идън с по-еротичните си сцени, понеже са много, много добре описания, дори самото описание на една целувка е силно, подробно, много добро. Като цяло, това ми направи най-голямо впечатление и е една от причините да ми хареса толкова много. Друга причина е, че това е една от малкото книги, в които авторката не забравя нито за миг, че пише за свръхестествени същества- постоянно се напомня на нас, читателите и на Емили, че Гит е шифтър, а при повечето такива най-често животното, а не човека, има властта. Постоянно се наблюдава частична промяна у Колин при по- силна емоция, а напрежението от случая, по който работят също допринася за това напомняне, че книгата не е просто еротика, тя е и фентъзи и...криминална.
  До един момент в книгата, мистерията за убиецът си беше пълна, но след един по-специален момент, някъде в средата, вече се досетих кой може да е той и в крайна сметка се оказах права, но това не пречеше да ме изненадат други открития.
  Емили е една героиня със силна дарба и силен характер, защото това, което е преживяла я е направило такава. Може и да се защитава в моментите, в които й се е наложи или реши, че Колин може би се нуждае от помощта й.
  Колин Гит е един секси шифтър с понякога твърде властно държание, но стане ли дума за Емили, може и на колене да й падне, стига тя да е щастлива и в безопасност, за негово нещастие, работата й изисква да скочи с двата крака в опасността, търсейки убиеца. Той също ми харесва като герой и като нея е имал...травмиращ момент в миналото, но това, което много харесвам в тях е, че не се придържат към миналото, както съм чела и виждала други хора, а гледат и живеят в настоящето.
  С риск да се повторя казвам, че Горещо след полунощ е една интересна, гореща и просто много хубава книга, изпълнена с действие, еротика, мистерия и напрежение, която може да ти открадне дъха. Препоръчвам я на феновете на Братството на черния кинжал, Воините на Атлантида, Рискована любов, Повелители на нощта и други поредици от този тип.

Много благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност!

неделя, 27 септември 2015 г.

The Bookalicious Tag!

  От доста време не съм правила тагове, така че реших да преведа този. Предупреждавам, че може някъде нещо да не звучи, както трябва, за което се извинявам. Но пък ми трябва някаква публикация преди следващото ми ревю.

1. Какъв процент от книгите си взимаш от библиотеката и какъв от някъде другаде?

Нямам карта за библиотеката. Не обичам библиотеката. Няма начин да взема книга и после...после...да я в-в-в-върна! Никакъв! Пък и като е чужда, трябва да я пазя и да мисля за опазването й и всякакви такива. Много притеснения за нищо, така че - 0% от библиотеката, 98% от книжарница и 2% от някой приятел.

2. Кой герой би искал/ла да бъдеш и защо?

Анита Блейк, защото тя има много богат избор от сили, животински форми и просто е една наистина много силна жена.

3. Коя е любимата книга от детството ти?

Единствените, които помня да съм чела сама са Малкият принц и Ян Бибиян, но също така помня, че много харесвам мама да ми чете Лукчо.

4. Коя е любимата ти книга?

Де да беше само една- Проклятието на тигъра, Мъглороден, Възмездиелите, Въглен в пепелта, Пътят на кралете, Dead Ice и други.

5. Купуваш ли книги втора ръка?

Всъщност не. Не съм попадала на някоя втора употреба достатъчно добре запазена или мой тип, че да си я взема. Пък и някак си предпочитам новите неща, без значение какви са.

6. Кой е най-сексапилният ти любим герой? (Без значение от пола.)

Най-сексапилен?! Само Анита има около двайсетина мъже, Мери Джентри има десет, ако вземем в предвид братята, войните на Атлантида, боговете от трилогията на Н. К. Джемисин и останалите герои от останалите книги... Пфу. Много станаха.
Нека да отбележа, тогава, само най-любимите ми от Анита- Мика, Жан-Клод, Натаниъл, Синрик и Дев. От Мери Джентри избирам Дойл и Фрост. 
За женски персонажи от Анита, понеже има и една-две-три жени при нея, харесвам много Магда.
Иначе, за да включа и познати имена- Джейс, Уил Херондейл, Рен и Кишан от тигъра, Келсиър от Мъглороден и Адолин и Каладин. 
И много, много, много други. 

7. От коя поредица имаш най-много книги?

Братството на черния кинжал и Училище за вампири имам всичките 12 книги.

8. Коя  е любимата ти корица?

Хайде малко снимки. Има и още корици, разбира се, но нека не прекаляваме.













9. Кой е любимият ти вид книга?

Предполагам, че тук се има предвид жанр? Нека така го възприемем- фентъзи, но обичам и еротика и понякога просто романтика, YA...

10. Коя е първата книга, която прочете?

По собствено желание- Хекс Хол на рейчъл Хокинс.

11. Кой е любимият ти филм по книга?

Реликвите на смъртните. Харесвам го твърде много. Не е здравословно.

12. Къде е най-доброто място за четене?

До прозореца. В ъгъла на леглото. На дивана.
Обичам да чета и на пейки навън.

13. Написвал/ла ли си свой фен фикшън по книга?

Не, не мога да пиша фен фикшъни, придържам се към тийн фикшъните и нещо мое.

14. Ако можеше да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те?

Не знам, но бих си избрала някои, които не съм чела, но съм сигурна, че ше ми харесат. И най-вероятно ще са от трилогия, за да не искам да чета останалите.

15. Коя е най-дебелата книга, която си чел/ла?

Пътят на кралете и Сияйни слова от по 1000+ страници.

16. Ако напишеш книга, какво ще е заглавието?

Много, много, много зависи от идеята.
Например:
Личният убиец на принца
010
Лунен ловец
Плът срещу кръв
Дарбата на смъртта
и други.

17. Колко книги прочете миналия месец?

Не помня, въпреки че я има в една от старите ми публикации- 8-9 някъде.

18. Коя е последната книга, която прочете?

О! Точно на време! Стъклен трон. А сега чета Горещо след полунощ.
Да, защото последното е точно по темата.

19. Представяш ли себе си в книгите, които харесваш?

*изчервяване* да *изчервяване*

20. Коя е любимата ти книжарница?

Ciela- има наистина много книги, но харесвам и Orange и Book Trading.

21. Твърди или меки корици?

Зависи от книгата. Ако е от 200 страници до 500 с дебели листи, или поне наподобявайки тухла- меки, а от 500 нагоре- с твърди.

22. Имаш ли повече от едно копие на същата книга?

Да. За малко да кажа не, но се сетих, че имам две книги на два езика- български и руски.

23. За вампири или върколаци предпочиташ да четеш?

Имаше време, когато мигновеният ми отговор щеше да е за вампири, но сега съм прочела твърде много книги с всякакви същества, че вече няма значение. Мисля си, че бих искала да прочета повече книги за върколаци, но честно казано искам най-много да прочета за гулове.

24. Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/ла да притежаваш?

Последно като ги броях бяха 200, сега трябва да са...хм? 211. Така че да.

25. Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник (от същата държава)?

Миналата година някъде, май...Вестители на Цветелина Владимирова.

Това е краят на тага. 
Беше интересен, да, има някои доста често повтаряни въпроси и в други тагове, но вкусовете постоянно се менят, както и любимите книги., Някои се изкачват, други слизат по скалата на...любимост и така. А що се отнася до най-дебелата или най-тънката книга...

събота, 26 септември 2015 г.

Throne of Glass by Sarah J. Maas

#Когато половината книга я четеш,
 а останалата я слушаш.
 A heart of ice. A will of steel. Meet the assassin.
Meet Celaena Sardothien. Beautiful. Deadly. Destined for greatness.


  Обичам да си припомням онзи цитат, който сега няма да дам точно: "Когато четеш книга за първи път, срещаш нов приятел, а когато я препрочетеш- срещаш стар."
  Тук наистина буквално срещнах стари приятели и едва не започнах да роня сълзи, когато Селена се срещна с Нехемия.
  Още от първият път, когато започнах да чета поредицата на Сара Дж. Мас, заобичах стила й на писане, защото макар и от трето лице, не е чак толкова натоварващ, колкото при други автори, интересен е и те държи до края на книгата.  Да не говорим, че миналата година (когато четох за пръв път книгата, но явно нищо не помня, странно) имах мания по книги с много екшън, само битки и само убийства, повлияна от една приятелка, чието влияние се оказа изключително лошо, понеже силно се ограничавах от към материали за четене, но в аск помня, че ми бе предложена тази книга и реших да я проуча.
  Разбира се, хвана ме от първия ред и за седмица бях изчела и двете книги и се ядосвах, че трябва да чакам толкова дълго до излизането на Heir of Fire, а сега, за да се подразня сама себе си, както за трети-четвърти път казвам- препрочитам книгите една по една, за да си припомня всичко и да направя връзката преди да започна Queen of Shadows.
  Идеята винаги ми е харесвала, а Сара Дж. Маас се справя изключително добре в изграждането на свой собствен свят, което не е никак лесно. Допълнително, тя знае и мисли много над общите неща, на които един асасин би обърнал внимание, на предпазливостта и уменията, които са й нужни и като цяло книгата е написана така, сякаш писателката е асасинът, а не Селена, както всъщност пишат всички добри писатели.
  Харесвам мистерията, която е поддържана в книгата, леката романтика (и драма, разбира се) и постоянното описване на приятелство, доверие, предателство, как Селена се учи да се доверява и среща първата си приятелка от години, на която може да се довери напълно, а от предисторията дори става ясно, че тя няма особен късмет в подбирането на приятелите си.
  Също така обичам описанията на битките- те са добри, достатъчно подробни,че да ти е интересно и да продължиш да четеш, но не и твърде подробни, че да ти доскучее или пък да се ужасиш, което се отнася и за останалите й описания.
  Образът на Селена е точно от типа, който харесвам- силна жена, умна, с характер, способна да защитава себе си и близките си, но в същото време умее и да показва своята по-нежна, уязвима и ранима част.
  Нехемия, елвската принцеса (или както е преведено) е една от любимите ми героини също, защото тя е не само силна и смела личност, но и страхотна приятелка, която се грижи и за кралството си, което е на ръба на падането под знамето на Адарлан, така да се изразя.
  Дориан, принцът на Адарлан, е малко по-нежен мъжки персонаж, отколкото предпочитам, но винаги съм го харесвала, особено след като ми се издигна в очите във втора и трета книга.
  Каол (или Кеъл, не ме съдете ако го напиша и така) е точно типа мъжки персонаж, който харесвам. Колко странно, че все ще си намеря нещо, което ми допада във всяка една книга, която чета. Той е мистериозен, мълчалив и сопващ се, което забавлява Селена, но пък и тя прекарва по-голямата част от времето си с него, така че...
  В последно време ми е много трудно да пиша върху каквото и да е, така че просто ще завърша това ревю като кажа, че това е книга, която няма да ми омръзне да препрочитам, защото има твърде много герои, които харесвам и много добър сюжет. Препоръчвам я на всеки заинтересован.

четвъртък, 24 септември 2015 г.

The Assassin's Blade by Sarah J. Maas

  Предисторията на Стъклен трон- годините на Селена Сардотиен преди да бъде затворена в Ендовиер, се състои от пет различни разказа, показвайки ни каква е била тя преди години, когато още е била в Гилдията на асасините (така ли е преведено) на Аробин Хамел (отново същия въпрос), както и отношенията й със Сам.

1. The Assassin and the Pirate Lord

  Като заговорих за Сам, трябва да кажа, че първоначалните им отношения ме изненадаха доста, но ничие връзка не започва перфектно, така че ще видим как ще се развие нататък.
  В този първи разказ Селена и Сам са на мисия, която не се оказва това, което очакват и се заемат да освободят двеста роби от пиратите, изправяйки се пред различни трудности и все пак успявайки.
  На мен лично ми беше много интересно да я прочета и да видя как Селена проявява такава находчивост и смелост за своите 16 години, но заради миналото й й се е наложило да порасте по-бързо от много.
  Винаги съм харесвала Селена- тя е силна, смела, но и не крие това, че понякога става уязвима, все пак ако не беше, нямаше да е тя.

2. The Assassin and the Healer

 Tук се разказва от страна на Ирин, дъщеря на лечител, която работи в мизерен бар, в който от два дни Селена посещава и стои до затварянето.
  Като цяло тук няма никаква мисия, просто ни е показана, че макар и да е най-известният асасин на Адарлан, Селена има добро и щедро сърце, помагайки на беззащитната жена да се научи да се защитава и да сбъдне мечтите си.
  Добрата природа на Селена е показана изключително добре, с тилът на писане на Сара Дж. Маас го подчертава. Включително и това, че тя знае нещо за бойните изкуства и самозащитата. Все пак, за да напишеш книги за асасини, трябва да разбираш от това, нали?

3. The Assassin and the Desert

Първоначално смятах, че този разказ няма да ми е интересен и ще ми доскучее.
Сега ми иде да се ударя с петте книги по главата.
Това беше най-интересния, най-динамичния, драматичния и предателския разказ, най-хубави, до сега.
В този разказ Селена отива да тренира при the Silent Assassins като наказани, там за пръв път осъзнава, дори и бегло, че може би има чувства към Сам и намира първата си приятелка. Отново има интриги, убийста, битки и всичко, което може да се очаква от един разказ за асасини.

4. The Assassin and the Underworld

Този разказ бе много приятен. Най-сетне Селена и Сам си изясниха отношенията помежду си, които ми бяха най-интересните.
Отделно, разбира се, имаха мисия, която трябваше да изпълнят, а змията Аробин Хамел отново се прояви. Чудя се дали в пета книга Селена няма да го изкорми едно хубаво, докато по някакъв начин не го поддържа жив?

5. The Assassin and the Empire

Селена е предавана толкова много пъти, че чак се чудя как успя да се сприятели с Нехемия.
Беше предадена в първия, в третия, в четвъртия и в петия разказ. Единственият път, когато не я предадоха беше във втория, когато се разказваше за Ирин.
Нищо чудно, че във втора книга да се случиха нещата. Преди се чудих и ядосвах защо не можеше да му прости, той не беше виновен, изпълняваше заповеди, но сега вече разбирам, тъй като от самото начало най-добрият приятел на Селена е предателството (В отрицателния смисъл, естествено.)

  Беше ми по-трудно да опиша и коментирам тези разкази, тъй като самите те съдържат малки или големи спойлери или аз просто и свързвам с такива. И все пак, не мога да игнорирам факта, че издадох много, но нямаше как. За това и ги коментирах, не ги ревюирах.
  Препоръчвам книгата на всеки, който се интересува от миналото на Селена- интересно е, кара те да разбереш защо взима подобни решения в другите книги и повечето неща ти се навръзват.
  Сега, обаче, започнах да се чудя дали ще срещне тези хора в следващите книги? В смисъл, ще срещнем ли Ансъл отново? Ами Илаяс? Ще отиде ли отново в The Red Desert и дали ще е, за да моли за помощ The Silent Assassins?
  Но знам, че в четвъртата книга май се среща с Аробин отново, само се чудя какво става, но нали обичам да се дразня, ще прочета всички книги от начало до край.
  И сега почвам със Стъклен трон.

понеделник, 21 септември 2015 г.

Throne of Glass Marathon


  Оригиналният маратон на Стъклен трон мина отдавна, но тогава имах само The Assassin's Blade в хартиен вариант и за това не можах да го направя. Пък и бях заета да чета друго.
  За това реших да събера всички книги, които нямах (първа и втора де) и да ги прочета отново, понеже наскоро осъзнах, че от Heir of Fire не помня абсолютно нищо, а я четох месец след като излезе, а какво остава до другите. За това сега, когато вече Queen of Shadows е при мен, започвам мой маратон в идните две седмици или там колкото време ми отнеме да прочета тези пет книги. 
  Както се вижда от Goodreads статуса ми- започнах предисторията на Стъклен трон- The Assassin's Blade, което за сега ми е интересно, тъкмо свършвам The Assassin and the Pirate Lord.
  Смятам да напиша ревю на всяка от книгите, но не се знае дали наистина ще го спазя това, тъй като не съм сигурна, че ще мога да напиша нещо сносно, но ще видим.

неделя, 20 септември 2015 г.

Between The Lines by Jodi Picoult and Samantha van Leer

  Някога чудили ли сте се какво става с героите, когато затворите книгата? Е, Саманта ван Лийр, съавтор на майка си- Джоди Пиколт (или както се произнася) се е замислила за това и ето че книгата е тук. Но тя не съдържа само мистичният начин на живот на героите, когато не си играят ролите, а показва една мечта на може би всички книжни плъхове- как любовта между главен герой и читателят става...споделена и истинска.
  Книгата е много сладка, романтична и има и драма, разбира се, но като цяло разказва точно така история- показва живота на Оливър- главният герой от книгата, която Дилайла чете- Between the lines, когато книгата е затворена. И какво се оказва: Оливър наистина не е влюбен в принцесата, която спасява, кучето му най-добър приятел е, както е и нещо като шеф на екипа им от герои, а най-големият злодей в книгата всъщност е дружелюбен колекционер на пеперуди и художник.
  Книгата е написана много леко и увлекателно като започва с началото на въпросната книга, която Дилайла чете. Всъщност се редува- историята, гледна точка на Оливър и гледна точка на Дилайла. Тъй като очевидно я четох на английски чак се изненадах колко лесно и бързо си мина, защото е написана толкова леко и лесно, че си тече като по вода. Ако вчера не бях заета съм сигурна, че щях да прочета още тогава, понеже само за два часа минах сто страници, а по принцип чета много бавно на български, пък какво остава до английски. 
  Хареса ми наистина много. Майка и дъщеря са направили страхотен отбор, написвайки тази книга, която хем показва тяхната представа какво става с героите в една книга, както и осъществяването на тази любов между главен герой от книга и читателят.
  Много ми е трудно да пиша това, не знам защо, но колкото повече харесвам една книга, толкова по-трудно ми е да й направя ревю, но ето как стоят нещата:
  Оливър не харесва еднообразието на книгата си, защото както той казва- не е имало едно време, дори не е имало два пъти на време, а стотици пъти. Стотици, даже хиляди пъти Принц Оливър играе как отива и спасява принцесата и след това заживяват щастливо, побеждавайки злодея, а реално, нашият принц иска да отиде във Външният свят и да види живота на Читателите и просто всички останали, да вкуси от различното, но никой от предишните читатели на книгата не е чувал молитвите му за помощ, докато един ден не си опитва късмета с Дилайла, която от месец насам препрочита книгата и е напълно влюбена в него. Първото нещо, което я привлича е, че е израснал без баща и така се запалва по книгата. 
#Да увиснеш на буква.
  После се опитват да го изкарат от книгата и това са най-големите трудности, срещу които имат да се изправят, но това са и най-интересните части, Всъщност, единственото, което започна да ме дразни към края на книгата бяха извадките от книгата на Оливър, понеже ме интересуваше повече какво става с него и Дилайла в истинския свят, отколкото неговата обикновена история.
  Сега като качих снимката отстрани се сетих, че книгата е пълна с такива малки сладки илюстрации почти на всяка страница, а преди почти всяка извадка от тази на Оливър имаше негово картина в някоя от различните му сцени. Той наистина е голям сладур (както и останалите картинки в книжката).
  Повечето са свързани с техните изживявания, както увисването на Дилайла на буквата J. Тя буквално си закачи блузата на нея.
  Няколко пъти се опитах да си представя как точно става това, защото няколко пъти беше споменато нещо подобно за някоя от другите опашати букви.
  На много места в книгата имаше неща, на които здравата си се посмях пък и бяха споменати други заглавия на книги, не само детски приказки. Например  лелята на най-добрата приятелка на Дилайла беше сравнена с Волдемор в рокля. Посмях се доста.
  Не съм сигурна, че казах всичко, което имах за казване и нарочно изпускам доста подробности, понеже не искам пак да си напълня ревюто със спойлери, но просто ще кажа, че си заслужава да се купи или изтегли и да се прочете, защото е интересна, сладка и показва една от най-големите мечти на книжните плъхове как става реална. Препоръчвам я на всеки, който е заинтересован и предлагам просто да я погледне в Goodreads.

събота, 19 септември 2015 г.

Хари Потър и стаята на тайните

  След като първата книга не ме впечатли особено, отписах напълно Хари Потър за около четири месеца,  които имах достатъчно време, за да се начета на други и сравнително по-нови книги като година на издаване.
  И ето, че открих любовта си към дебелите книги, а магиите са ми любими още от преди да чуя за Хари Потър.
  Накратко ще го предам така- няколко месеца наистина не исках да чета Хари Потър, докато не видях ревютата на Briana Knows и Йоана не започна да ми говори за косата на Хагрид, а след това в Book Trading видях колко дебела е 5-тата книга и новооткритата ми любов към големи дебели книги се обади веднага. Това беше нещото, което ме накара отново да дам шанс на тази поредица и миналата седмица в началото, докато четях Dead Ice, чувството, че ми се чете точно Хари Потър ме изненада, пък поне веднага си взех втора и трета книга. 
  Вече свърших с огромният си увод и понеже е късно вечерта, ще продължа само с едно кратко ревю и този път май наистина ще се получи такова.
  Отново започнах книгата с ниски очаквания, с твърде големи предразсъдъци, заради предишната, която ми беше омръзнала до средата, но останах доста приятно изненадана от продължението й- не само защото беше по-дълго, но и защото наблюдаваме едно доста голямо развитие на Дж. К. Роулинг като писател- по-добре е написана книгата, отколкото помня, по-лесно ме хвана и със сигурност ме задържа до края, достатъчно дълго, че да ме заинтригува и дори впечатли.
  Харесвам стила й на писане, използвайки трето лице, тя успява да покаже реакциите и понякога чувствата на тримата ни главни герои, да създаде усещане за мистерия и просто да въздейства на читателите. Да не говорим, че има много забавни моменти, на които аз просто си седях и се смеех, понеже ми бяха много забавни, наистина. 
  Писателката постига много хубава комбинация от авторова и пряка реч, която не е натоварваща или скучна, а е интересна и просто си те държи и четеш. Разбира се, забелязват се типичните белези на времето, в което е написана и най-познатата структура на един сюжет- въведение, нещо, което да те вкара в историята и след това една завръзка, придружена от подходящите събития, за да те накара да четеш с все по-голям интерес, но действието е до толкова проточено, че става ясно чак в последните две глави това, което е било планирано. Все още се срещат такива книги с най-много екшън накрая, но Дж. К. Роулинг по някакъв начин успява да включи действие не само в самия край, но и през цялото време в книгата.
  Не мисля, че има за какво да разглеждам героите. Харесвам ги. Най-много обичам, когато чета за почервеняването на някой от рода Уизли, все още си харесвам много Хагрид, а Хари си е голям сладур. Хърмаяни е умна и всъщност доста силна, така че покрива критериите ми за женски герой, дори и да е само на дванайсет в тази книга. Просто не мисля, че има какво да им разглеждам особено, всеки може да си изгради мнение за тях.
  Като цяло, не очаквах Хари Потър и стаята на тайните да ми хареса толкова, колкото всъщност ми хареса и със сигурност ще продължа да чета поредицата и ще си я събера до последната книга. Препоръчвам на всеки, който има съмнения за книгите да им даде шанс, може да остане приятно изненадан като мен.

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Somekind of a Book Houl

  Понеже по някаква причина реших отново да дам шанс на Хари Потър, наскоро си купих втора и трета книга, пристигнаха ми английските и си се радвам.
  В този пост ще кача най-новите си книги.
 
Започвам с най-дългоочакваната книга- Queen of Shadows. Никога не съм чела поредицата само на български, миналото лято прочетох всичко на английски освен 0,5, която си купих наскоро, така че веднага щом попълня един пропуск ще си направям малко позакъснял Throne of Glass Marathon.




Както винаги, някои хора решиха да ме измъчват с книги на руски. Избрах си Разбий ме, понеже...ами някак си ми хвана окото. Отново.
Кориците на втората и на третата книга са още по-яки!
Много се радвам, че мога да прочета цяла една поредица на български с твърди корици и да не ми излиза направо златно.




Някак си ми е странно, че искам да чета Хари Потър, никога не съм го харесвала и колкото и странно да е- не съм гледала дори филмите, но някак си онова чувство, че ми се чете нещо просто...се появи и сега си чета втората книга (първата я прочетох по-рано тази година, но ен бях очарована.)
Кой не би  искал да прочете книга, в която главният герой й герой се влюбва в читателя/ Е, тази със сигурност ще я чета след  Хари Потър и стаята на тайните.

  И понеже някак си твърде много харесвам кориците на книгите на Сара Дж. Маас...


Предпоследната книга и не особено предпоследна по моите предпочитания за четене е The Kingdom of Gods, която ще се разказва за Itempas- братът на The Nightlord. 
Малко се получи размазана, но нищо.

Последна, но също не на последно място и може би първата закупена и получена от гореспоменатите е втората книга на Серафина, която до скоро ми беше на купчинката до леглото, но сега вече не знам кога ще  я прочета, но ще е скоро. Хех.
Така, това бяха книгите ми, за сега. Може би ще имам подобна такава публикация седмица след рожденият ми ден, когато се надявам да получа повечко книги, хехе.

сряда, 16 септември 2015 г.

Dead Ice by Laurell K. Hamilton

  То се е видяло, че стотната ми публикация ще е ревю на 24-тата книга от поредицата за Анита Блейк, ловецът на вампири от любимата ми авторка- Лоръл К. Хамилтън, което не  е по-лошо от малко снимки на рафтовете ми.
  Това ревю ще е всъщност едно миниревю, тъй като това е последната излязла за сега книга и не искам да споделям твърде много спойлери, ако някой все пак се е решил да започне една така дълга поредица, макар че повечето хора като чуят 24 и спират до числото.
  Както вече споменах, Лоръл К. Хамилтън е моята любима писателка и единствената, която може да ме изкара от читателският ми застой, дори когато не ми се чете абсолютно нищо. Достатъчно е само да отворя нейна книга, която не съм чела, и ще съм хваната в света на Анита Блейк или Мери Джентри.
  Обикновено, когато нямам чувството, че ми се чете специална книга, избирам някоя, която най-много би ми се чела, но въпреки това, върви по-бавно от книга, за която имам това чувство, докато при ЛКХ книгите си вървят съвсем като по вода. Ако не бях излизала последните три дни, най-вероятно щях да прочета книгата много по-бързо.
  Стилът на писане на Лоръл К. Хамилтън е изключително добър и приятен- кратки глави, идеално балансирани описания и разговори, толкова добре направени, че си минават като по вода, дори когато просто прави сухо описание, е, при нея няма такова нещо като сухо. Всичко върви толкова интересно и лесно, че да не ти се иска да оставиш книгата дори за секунда и продължаваш да четеш. Тя не само балансира описанията и диалозите в книгата, но и главите. На всеки пет кратки глави има по поне две дълги, ама наистина дълги like 30 страници дълги, но те минават лесна.
  Никога не съм имала трудност да чета нещо на ЛКХ, особено на английски. Не знам защо, но нейните книги винаги са ми били в пъти по-лесни на английски, може би се дължи на това, че четейки в оригинал написаната в първо лице история на Анита я прави просто по-истинска. 
  Писателката е една от малкото, които не само че измислят нови и оригинални сюжети за всяка следващата книга, така че да не ти доскучае as hell, но също така ти показва и развитието не само на героинята си, но и на самата себе си. 
  Ако се върнем 23 книги назад, ще видим една консервативна Анита, която смята, че секс се прави в първата брачна нощ, смята всички вампири за ходещи трупове и би убила всяко неживо същество, а също така се бои от силата си, а в 24-та книга виждаме една вече зряла жена, която ходи с вампир и още около двайсейт шейпшифтъра и може би един-два вампира, а силата й на некромант  е може би по-голяма от всяка друга позната им в него век. По самите книги си личи колко се развива и самата авторка, нейната личност и всичко за нея. Наистина с течение на времето наблюдаваме и развитието й като писател, защото аз помня, че започнах силно да се впечатлявам след 8-тата книга, където Анита вече започна да се поотпуска и...ами да прави секс. Осем книги като монахиня сред най-сексапилните същества на света, ми стигат, както явно и на нея, но мисля, че при нея бяха около 2-3 години най-много. 
  Наистина след тези 8 книги се наблюдава едно много голямо развитие и колкото повече напредваш, толкова по-хубави стават и ти става и по-лесно д аги четеш.
  Тази книга не се различава от останалите- интересна, динамична, напредната, дори имаше любовни драми и неща, които извратеният ми мозък от всички ъгли хареса.
  Предупреждавам: Поредицата не е за хора, които не понасят различните сексуални ориентации и всякакви странности на хората, граничещи си с извратеното и гнусното. Все пак всеки си има лимитите, за някои едно е гнусно, за други не и явно аз все още не съм стигнала до моите лимити. А може би просто се дължи на това, че съм много разбран човек, не знам. 
  Криминална, драма, еротика, мистерия, напрежение, секси вампири, секси шейпшифтъри, секс дългокоси мъже, секси късокоси мъже, секси жени- за всеки си има по нещо.

_____________________English Review_________________

  It is obvious that my 100 post will be about 24th book of Anita Blake the vampire hunter series by my favorite author Laurel K. Hamilton. which is not worse than some photos of my shelves.
This is going to be a mini review just because this is last book that came out for now and I don't want to make spoilers if someone has decided to start a long book series even though when that somebody give up on reading when hears that there 24 books in the series.
 Like I said Laurel K . Hamilton is my favorite author and the only one who can get me out of my reading slump. For me is enough just to open a book of hers and I will be in the world of Anita Blake or Merry Gentry.
 Usually when I don't want to read any books I choose to read a book which somehow I want to read the most but even then I'm struggling. When the book is by LKH is a different- story everything is going really well.  If I haven't gone out the last three days I would have finished the book faster.
 LKH's style is great- short chapters, a balance between descriptions and conversations so lightly that you cannot get tired of them. Everything is going so easy and interesting that can't make you leave the book. There is a balance with chapters too. To every three to five short chapters there are two really long(like 30 pages long).
 I have never had the struggle with reading LKH's book even in English. Even in English I find it easier maybe because when you read in the original language the story of Anita sound more...real.
  The author is one of the few that makes an original story for every book to keep it interesting and you can see not only the change in the character but author's as well.
  If we go back to the first book we will see one Anita with conservative thinking like how she thinks you can have sex for the first time on your wedding day; that all vampires are the walking dead and would kill any creature that is dead. In 24th book we see one grown up woman who dates a vampire and 'round twenty shapeshifters and two to three vampire-friends with benefits. And her power is necromancy and it's bigger than anyone else's in this century. Through the books you can see the change in the author and how she is growing too.
  For real ... I remember being impressed after the eight book when Anita started to have sex. Eight books like nun hanging around the sexiest creatures in the world are enough for me and maybe for her. Even though for her I think it was around two to three years.
 The change in the books is so good and while you keep reading them they are getting better and better.
  This book is not different than the rest - interesting, dynamic, intensive even there was love drama which my insane part of brain really liked.
  WARNING! The series is not for people who hate different sexual orientations and all the crazy and insane stuff which are on the border with perversity and grossness. Everybody has its own limits and maybe I'm not even close to mine. Or maybe it's because I am an open-minded person.
 Crimes, drama, erotics, mystery, intensiveness, sexy vampires, sexy shapeshifters, sexy long-haired men, sexy women - there is something for everyone!

Thanks again to Yulia K. for the translation.

вторник, 15 септември 2015 г.

Seven Heavenly Virtues Tag


Това е 99-тата ми публикация, която забавих толкова много, понеже не бях сигурна дали да е ревю или таг, а за 100-ната ще направя пост за рафтовете ми, за което ще ми е нужно да наблъскам непрочетените някъде на отделно място.
Така, благодаря на Мели за тага.

1. Щедрост
Коя е най-скъпата книга, която си подарявал(а)?

 Хм, трябва да е била някъде към 20 лева.

2. Прошка
Кой автор има книги, които харесваш и не харесваш, но го харесваш въпреки това?

В момента се сещам веднага само за Л. Дж. Смит и Тайният кръг, където харесвам книгите, но и не ги харесвам, заради Каси, която е просто твърде слаба за вкуса ми, но все пак харесвам книгите.

3. Въздържание
Коя книга харесваш умерено(харесва ти, но е в умерени граници)?

Хм...Не знам. Може би Множество Катрини на Джон Грийн.

4. Усърдие
Коя книга си нямал(а) търпение да прочетеш?

Fangirl, The Waу Of Kings, Words Of Radiance и колкото и странно да е- Хари Потър 2 и само за протокола= още не съм го почнала, но завърша ли си Dead Ice, почвам.

5. Скромност
За коя книга говориш най-малко с цел да не привличаш вниманието върху себе си?

Ами...всъщност за всички без 3-4. Но нека да кажем за Здрач. избягвам дори да си признавам, че съм прочела и четирите, както и първата на нюансовия шит.

6. Целомъдрие
Какви вътрешни качества според теб са най-важни в мъжки или женски персонаж?

Обичам героите ми /без значение от пол/ да са силни, целеустремени, да имат характер и здрава психика. Да не ронят сълзи за щяло и не щяло и да са умни.

7. Доброта
Коя книга би искала да получиш, но не би поискал(а) поради някаква причина?

  Искам да поръчам за рождения си ден на някой Окото на света и Crown of Midnight, но смятам, че мога и сама да си ги взема.

Тагвам всеки, който не е тагнат.

петък, 11 септември 2015 г.

Reading Dead Ice + Причината Лоръл К. Хамилтън (ЛКХ) да ми е любимата писателка

  Всеки има тези тъмни и проклети дни, в които хем иска да чете, хем не иска. При мен не се случват често, но днес ми беше такъв ден.
  След приключването на Fangirl, която харесах, но не успях да съчиня ревю, не знаех какво ми се чете. Мислех си за Ритматистът на Брандън Сандерсън (БС), но времето му все още не е дошло. След това почнах Жрица в бяло на Труди Канаван. И двете книги започваха интересно, но просто не бяха за мен днес, наистина. И докато купчинката до леглото ми от списъка ми за септември си се мени, оставайки само с две книги от оригиналния списък и всеки път по две нови, аз отворих Brisingr, третата на Ерагон, за да видя дали ще ми се прииска нея да чета, гледайки Dead Ice. Ами и за него не беше време, просто предчувствам как чета тази книга в училище. Докато всички викат и крещят като изтървани от джунглата, защо аз да не чета за дракони?
  Ето как реших да отворя 24-тата книга на любимата ми дълга поредица- Анита Блейк, ловецът на вампири от любимата ми авторка Лоръл К. Хамилтън.
  На тази книга денят й също не е дошъл, но в мига, в който я отворих бях погълната от поредният добре замислен сюжет на ЛКХ. Още с първите редове бях хваната и вече не можеше да ме пусне. Може сега да я чета бавно, понеже имах малко работа, но продължавам да я чета с интерес и най-вероятно ще напиша ревю.
  За това обичам Лоръл К Хамилтън. Никоя друга книга от друг писател, която хвана в ден, в който не ми се чете, няма да ме накара да не искам да я пусна. Само тя умее така да пише, че да не ти се иска да пуснеш книгата. Тя е една от малкото писатели, които просто следиш как се развиват и те самите в продължение на поредицата, как се развиват самите автори като личности и колко много промени настъпват не само в героите им, но и в самите тях.
  За това сега, в този ден, в който не ми се чете никоя друга книга и със сигурност в главата си нямам точно заглавие, ще прочета най-накрая Dead Ice, която имам от месец насам. Знаех си, че я отлагам с причина.
  Имам един въпрос. Случвало ли ви се е някога нещо подобно на моето и ако да- кой автор/книга ви е избавил от това?

вторник, 8 септември 2015 г.

Дневниците на Стефан: Началото

  Винаги съм била отбор Деймън, но това не означава, че не съм била любопитна относно миналото на Стефан. Поне малко.
  Минаха поне две години, от както за последно се докоснах до сериала и около три, откакто прочетох пета книга. Аз не съм от хората, които предпочитат сериала пред книгите, понеже не се опитвам да ги сравня. Харесвам книгите и сериала като две напълно отделни идеи, каквито са си.
  Макар и първоначалните ми ниски очаквания, тази книга се оказа доста добра, пък и имаше доста Деймън, макар и тук историята да ни показва как от двама най-добри приятели, Стефан и Деймън се превръщат във врагове, заради едно момиче, което си играе със сърцата им. Малко е иронично, че точно след The Hundred Thousand Kingdoms почнах Началото, където също се говори за тази братска любов/омраза.
  Препоръчвам книгата на любителите на сериала и на историческите романи, понеже действието се развива през 19-ти век.
    За всички фенове на Стефан- тази книга ще ви пренесе в главата му, ще ви покаже какво точно се обърка между него и Деймън, както и баща му. Идеята да се покаже миналото на братята Салваторе е много добра, защото ни ги показват малко преди да се превърнат във вампири.
  Още едно последно "за" и минавам към цялостното ревю- за любителите на сериала, тази книга ще ви хареса, понеже става дума за героите от него, а не от книгите (понеже Катрин повдига тъмна, а не руса, вежда).
  Това е типичен исторически роман с много драма, поне малко мистерия и вампири. Всеки, който обича драма ще хареса книгата.
  Стилът на писане е изключително лек, бързо се чете, завладява те лесно. Той е от тези типове, които просто си минават бързо, гладко, без да ти стане скучно, понеже просто си четеш, описанията не са като на Л. Дж. Смит, много по-леки и приятни са, а гледната точка на Стефан прави книгата още по-приятна и ни запознава от първа ръка с всичките му чувства и мисли относно уреденият му брак с жена, която не обича и невъзможната му любов с Катрин, както и каква пречка всъщност се оказва Деймън.
  Има някои леки разминавания с книгите, което хем ме обърка, хем ме забавлява и то бе относно всъщност тяхната история, понеже спомените ми от книгите и сериала освен че се смесват, вече са и непълни, което ме кара да бъда по-объркана от обикновена и поради изкривеният ми мозък, това ме забавлява.
  Като цяло останах приятно изненадана от книгата, защото не я сравнявах с оригиналната поредица, а със сериала, по който всъщност е написана. Отново бях отбор Деймън, макар и да четях книгата от името на Стефан и малко или много неговото мислене да ми повлия. Просто Стефан никога не е бил мой тип мъжки герой, поради твърде нежната си и мека природа, която по-късно го превръща в онова кръвожадно чудовище, както в книгите, така и в сериала, а Деймън си остава до някъде напълно здравомислещ, макар и обсебен от Катрин (и по-късно Елена). 
  Въпреки очевидно противоречивите ми чувства и мнение, харесах Началото и възможността да вляза в главата на Стефан и благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
  

понеделник, 7 септември 2015 г.

The Hundred Thousand Kingdoms - N. K. Jemisin

Gods and mortals, power and love, death and revenge. She will inherit them all.

  Прочетох книгата. Сега не знам какво да правя. Не знам какво да напиша, как да формулирам това ревю, за да стане що годе добро и да привлече интерес към книгите.
  Оказа се, че или попадам на книги с политически интриги, където героинята отива да шпионира за нещо, или просто хващам поредица от типа на Братството, където всяка книга е за различен брат. Този път вида на книгата е и от двете- героинята отива в двореца (не като шпионин) и трилогията на N. K. Jemisin се отнася за различен бог.
  Първата е за Nahadoth, the Nightlord, но и за много повече, тя е за това как Yeine е принудена да иде в двореца, за да бъде обявена за наследничка на трона ала нещата поемат в съвсем различна посока и пътят й се пресича с поробените богове, служещи на рода Арамери, който управлява Стоте хиляди кралства.  
  В началото на тази трилогия се запознаваме с всички богове и както казах, тя е за първият и съвсем първородният бог- The Nightlord, втората е за Itempas- The Daylord и третата е са първородният син на Nahadoth- Sieh. 
  Но сега нека се върнем на първата книга, още не ми е пристигнала втората, а третата дори не знам кога ще ми бъде поръчана, но ще си чакам.
  The Hundred Thousand Kingdoms (THTK) е книга изпълнена с напрежение, много мистерия, която постепенно и наистина бавно се разкрива, особено мистерията около убийството на майката на главната героиня, любов и ами...насилие. Не много, но все пак- описания на някое и друго измъчване, наблюдавано, не изживяно. 
  Стилът на писане е лек, лесен и напълно те поглъща, кара те да се превъплътиш напълно в героинята, да изпитваш нейните мисли, чувства, дори лекото объркване на личността, което в последствие става ясно защо е така.

"Never whisper his name in the dark, unless you want him to answer."

 От начало си мислех, че авторката минава от първо лице в трето, но постепенно и някъде към края осъзнах, че не е така. Героинята изглежда води диалози със себе си и постоянно забравя коя е тя, което е и замисълът на книгата. Това много ми хареса, интересно и уникално замислено.  Нямаше момент, в който да ми доскучее, дори когато исках да бързам, да я прочета по-бързо имаше нещо, което ме караше да се задържа на реда си, да го дочета, за да не изпусна нещо важно и в крайна сметка съм наистина доволна от книгата.
  Ако съдите по резюме, не съм сигурна, че петте объркващи реда биха ви хванали, но ако се докоснете дори за малко до самата книга (или прекрасната корица), няма да искате да я пуснете. Никога.
  Беше ми изключително трудно да се разделя с нея и с героите, които толкова много харесвам.
Yeine е отгледана от малка да е силна жена и тя наистина е такава- здравомислеща, силна физически и психически, справяща се с всичко, включително и божествената й задача. Тя е от типа героини, които наистина много харесвам и дори в началото да беше силна, нататък наистина израстна и стана божествено силна.
 The Nightlord, Nahadoth, е най-силният бог, първият, който се е родил във вселената, притежаващ сила, която не би могла да се побере в човешката черупка, в която е затворен. Той самият обича промяната, той е промяната. Поробвайки го, брат му го ограничава, правейки го човек през деня, а през нощта е само сянка на предишната си божествена същност, но дори и така е плашещо силен. Твърде силен. Той няма постоянна форма, заради променящата се си природа, но това не й пречи на Yeine да се влюби в него, макар и всяка негова предишна любовница да е била убивана, това е заради силата му.

"The priests' lesson: beware the Nightlord, for his pleasure is a mortal's doom. My grandmother's lesson: beware love, especially with the wrong man."

 Твърде силни, двамата са си наистина един за друг, а аз ги харесвам. Изградени са твърде добре, няма как да не се привържи към тях човек.
 Друго нещо, което ми хареса- нали боговете са братя и сестри? Тук има показана брато-сестринска любов-омраза. Всичко винаги спада до това- любов/омраза,
  Има, разбира се, много герои, които бих могла да разгледам, но аз искам да спомена само още един- Sieh, богът на...няма да го докарам като хората- богът на триковете, лъжите, игрите, детето-бог. Той буквално е бог в тялото на дете, може да си променя възрастта като всеки друг бог, но умът му, макар и древен, пак си остава детски, неговата природа е такава, макар и понякога авторката да ни показва и "зрялата" му същност, той си остава дете през по-голямата част от времето. Sieh, както казва един герой от книгата, е лесен да се обича, аз веднага го харесах. Просто той е твърде лесен да го заобичаш, няма как да не го харесаш и това не е само заради детската му природа, God knows, не мога да понасям деца, но малките, а той е най-често във формата на 9-10 годишен, който постоянно търси близостта на Yeine, гледа да я прегърне, да я докосне, погали по  косата и търси майчинска закрила, въпреки че тя е няколко хиляди века по-млада от него. Мисля си, че и по това колко пространствено го описвам си личи колко го харесвам и как нямам търпение за неговата книга.
  Нямам представа как се произнасят половината от имената в книгата, за това оставям всичките в оригинал. Това не ми попречи да я прочета бързо, а и копието ми е малко и сладко.
  Препоръчвам тази книга на всеки, който харесва разни политически интриги, нови светове (мисля, че това спада към антиутопиите) и богове. Напълно измислената митология и история на авторката, прави книгата дори по-добра и подходяща да се прочете. Описанията бяха достатъчно добри, че можех да си представя всичко, както си е в света им дори с липсата на карта.

петък, 4 септември 2015 г.

Рубиненият кръг - Ришел Мийд

    Просълзих се.

    В последната книга от Кръвни връзки можете да очаквате драма, екшън, мистерия и много прочувствени моменти, които ще размекнат дори най-твърдото сърце. Особено ако имате слабост към децата, а аз нямам.
  Както подобава на един край, тук всичко от предните книги, което не се е изяснило ни се разкрива по възможно най-невероятният и шокиращ начин, поне за мен, примесен с нова доза Сидни, Ейдриън, Роуз и Дмитрий. Всъщност, нямало е книга до сега, в която да не се споменават, но тук тяхната роля бе най-голяма, почти бяха едни от главните герои и това ми хареса.
  Вече познатият ми лек стил на писане на Ришел Мийд ми позволи да прочета книгата за един ден и да й се насладя максимално, дори докато бях навън, наглеждайки брат ми, а в момента, докато пиша това ревю, се чудя какво точно да кажа, за да не изпусна повече спойлери, защото осъзнах, че това на 5-та книга е един голям спойлер, за което съжалявам, но нямаше как иначе да го напиша.
  Нека просто да се изразя така- в този така невероятен финал на поредицата ще откриете отговор на всеки един въпрос, който някога сте си задавали от началото до края на поредицата. Ще се разбере ролята на магията на духа в превърнатите от стригои обратно в морои/дампири/хора и ще видим как Сидни се пазари с алхимиците, за да издейства на себе си и на приятелите си амнистия. Както винаги нашата алхимичка си служи умело с думите и за пръв път в цялата поредица успява да затвори устата на баща си по изключително добър и умел начин, а всеки знае, че той заслужава много повече.
  Разбира се, както подобава на една изключително добра книга се срещаме с неочаквана трагедия, в последствие на която Нийл остава едно писмо на Сидни и Ейдриън, което именно то ме просълзи (почти) и разчувства. Наистина ми се искаше нещата да се бяха развили другояче, за да има и щастлив край и за него, понеже изборът му бе много труден и ни показва всъщност колко силен е иначе тихият и сравнително нов герой в тази поредица.
  Изчерпах се, наистина. Постарах се да няма спойлери и сега и оставам само с чувството на тъга, понеже тази поредица ще ми липсва също толкова, колкото и Академия за вампири. Най-вече ще ми липсват Сидни, Роуз, Ейдриън, Дмитрий, Джил и Еди. А сега и Нийл. Всичко се разви невероятно и препоръчвам на всеки прочел Академия за вампири (пък и да не я е) да хвърли око и на Кръвни връзки.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Сребристи сенки - Ришел Мийд

  Центърът ще издържи.

  Ако до сега промяната на Сидни не ви се е сторила особено голяма, то в Сребристи сенки виждаме точно колко е променила светогледа си тя- напълно. Сидни не само се бори да оцелее психически, но и да запази личността си.
  Смятам, че Ейдриън също израстна много. По едно време се бе отчаял и отдал отново на алкохола, но в последствие също се разви и постигна огромен напредък.
  Тази книга е основно за това- преодоляване на трудностите и израстването им като герои и не е тайна, че тук изживяха много. Твърде много, бих казала.
  Това, което ми се понрави доста, макар и да не обичам да чета за страданието на героите ми, беше, че не спасиха Сидни във втората глава. Имам предвид, че то се проточи достатъчно дълго, за да проследим какво се случва и при Сидни, и при Ейдриън, да видим с какво трябва да се преборят те и кое ги прави по-силни. 
  Със сигурност трудностите на Сидни бяха много повече, защото тя трябваше да устоява психически и физически, а природата й на закрилник на по-слабите я превърна и в нещо като майка на всички, изпратени в поправителния център. Тя се нагърби с няколко отговорности (все пак е Сидни), което, разбира се, я вкара в по-големи беди.
  Ейдриън, от своя страна, след особеният си упадък, се стегна, продължавайки по-сериозно да се опитва да намери Сидни, но не и преди да се сблъска с няколко наистина важни избора и осъзнавания. Тук виждаме най-голямата промяна и у него, защото наистина става по-отговорен, пак пуска по някоя шега, но се стреми, по-целеустремен от всякога, да спаси любимата си, получавайки помощ от приятелите си, до колкото е възможно, макар да не е като да не са искали. Може би ако им беше позволил всички щяха да отидат на мисията, но все пак някой трябваше да защитава Джил.
  Малко след като я измъкнаха вече (и това не е спойлер, то все пак се подразбира) дойде времето на истинският екшън и опитите им да се измъкнат от алхимиците, докато на Ейдриън не му хрумна страхотен план, който се оказа наистина много добър- един от най-добрите му.
  Причината да отлагам тази книга толкова дълго (освен че бях заета много през Август) беше че знаех, че ще е тежка психически, описвайки преживяванията на Сидни и Ейдриън, докато са разделени, все пак и двамата бяха малко или много депресирани, независимо по каква причина. В крайна сметка се оказа, че не беше чак толкова тежка, колкото си бях представяла и съм изключително доволна, че успях да я прочета толкова бързо, а краят е cliff-hangerish и веднага след написването на това ревю почвам последната книга от поредицата Кръвни връзки.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.