понеделник, 30 ноември 2015 г.

Тормозът в училище и силата на думите

  Тази тема никак не е приятна и за да не си навлека на свой гръб проблеми, няма да споделям линк във фейсбук, както обикновено.
  Всеки ден се сблъскваме с тормоз в училище- психически и физически. Някои от нас стават свидетели, други- потърпевши. 
  Да си свидетел е много по-лесно, по-леко и не въздействащо, отколкото да си потърпевш. Много хора не могат да издържат и резултатите не винаги са хубави, но най-трудно им е на онези, които не обръщат внимание, защото дори и да изглежда, че не ги интересува, то им се отразява на едно по-дълбоко ниво, много по-дълбоко и по-болезнено, защото когато се сринат (а това обикновено се случва на всеки), се сриват изцяло и по много. Никой не е способен да издържи дълго време, подложен на психически тормоз, особено в училище.
  Този пост го пиша във връзка със случая на една моя съученичка, с която се сближих доста последната година. От втория срок на девети клас тя бива подлагана системно на психически тормоз, без абсолютно никаква причина. Знам, ще си кажете, как е възможно? Щом е подлагана, значи има причина. Но не е така, няма никаква- тя е възможно най-милият човек в класа ми, който е пълен с идиоти и млади кучки и задници. Този клас е събрал всичките идиоти от околните училища и който и да е добър, който влезе в класа ни, рано или късно, се променя към лошо. Да не говорим, че много добри оратори, така да ги наречем, злоупотребяват с таланта си, злепоставяйки въпросната ми съученичка, която ще нарека Ана за по- лесно. 
  От края на девети клас, както казах (сега съм 11), системно й се повтаря, че мирише, нещо, което не е вярно, и да се изкъпе. От това следват купища други подигравки с този подтекст, включително и веднъж й пръснаха с парфюм почти в устата от невнимание и непукизъм. 
 Към десети клас това спадна или поне аз не съм забелязвала толкова много, но напоследък нещата пак взеха връх. 
  Обикновено в такива ситуации повечето казват, че ако не им обръщаш внимание, нещата ще поутихнат и ще се разсеят. Ако някой ви каже това, пратете го да си го начука на майната си, защото далеч не е така или поне не и в нейният случай. Класът ми е просто толкова ужасен. Тя не си позволява да покаже какво й е, но реално думите й влияят повече, отколкото предполагах, въпреки множеството пъти, в които ми е казвала, че не й пука.
  За жалост, в класа ми, липсата на реакция от нейна страна се счита за признак на самочувствие до небесата, а тази теория се подхранва от начина, по който ходи, понеже тя има специфична походна, която много оприличават с тази на принцеса. Наскоро нещата ескалираха до толкова, че друг мой съученик й изкрещя през прозореца да се маха, да се прибира, че никой не я иска, обаче за неин късмет е била с майка си, която веднага се е оплакала на психоложката. Ама и тя е една психоложка... 
  Както и да е, Ана има нещастието да е обект на нападки от по-рано споменатите оратори, които ловко и умело го обърнаха  в тяхна полза и я набедиха, че едва ли не каквото чуе го приписва на себе си, че не се къпе, не се хигиенизира и какво ли още не. Изкараха я точно обратното на онова, което е и тъй като психоложката за нищо не става, не можеше особено да й помогне, но поне я освободи до края на седмицата.
  Обаче така и не успя да мине на индивидуална форма на обучение, поради ред причини и в понеделник се върна, а от сряда до днес преди часовете тя бе постоянно в устите на съучениците ми, които я обсъждаха по какъв ли не начин. Да не говорим, че я изкараха като най-долното същество пред класната ми, която не е запозната със случая й и естествено стана думата на Ана срещу тази на съучениците ми.
  Изкараха я като единствената от класа, която преписва и я преместиха централно на първия чин, за да се минимализира тази възможност.
  Така, това тук не го пиша, само за да разкажа, защото просто ми дойде до гуша от тези напълно не залсужени нападки, а защото докато й разказвах всичко, което се е случило през последните дни, тя просто не издържа и се разплака. Мога да кажа, че със сигурност не го очаквах, защото не за първи път сме си говорили за това, но дори не мога да си представя какво е това да седиш и да слушаш как някой те обижда или как някой ти разказва в каква светлина са те показали говедата от класа ти. Наистина не го очаквах и да я видя как просто губи контрол за минутка...макар и да не сме особено близки- това разби една малка част от сърцето ми.
 Едва ли на някой му харесва да види как негов приятел плачи, още повече, когато със сигурност има причина. Наистина не знам как е издържала последните две години и малко, но се надявам да направи нещо за свое добро и да не остане в този клас. Тя ще продължи да бъде в устите на съучениците ми дълго време, защото явно е изключително интересен човек, достоен за завиждане (сарказъм, но доказано от вниманието, което й оказва класа), но поне няма да е в стаята и да ги чуе.
  Наистина се надявам нещата да се оправят.
  Мисля си, че всеки друг би казал нещо от рода на това да се замислят тези, които подлагат други на психически тормоз, за това какво влияние оказват върху хората и да се поправят, но аз няма да си направя този труд, защото знам, че ако има хора, които видят публикацията ми, няма ни най-малко да се трогнат, а какво остава до това да се поправят.

Завещанието - Кристен Ашли

   Не е честно. Не е честно колко много ми хареса.
  Когато писах поста си за 3 (+3) неща, които ми подсказват, че дадена книга ще ми хареса, трябваше да включа и дебелина. Още като я видях в книжарницата знаех, че искам да я прочета и че ще ми хареса. Новооткритата ми любов към съвременните любовни романи не ме е подвеждала до сега.
  Докато я четох имах толкова много идеи, по които да говоря, но сега...сякаш думите се изпариха от ума ми, а това се случва само когато прочета нещо, което наистина ми харесва. 
  Завещанието е една лека и интересна книга, която ме хвана от първия ред и ме задържа до последния. Тя е въздействаща, описателна и емоционална, накара ме не просто да чета за героите, а да изживея миговете им с тях. Тя е изключително хубава, романтична, драматична, еротична. Лекият стил на писане на Кристен Ашли подпомага понякога тежкия материал, който поднася, но като цяло книгата е средна- главите са невероятно дълги, но се четат изключително бързо. Има много добре балансирани описания с пряка реч и ми харесва много как авторката си поднася информацията. Тъй като главните герои са сравнително големи и за пръв път чета за такива (ако се изключи Сплавта на закона) има и деца там, двама, от които- тинейджъри. Много ми хареса това, че редом с драмите и разправиите на възрастните бяха вмъкнати и типични тинейджърски драми, с които се сблъсква всеки. За пръв път попадам на нещо подобно- история, която не просто се развива между двама души, ами между цялото семейство- индивидуални герои, които си имат своите истории и преживявания, които са непрекъснато споменавани, макар и да не им се отдава толкова внимание, колкото на Джоузи и Джейк.
  Джоузефин Малоун е 45-годишна жена с тежка история, издигнала стена около себе си, но след смъртта на баба й, тя намира някой, който може да срине тази стена и това е Джейк. Не мога да се въздържа и ще спомена, че преди да се почувствам толкова близка до героите, Джоузи малко ме дразнеше с непрекъснатата употреба на "десетилетия" и това, че от време на време се държеше като тинейджър, но аз съм се убеждавала лично много пъти, че тинейджърите не се различават много от възрастните освен по бушуващите хормони. 
  Джоузи е една силна жена, която е преживяла много и не си е позволила да се срине, да се предаде. Все пак всеки оцелява в света както си знае и тя го е направила по своя си начин. 
  Джейк се оказва точно човекът, от когото се нуждае тя в живота си и ми харесва фактът, че тя приема всичко в него, включително и децата му и се превръща в тяхна майка още преди всички реално да го осъзнаят, което още повече я издигна  в очите ми. Харесвам я страшно много.
  Джейк също е мъж с история, различен тип, но все пак я имал- три брака и то неуспешни и три деца- едни великолепни деца. Той е...ами той е просто страхотен и много го харесвам. Няма как да не го хареса човек, след всичко което прави не само за семейството си, но и за Джоузи. Той я приема такава, каквато е, приема миналото й, настоящето и я обича. Тяхната любов се развива доста бързо, много хубаво и са наистина страхотни заедно и тук не знам какво повече да кажа, освен, че той я подкрепя абсолютно винаги, във всичко. Той е една постоянно присъствие в книгата, от което искаш още и още.
  Конър, Амбър и Итън са един чудесни деца, които въпреки своите проблеми (първите двама, Ит е сладурче), подкрепят баща си и му помагат. Четиримата винаги са живели заедно, но да имат и Джоузи е един допълнителен и страхотен плюс за тях.
  Няма как да не споделя, дори и бегло, бабата на Джоузи- Лидия. Тази жена сякаш е била пророчица или това се държи просто на това колко добре познава внучка си и Джейк, понеже някъде към края на книгата взе да става малко зловещо, когато започнаха да разбират, че баба ѝ е знаела точно колко добре ще си паснат двамата. От това как е описвана ми звучи като една невероятна жена и чак е жалко, че само се споменава в книгата. Би била забележителен жив персонаж.
  Завещанието е една романтична, драматична, уникална и завладяваща книга, която оказва истинско влияние у читателя и е способна да го остави без дъх.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 28 ноември 2015 г.

November Wrap Up

Този месец съм наистина доволна от книгите си- натоварен, ненатоварен- прочетох 11 книги. Е, реално погледнато все още довършвам Завещанието, която мнооого ми харесва, но ще съм я прочета до утре. И преди да съм забравила ще започна с единствената книга, на която нямам снимка и която не ми хареса.

  1. Girl Online

Това е поредната прехвалена книга, публикувана от блогър и написана от Ghost writer. Самата идея може да не е оригинална, но на мен ми харесва. За жалост, това е единственото, което ми хареса. Тъй като реших, че не си заслужава да пиша отрицателно ревю, ще споделя всичко, за което се сетя тук.
  Първо, GO не се различава по нищо от един обикновен тийн фикшън на 14-годишно момиче, което за пръв път пише нещо изобщо. Сблъсквала съм се с достатъчно бози, за да ги разпознавам. Второ- колкото и да е неоригинална идеята, толкова и целият сюжет не е, героите са предвидими, интригите, решенията им- всичко. А главната героиня ме подразни изключително много.
1. Тя има блог, който не е нищо особено и не мога да разбера как 10 000 души могат да изтрайват да четат за всекидневните й преживявания, които са толкова скучни, че 95% от публикациите ги пропусках.
2. И тази пишеща блог мадама не знае какво е завръзка. Да не говорим, че това се учи в училище по литература и щом ние- българите, го учим, значи всеки друг също го знае и не може човек, който пише блог и е чел книга, да не знае.
3. Не знаеше, че паник атаките са нещо истинско и си мислеше, че е луда.
4.Както казах- напълно предвидима, глупава и всичко.
  Пълна липса на родителско присъствие, да не говорим, че дори най-добрият й приятел след няколко глави се развали. Липса на поддържане на характери у героите, сякаш всички са с един и същи характер. Почти.
  Ноа е перфектен с изключение на това, че пази популярността и <спойлер> измисленото си гадже  </спойлер> в тайна.
  Това, което най-много харесах в GO беше снимката на Зоуи Съг в нея.


Какти обикновено, книгите ми не са подред, както съм ги прочела.

2. Изборът 

РЕВЮ

Мисля, че съм казала всичко, което искам.

3. Дивогласи

РЕВЮ


4. Всеки ден

РЕВЮ

5. Подменена 

РЕВЮ

6. Разкъсана

РЕВЮ

7. Въздигната

РЕВЮ

Общо за трилогията: Тя е много хубава, развива се бързо, както обичам, а стилът на писане е лек, компенсиращ за тежестта, която поема по едно време. Наблюдава се бавно и постепенно развитие от главната героиня и като цяло е много лека и хубава.


8. Ключът на Блекторн

РЕВЮ

9. Queen of Shadows

РЕВЮ

10. Храмът на боговете

РЕВЮ

11. Завещанието

Все още не съм я завършила и за това няма ревю, но скоро ще го направя.
Много е хубава, интересна, забавна и драматична, изключително много я харесвам.
Авторката е успяла да включи така както проблеми, с които се сблъскват много жени по света, така и тинейджърските типични драми и допълнително самите интриги около Джоузефин.

РЕВЮ
* * * * *

Причината в последните няколко месеца да не посочвам TBR List-ове е понеже нямам такива, не знам какво искам да чета, тъй като имам много непрочетени, искам да ги изчета всичките, но същевременно пристигат нови и нови и аз вече не знам коя по-напред да започна, за това поствам само обобщаващи.

вторник, 24 ноември 2015 г.

Дивогласи - Джейкъб Грей

  Видях тази книга в началото на годината по книжарниците и от тогава исках да си я взема, но покрай всичките книги, които все ми хващаха окото все не стигах до нея, докато един ден не ми се удаде възможност най-сетне да си я купя. И не съжалявам.
  Резюмето може и да не е впечатляващо, но книгата е наистина хубава. Тя е завладяваща още от първата страница и е някак лека и подходяща да се прочете след някоя по-тежка книга.
  Самата идея е впечатляваща, както и самия сюжет. Трябва да прочетеш някъде половината книга, за да ти стане ясно за какво става дума и защо Коу може да говори с враните и цялата роля на "дарбата" му в самата история. Лекият стил на писане и дългите глави са идеално съчетани, а героите са интересни и добре изградени. Беше ми удоволствие да я прочета не само, защото беше кратка, но и много хубава, както вече казах. Но няма да изпадам в  много подробности, мисля.
  Коу е "момче, което забелязва единствено бялото око на луната и трите врани, виещи се в тъмното небе над него." Той е силен и находчив младеж, умен, макар и с липса на съществено и елементарно образование, както и съобразителен. Животът му с враните го е научил как да остава незабелязан и как да се грижи за себе си. Харесвам го.
  Лидия е обикновено момиче, което се сприятелява с него под не особено обикновени условия, но с началото на приятелството им идват и купища проблеми, които не се дължат задължително на техните отношения, а по-скоро на събитията, които ги събират. Тя също е смела и упорита, това го харесвам много в нея, както и любопитството й, защото ако не беше то и добронамереността й, никога нямаше да се намерят двамата. Тя има голяма и съществена роля в тази малка книжка.
  Мрън, Кряк и Милки са въпросните три врани, които следват навсякъде Коу като единствено Милки е с него от началото до... ами действията в книгата. Те са му неотлъчни приятели, които му помагат и го предупреждават и честно казано, не мисля, че Коу би оцелял без тях.
   Има и други герои, чиято роля не е чак толкова голяма и съществена, макар и те да спасяват няколко пъти живота на Коу. Книгата е пълна с екшън, напрежение и дори мистерия, интересна е и наистина много ми хареса, а корицата е наистина сладка. Джайкъб Грей пише улавящо и може да докосне читателя си, особено в края, където направо настръхнах като прочетох един единствена дума- паяк.
  И като казах паяк- ако имате фобия от паяци или хлебарки- не ви препоръчвам да я четете; тяхното участие не е голямо, но, ами, има си го.

неделя, 22 ноември 2015 г.

Ключът на Блекторн - Кевин Сендс

 Дебютният роман на Кевин Сендс завладява читателя от първите страници, а в средата вече го е превърнал в заклет фен на героя си Кристофър Роу.
  Започнах да чета тази книга без да знам нищо за нея, включително и резюме, просто проявих интерес от множеството...ами интерес, който породи навсякъде, където гледах в интернет. Обикновено не се втурвам към новите неща, но реших този път да си изневеря и може да го направя отново, ако резултата е същия като сега.
  Хареса ми да скоча с двата крака в тъмното, така да се изразя, защото напълно си заслужаваше. Ключът на Блекторн е една интересна и завладяваща книга, която притежава намек за хумор измежду цялото напрежение покрай смъртта на аптекарите и мрачните събития, преследващи Кристофър. Обичам хората като него, които имат склонността да взривяват неща и да се забъркват в неприятности, а стилът на писане на автора, съчетан с кратките глави позволява на материала в книгата да бъде осмислен много по-бързо и лесно. Той пише завладяващо и леко, с идеална доза описания и пряка реч, а героите му са изградени толкова хубаво, че заобичах дори злодеите.
  Кристофър Роу е 14-годишен чирак на аптекар, който сякаш има вродената дарба да прави от всичко експлозия и неволно да си навлича проблеми. Той е умен и находчив благодарение на майсторът си- Бенедикт Блекторн, който много харесвам като персонаж и благодарение на който Кристофър успява не само да си спаси кожата множество пъти, но и да разкрие мистерията, поради която стават всичките убийства на аптекари. Това разкритие води до нещо много по-голямо, отколкото очаквах и това много ми хареса. А екшънът е допълнителен плюс в хубостта на книгата.
 Том Бейли е най-добрият приятел на Кристофър, който е "толкова верен, че независимо каква абсурдна била поредната измишльотина винаги бил неотлъчно до него." Харесвам такива лоялни и предани приятели, които ги е грижа за теб, Нито веднъж в цялата книга Том не го изостави. Той е понятието "истински приятел", превърнато в личност на хартия.
  Има и други герои, разбира се, но най-главните са Кристофър и Том. Изключително много ми хареса тяхната работа в екип, а постоянното напрежение, което се усещаше в книгата подпомагаше мистериозната обстановка в нея. Изключително съм доволна от книгата.
   Ключът на Блекторн не може да ви разочарова.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 21 ноември 2015 г.

Mean Girls Book Tag



Тъкмо се чудех какво да правя, понеже днес бях затрупана  с домашни, а не мога за една вечер да прочета книгата си и видях този таг, за който благодаря на Кая, че ме е тагнала! Наистина, благодаря ти много.

1.Името на кой герой произнасяте грешно?

Най-вероятно на много, особено на тези, които авторът си е измислил, но не е оставил транскрипция.
Например- всички герои в Елантрис са ми трудни и ги произнасям по 50 различни начина- Раодън, Раоден, Реъдан, Реъдън, Рейдън и така нататък.

2.Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?

Искам съвсем буквално да разменя местата на Роуз Хатауей и Селена Сардотиен.

3.Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?

Прокълната целувка- страшно много ми напомня на всяка една друга поредица от  типа.

4.Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?

Не знам. Доста се колебая за Шалан от Пътят на кралете, понеже самата тя сякаш е противоречива- в единият момент е плаха, в другия решителна, много я харесвам, но все пак се дразня, когато си сменя така ролите, колеблива е.

5.При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?

Селена е 4-тата книга на Стъклен трон, много ми харесваше. 

6.Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?

Отивала съм и за пет минути, но обикновено минимума ми е 20, обичам просто да седя сред книгите, да ги разглеждам и да си мисля коя кога ще си купя.

7.На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?

Клесиър, Роуан, Ейдриън, Дмитрий...мне, той сам ще се справи, както и Роуз, Джейс, Алек и Магнус и на почти всички мъже на Анита...само дето Анита сама ще се справи с мен :D

8.При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?

Кръвни връзки и Хари Потър- сега и двете ги харесвам, макар да не съм завършила все още Хари. За него, горкия, няма време.

9.Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите? 

Себастиън от Реликвите на смъртните.

10.Вашите любими родители от книга?

Честно казано нямам такива. Изобщо не обръщам внимание на родителите от книгите. Някак си най-много харесвам Джослин и Люк. (Реликвите)

11.Коя книга бихте искали да популяризирате?

Искам да популяризирам страхотната българска книга Вестители и книгите на Лоръл К. Хамилтън в България.

12.Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?

Това съм го правила доста пъти- искам да е силен поне психически, умен, находчив, с чувство за хумор и склонност да ръси глупости и да става забавно. Да бъде изграден добре - без значение от пола.

13.Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?

Като я свърша се взирам в една точка и се опитвам да я осмисля, после я сънувам няколко пъти и не ми излиза от главата дори докато чета нещо друго.

14.Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?

Охх, де да бяха малко- Анита Блейк, Уил и Джейс, Еди Чейс и the King's Wit.

15.Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.

В Girl Online предусещах всеки неин ход, банално действие и такива. 

Тагвам: Melly & Yulia K.

петък, 20 ноември 2015 г.

Храмът на боговете - Анди Макдермът

  Това е един фантастичен и вълнуващ роман, ориентиран главно към динамичното действие, който ще ти отнеме дъха с интензивността си, а забавните шеги, които Еди Чейс пръска наляво и надясно са допълнителен плюс към цялата обстановка.
  Не съм предполагала, че би ми харесала толкова, колкото реално ми хареса. Книгата (и цялата поредица) доколкото, разбрах се върти около Нина Уайлд и Еди Чейс, които откриват легендарни места и предмети и се забъркват в  куп неприятности, чийто резултат обикновено е подпалването и/или унищожаването на местата, през които са минали. Особено Еди. Склонността му към насилие и разрушение, заедно с подхвърлянето на шеги в най-неуместните ситуации и подхилването му  като тинейджър на по-специфични изрази са неизменна и много забавна част от него, която разведрява сериозността на всяка обстановка, в която се намират.
  Стилът на Анди Макдермът не бих го описала като лек, но не е и особено тежък. Материалът, който поднася, обаче, се възприема и чете изключително лесно и бързо, а непринудените отношения и леките разговори между героите правят прочитането на страниците сравнително леко и бързо. Самата книга е много интересна, мистериозна, пълна  с драма и дори фантастичен елемент, който като привърженик на фентъзито много ценя. 
  Друго, което харесва в стила на автора е, че включва моменти, където разказва за враговете на главните герои и ни позволява да видим нещо малко в от тяхна гледна точка.
  Както вече споменах- Нина и Еди са невероятни персонажи, но съберат ли се заедно, стават неповторими.
  Нина е умна изследователка, която не може да се бие по стандартния начин, но все пак е достатъчно умна, за да може да се измъква сама от проблемите си, макар винаги да има някой, който да й се притече да помощ по стечение на обстоятелствата. Тя е забавна и отдадена на работата си, но също така е и много добре изградена като личност.
  Еди е друга работа. Той е бивш командос и както вече казах е цапнат в устата (няма как да не спомена заслугата на Мели тук- за израза и мотивирането ми да я прочета по-бързо), много е забавен, а Нина покрай него и тя ръси глупости. Склонността му към разрушаване на всичко, в което се намира и да оставя минимум две жертви при самозащита след себе си води до редица проблеми и разправии с Интерпол на първо място. Да не говорим, че природата му се проличава още в пролога, където вади едно устройство от наистина...лично място. Това беше нещото, което ме хвана. 
  Еди и Нина сякаш притежават някаква дарба или магнит за неприятности, защото няма място, на което да са отишли и да не са си навлекли проблеми от един или от друг сорт- в това им е чара, а Храмът на боговете е една динамична, мистериозна и фантастична книга, която не ти излиза от главата, докато не я завършиш.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

сряда, 18 ноември 2015 г.

3 (+3) неща, които ми подсказват, че дадена книга ЩЕ ми хареса


 Стават две такива публикации една след друга, но в последно време не чета достатъчно (намерих си приятели[?!?!]), а не искам блогът ми да запустее за седмица (или повече). За това сега пускам този пост.

1. Първото нещо, което ме хваща в една книга е заглавието. Има толкова много хубави, направо крещящи заглавия, които сякаш те викат да ги прочетеш. Особено тези на английски. разбира се, не винаги резюмето или самата книга ме хваща, но колкото и пъти до сега да съм харесвала някое заглавие- остава съм доволна от книгата.

2. Авторът.  Ако вече съм чела нещо на този писател и ми е харесало, понякога дори не чета резюмето, просто вземам и ми харесва. Така стана с книгите на Брандън Сандерсън, например.

3. Резюмето, идеята, сюжетът- слагам ги на едно, защото са сходни неща по мое разбиране. Дали ще ме хване едното или другото, няма значение.

4. Ако не мога да я оставя и за секунда, то тогава явно е наистина хубава. Случвало ми се е книга да ме грабне с първия си ред и да ме държи толкова много, че чак човек не може да ме отдели от книгата. Когато четох Проклятието на тигъра беше нещо подобно и след това изчетох всички книги една след друга. Същото се отнася за Вестители и Мъглороден. Това са книги, които хванат ли те, не те пускат, докато не ги завършиш.

5. Ако стоя до късно вечерта, за да чета това е следващата подсказка, че няма да ме отделите от книгата, която харесвам. Това е тясно свързано с предходното и наскоро ми се случи, докато четях Queen of Shadows, зомбирах се, но напълно си заслужаваше.

6. Героите- какво е една книга без своите герои и образи? Дори и идеята да не е оригинална, дори и начинът на писане и сюжетът да не е нещо кой знае какво, героите винаги могат да оправят (или развалят) една книга. Те, също така, винаги са уникални, или поне така би следвало, понеже различните хора са...ами...различни, от което следва, че и героите им ще са такива. Те са една от най-важните части в изграждането на една добра книга и е истинско удоволствие за мен да проследявам тяхното развитие. Обикновено обичам силните герои, особено силните психически жени, но и да не са от най-силните, важното е самото им присъствие и това, което оставят след себе си.

Като цяло това са моите 3 (+3) неща, които ми подсказват, че дадена книга ще ми хареса като, разбира се, има и още, за които забравих. Оказа се, че като почнах тази публикация, не бях обмислила съвсем нещата, но почнах ли да пиша за героите ми дойдоха още и още идеи, но това е за сега. Да се надяваме, че следващият ми пост ще е ревю.

понеделник, 16 ноември 2015 г.

3 неща, които ми подсказват, че една книга няма да ми хареса


Днес завърших едно разочарование в облика на симпатична и интересна книга, но поне бях вдъхновена за този пост. Виждам, че всеки си има подобни публикации от този тип, които от време на време постват. Исках и аз да имам и едва сега ми дойде идеята, така че докато чета Храмът на боговете, понеже е дебела книга, а седмицата ми се очертава да е натоварена, смятам да пусна още един такъв пост тази седмица.

1. Първият начин, по който разбирам, че една книга няма да ми хареса е, когато едва на 30-тата страница започна да прескачам редовете. Обикновено това го правя, когато искам да свърша по-бързо книгата и нямам търпение да видя края, а не когато съм едва в началото. Подобни книги, колкото и да са дебели, решавам да ги завърша на същия ден, понеже няма смисъл от удължаване на едно разочарование. 

2. Прехвалените книги. Това са книги от типа на "Здрач", "В морските дълбини", "Girl Online", "Нещата, на които не ни учат в училище", "50 нюанса сиво" и "След", които по своето време превземат блоговете и всякакъв вид медии, всички конкурси и филми, а реално не са нищо особено. Това са издадените книги, които чисто и просто са доведени до хартиен вариант с цел печалба, а не удоволствие от прочитането. Въпреки това, аз все се опитвам да дам шанс на тези книги и до сега все съм била разочарована- няма значение дали е българско или чуждестранно, няма значение дали е от блогър, ютубър, неизвестен писател или нашумял фен фик в wattpad, прехваленото клише винаги носи пари, а парите водят света. Удоволствие от четенето? Това е за идиоти. По тази логика, горда съм да бъда идиот.

3. Когато съм доволна да оставя книгата и да правя, каквото и да е друго нещо, но не и да чета, тогава със сигурност нещо с книгата (или с мен(?)) не е наред. Това не се случва чак толкова често, но също го има. Тогава вече просто няма как, проточвала съм една книга от 300 страници с дни докато я прочета, не защото не съм имала време, а защото не ми се е четяла, не е била толкова добра.

Общо взето това са трите неща, по които разбирам, че една книга няма да ми допадне. Те са лично мои и не ги натяквам на никого нито пък натяквам книгите, които не харесвам. 
Също така тази публикация не винаги ще бъде само с 3 неща, но то ще се види как ще я записвам.
И нека само като за последно да добавя, че винаги разбирам на средата на книгата, когато нещо не ме грабва, а преди това само съм имала гадното чувство, че няма да ми хареса и не съм искала да си го призная.

неделя, 15 ноември 2015 г.

(Кралицата на сенките) Queen of Shadows by Sarah J. Maas

(Ако някой не е прочел поне до втора книга от поредицата, тук може да намери някой и друг спойлер, тъй като това все пак е 4-та книга.)

No masters. No limits. No regrets.
Her destiny awaits. But first, vengeance...

  За мен, това е най-добрата книга на Сара Дж. Маас.
  Въпреки множеството недоволства за бавното развитие в Огнената наследница, аз все пак я харесах, макар и това да е единствената книга без ревю в блога ми, понеже така и не я препрочетох и след седмици на отлагане, най-сетне завърших жалката си версия на "маратон" на Стъкления трон.
  За някои и това начало може да им се стори бавно, но за мен то е точно такова, каквото трябва да бъде- мистериозно, бавно, хващащо и... напрегнато.
  Още от първата глава ние сме въведени в едно по-тъмно продължение на поредицата, където виждаме всичките герои и последиците от предишната книга- особено Дориан. Мисля си, че неговата част бе най-трудната, а и самата първа глава започва с него. Това е първото нещо, което ме хвана и ме накара да продължа да чета.
  Може стилът на писане на авторката да не е нещо кой знае какво, но тя си го има, той притежава дълбочина и знания, особено когато опре до битки и чувства. Тя (авторката) има тази способност да ти въздейства чрез самите си думи (особено в оригинал) и да те накара да изживееш всичко заедно с героите. Цялата книга бе изпълнена хем с напрежение, хем с чувственост, мистерия и множество планове. Не би ми стигнало времето да разглеждам всеки един момент от книгата, която бе разделена на две части- първата, когато все още се оправяше с проблемите си около Аробин Хамел и втората, в която вече се случваше същинското действие. Книгата не би могла да съществува, не и да бъде напълно завършена, ако някоя от тези две части ги нямаше, защото самото присъствие на Аробин беше забележително, особено за тези, които не са чели The Assassin's Blade. Целият сюжет, самата му структура и всичко написано ме хванаха в клопката си и не ме оставиха, докато не прочета книгата. За пръв път, от както четох книгите на Брандън Сандерсън през лятото, стоях до след полунощ, за да чета възможно най-много и да я свърша по-бързо; а когато ми оставаха само 100 страници исках да се забавя възможно най-много, за да не прекратявам всичко това. Това, за мен, наистина е най-добрата книга на Сара Дж. Маас до сега.
  Исках да спра ревюто си дотук, но ще добавя още един малък параграф, за да не стои толкова късо, но и за да спомена героите.
  Те, всички те, претърпяват изключително голямо развитие- от 0,5-тата, до 4-тата книга включително всеки се подобрява изумително много- Селена възвръща истинското си име и се държи като кралицата, която е, тя е силна и авторитетна. Макар и слабото начало за Каол, той също израстна в тази книга, подобри се, макар и не с много, но наистина стана по-добър, от колкото беше в останалите книги. Така, както бях изгубила симпатиите си към него, в последните 20 глави, те се завърнаха. Имам една нова героиня, поне нова за не прочелите The Assassin's Blade- Лисандра, към която не хранех добри чувства, но всеки, който не знае за миналото й със Селена бързо би я заобичал, защото тук не виждаме онази разглезена куртизанка, а една пораснала жена, изстрадала достатъчно, за да осъзнае на чия страна трябва да бъде. Най-много харесах Лисандра, освен че се е подобрила, тя стана и много добра приятелка на Ейлин, по-добра, отколкото беше Нехемия. 
  Това са героите, които исках да спомена, а за другите ще ви оставя на тъмно, въздържайки се от повече спойлери.
  Наистина препоръчвам на всеки да прочете тази книга- дали ще си я поръча предварително или ще изчака превода, заслужава си и то много. 

сряда, 11 ноември 2015 г.

Изборът - Кийра Кас

35 момичета. 1 корона. Състезанието на живота започва.

  Изборът е книга, която ви хваща с корицата, но ви задържа със съдържанието си. Тя е лека и забавна, но и драматична и романтична. Пълна е с интриги- както женски, така и кралски. Това е книга за избирането бъдещата принцеса и съпруга на принц Максън.
  За много момичета да участват в Избора е като сбъдната мечта- шанс да спечелят я корона, я красив принц; шанс да се измъкнат от ежедневната рутина. За Америка Сингър, обаче, това е като сбъднат кошмар. Тя трябва да се раздели със семейството и приятеля си, за да отиде в дворец и да се бори за сърцето на принц, който дори и не харесва, в началото.
  В последно време така съм подхванала книгите, които преди не съм искала да прочета, че направо се чудя сама на себе си, защото както винаги, оказа се, че тези, които най-дълго отлагам, най- ми харесват.
  Лично аз се нуждаех от нещо леко и приятно за четене, с нотки на романтика и драма, но не твърде задълбочени и точно това немарих тук. Това е една интересна книга, където Кийра Кас сякаш показва своята представа за бъдещето и го е изградила много добре.  Харесва ми построяването на света, има си измислена история за преди и сега. По нейни представи са минали още две световни войни, за които ми стана доста интересно. Има и бунтовнически организации, които от време на време нападат двореца.
 Обикновено не си падам по момичешки неща, особено по рокли, но самата аз се влюбих в  корица и в идеята. (Кое момиче може да устои на принц? Особено такъв като Максън...)
  Америка Сингър е от пета каста, която се води като една от най-бедните, но ако ги гледаме по скалата на бедност, тя всъщност е доста нагоре. Записва се в Избора по настояване на тайният й приятел Аспен, който е една каста по-надолу от нея и технически са им забранени всякакви по-задълбочени взаимоотношения. Харесва ми характера й- не само, че е добра и чувствителна, но може да отстоява позицията си и се грижи за другите- особено за по ниско стоящите от нея, като прислужничките й. Харесва ми и това, че тя не е егоистична, участва в Избора за семейството си, защото дори за само седмица в него, семейството й получава парично обезщетение, с което могат да изкарат година.
  Принц Максън се оказва обратното на всичко, за което го мисли отначало Америка. Лично на мен той ми е много сладък и чаровен герой, а джентълменът  в него го издига още повече в очите ми, тъй като в днешно време един 18-годишен тинейджър... 
  Максън е мил, сладък и обожавам начина, по който използва обръщението "мила моя". Той се надява да открие сред тези 35 момичета едно, което може да обикне и на няколко пъти това ни се показва в образа на Америка. Въпросът, обаче, е дали тя е готова да забрави забранената си любов и да го обикне? Тук тя е с доста противоречиви чувства, но все пак, фактът, че двамата са си един за друг, остава.
  Както казах, това е една лека и приятна книга, която може да остави у читателя  много топли чувства и най-вече желание за следващата, за да може да разбере как се развиват нещата между Америка и Максън.
  
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
  

понеделник, 9 ноември 2015 г.

Всеки ден - Дейвид Левитан

  Харесвам книгата най-вече защото в нея са включени възможно всички сексуални ориентации, които са ми известни. Това изключително много ми харесва, беше наистина интересно да прочета гледната точка на А през очите на хетеросексуални момчета и момичета, през очите на хомосексуални момчета и момичета и през очите на транссексуално момиче. Допълнително, книгата показва героя с богат житейски опит откъм различните тела, в които се е събуждал всеки ден.
  Когато започнах да чета това, нямах представа с какво се захващам, още по-малко пък очаквах да ми хареса толкова. Обаче, я харесах. 
  Стилът на Дейвид Левитън е лек и обикновен, но хваща с това как пише и какво чувство влага, колко истина съдържа едно негово кратко изречение и също какъв дълбок замисъл има в него. Харесва ми изключително много. Аз, като огромен привърженик на подобни неща, направо се влюбих в книгата, защото не са много тези, които показват герои с различна сексуална ориентация, още по-малко пък и главни- поне аз не съм попадала достатъчно често на такава от тези, които чета. 
  Самият сюжет не бях срещала до сега, стори ми се странно и различно и понеже харесвам всякакви подобни, пък и съм чела Уил Грейсън, Уил Грейсън, реших да прочета и тази. Достатъчно с решението ми да чета и да преминем към остатъка от ревюто.
  Харесва ми начинът, по който се развива самата история, както и героинята в книгата. Не бих казала, че при А има някакво развитие, понеже той/тя е натрупал достатъчно богат опит преди времето, в което се развива самото действие.
  А е човек без тяло, той е просто характер, пътуващ от тяло в тяло всеки ден. Никога не е бил в едно и също два пъти нито два поредни дни. Има си и правила, едно, от които е да не се бърка в естествения ход на нещата в живота на телата, които обитава, до момента, в който не среща Рианън. Тогава е повече от желаещ да наруши спокойствието на човека, чието тяло е "заел", макар и да се чувства зле после за причинените проблеми. Изключително много го харесвам. Той не е лишен от чувства, щом се влюбва, но е и състрадателен. А също се променя малко по малко в книгата, но най-голямата промяна претърпява Рианън.
  Тя е от онези свити и слаби момичета, които в присъствието на някой по-силен или малко по-неудобна социална ситуация се свиват в себе си. Почти като мен. С тази разлика, че позволява на приятеля си да я тъпче както и когато си поиска. Според мен, както и според А, нейната връзка не е въз основа на любов, не и такава, каквато той е готова да й даде и й дава. В последствие, Рианън претърпява доста голяма промяна, а А се опитва да я научи да не гледа телата, в които се намира всеки ден, а характера, защото зад различните външности стои един и същи човек или по-точно характер, защото именно той е важен. Тя постепенно, мисля, че се науча, поне до някъде.
  Всеки ден е една вълнуваща и лека книга, която ще те пренесе в света на различните и ще те запознае с тях, а също така и показва, че външният вид не е всичко. Любовта е трудна, но не и невъзможна.
    Много харесвам краят на книгата и решението, което А взима.
  Тази книга е от типа малки вълнения, които колкото и обикновени да са, са толкова и специални.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 7 ноември 2015 г.

50 Random Facts About me

Днес си научих рано и реших да разуча дизайна на блогър, защото искам да го променя, но това, което научих е, че не мога да оцеля размерите и не знам как искам да го променя.
Следователно изгубих времето си за четене, а обичам да пускам редовни публикации в блога си. Ето защо реших да направя това. Предупреждавам, че няма да са свързани помежду си.

1. Името ми е Юли като месеца, но съм родена през октомври.
2. На 17 съм.
3. Зодия везни.
4. Пристрастена съм към книгите.
5. Имам сложна и заплетена семейна история. До преди година за мен беше като табу да я разказвам, сега ми е все тая. Не е нещо срамно, просто по стечение на обстоятелствата, взехме негласно споразумение да не говорим за това. Ако някой ме попита, ще му разкажа.
6. Когато пиша нещо в тетрадката си, свързано със стар или случаен материал, а трябва да напиша нещо ново, почвам на другата страница, дори и да не ми се налага. Писала съм само по два реда на страница и после веднага на следващата. Ако се налага, по математика пиша само до средата на страницата.
7. До сега съм имала 11 домашни любимеца без да броим малките им, иначе ще станат 22. В момента имам куче и морско свинче.
Да игнорираме факта, че е разхвърляно.
8. Живея с родителите си и 10 години по-малкият си брат.
9. Косата ми е естествено къдрава и всеки път се получава различно.
10. Родена съм във Варна, но се чувствам привлечена от САЩ и смятам да уча в Англия- в Йорк или Лондон, зависи дали ме приемат там.
11. Искам да уча творческо писане.
12. Защото искам да стана full-time writer.
13. Аз по принцип пиша тийн фикове, но сега започнах и фен фикшън с Луи Томлинсън, колкото и изтъркано да звучи, понеже много го харесвам.
14. Когато бях на 12-13 се занимавах главно с обработване на снимки на Photo Scape. 
15. Сега правя предимно кориците си и от време на време някоя друг дреболия.
16. Във всяка една моя история има герой, който е хомосексуален и май винаги  е мъж.
17. Обожавам хората с различна сексуална ориентация.
18. Харесвам различните хора.
19. Идва ми отвътре да правя точно обратното на това, което всички други правят и да се противопоставям на нашумелите различни "моди".
20. Ужасявам се при мисълта за мен в пола или рокля.
21. Имам една две рокли и два чифта дънки.
22. Нося предимно клинове.
23. Висока съм 152 см.
24. Тренирала съм кик-бокс.
25. Имам два шурикена и два throwing knives.
26. Имам 44 непрочетени книги. А общо книгите ми са 240.
27. Имам 3 книги от 1000+ страници. 2 от тях са прочетени.
28. Това са книгите, които смятам да чета в следващите две седмици:
29. В момента чета Всеки ден.
30. Обичам да нося пръстени. Единият е със сантиментална стойност за мен, а другият е с пентаграм. Манията ми по готик нещата отмина, но все още си харесвам пръстена.
31. Не ходя никъде без ръчен часовник.
32. Предпочитам да държа косата си вързана, не за хубост, а за удобство. Харесвам се повече с пусната коса.
33. Сега съм на тема ризи. Харесвам всякакви, макар за сега да имам само две и изключително много искам да си намеря карирана червена с черно и/или синя с черно. До сега съм виждала два вида- дебела като пуловер и тънка като найлонова торба. И двата вида не ми харесват.
34. Черното все още ми е слабост.
35. Обичам червено вино.
36. Не пия газирано.
37. Не се смятам за интересен човек и знам, че 90% от фактите ми не са интересни.
38. Харесвам начина, по който изглеждам и не бих го променила. Най-вече защото ме мързи. За това и се научих да се харесвам, но не е като да съм минавала през някакви депресарски и мрачни периоди. Единственото, което не харесвам в себе си е това, че съм икзлючително срамежлива. Особено ако трябва да съм сред момчета.
39. Аз съм атеист.
40. Наистина не понасям депресираните хора и е по-добре да не споделям мнението си за тях в интернет. Също така не приемам нападения относно това, след като съм свободна да имам каквато искам гледна точка.
41. През повечето време съм голям непукист.
42. До 14-тата ми година имах само две приятелки. На 15 се запознах с още две момичета, а оттам с още хора. Сега имам значително повече приятели, 50% от които са вечно заети.
43. Уча в руска гимназия, мразя руски, отказвам да говоря руски, ненавиждам този език. Не харесвам и класа си. Всички са на групички с изключения на един-двама, които са ту в едната, ту в другата.
44. Пиша си редовно с хора, с които съм се запознала по нета. Бих искала да се среща с тях на живо.
45. Винаги искам по мен да има някакво бижу- и на двете ми ръце, на врата, на пръстите, на ушите. Имам 5 дупки на ушите- 2 на лявото и 3 на дясното.
46. По едно време исках да си направя пиърсинг на устната и на веждата. После реших да си взема книга.
47. Редовно мисля на английски и предпочитам да слушам и чета всичко в оригинал. Пък и не мога да си тегля субтитри и не мога да ги хващам до края, защото чета бавно. Преди, това за мен беше проблем, исках да прочета книгата възможно най-бързо, сега се научих да им се наслаждавам възможно най-дълго. Но пак обичам да ги чета бавно.
48. Много се дразня, когато някой ме нарече Юлия, понеже това е главно при даскалите, които държат дневника пред себе си, но имам чувството, че видят ли Юл- и автоматично четат с -ия накрая.
49. Обичам да слушам какво ми говорят другите, особено когато ми разказват за проблемите си, понеже ми е интересно. Не винаги мога да предложа някакво решение, но съм винаги насреща човек да си изповяда всичко.
50. Обичам да чета отрицателни ревюта, понеже ми показват какво да и какво да не правя, когато пиша.

сряда, 4 ноември 2015 г.

Въздигната - Аманда Хокинг

   Един невероятен финал на уникалната трилогия Трил. Въздигната ще те накара да видиш героите в различна светлина, да ги обикнеш, а след това да страдаш и да се радваш с тях. Това е най-въздействащата, напрегната и емоционална книга в трилогията.
  Започва съвсем леко и непринудено, най-обикновени събития, но в последствие всичко се задълбочава. Тук Уенди ни е показана в различна светлина, тя е силна, уверена и хладнокръвна принцеса, която заедно с Тове управлява, докато майка й е възпрепятствана. Тук, може би, е показана най-голямата и тотална промяна у нея. Тя най-накрая приема съдбата си на трилска принцеса и бъдеща кралица и започва да се държи като такава.
  Бях права, че в тази последна книга всички плетеници ще се разплетат. Тук всичко си идва на мястото и героите преживяват няколко падения и подеми. Уенди най-накрая разбира на кого принадлежи сърцето й и краят е щастлива. За разлика от другите книги, тази се развива сравнително по-динамично, с повече съществено действие, докато в другите едва в последните 50 страници се случваше нещо важно. Тук всичко беше важно, всичко беше от значение за прекрасния задоволителен финал.
  Като за последно писане по трилогията отново ще спомена лекият стил на писане. На пръв поглед той е обикновен, лек, бързо се чете, колкото и да са дълги главите, а самите книги нямат и 300 страници, но завършиш ли една...не можеш да започнеш да четеш нещо друго, докато не прочетеш и останалите. Те не завършват с отворен край, но просто пораждат това чувство у читателя, че трябва да бъдат прочетени една след друга. Самото писане оказва голямо влияние върху човека, особено когато става дума за кулминацията. Тогава имаше моменти, където почти пророних някоя и друга сълза.
  Въздигната е един чудесен финал за тази трилогия, изпълнен с напрежение, драма, битки, любов и победи за добрите, които ще ви оставят без дъх. Горещо препоръчвам трилогията на всички, а ако има такива, които са се отказали от трилогията на някоя от първите две книги, дайте й шанс, гарантирам ви, че след третата ще я заобичате като мен.

  Благодаря на Издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

вторник, 3 ноември 2015 г.

Разкъсана - Аманда Хокинг

  Вълнуващо и лесно продължение на една прекрасна и лека трилогия, която ще ви остави без дъх със самата си лекота и дълбочина.
  Тук ни се разкриха много неща, за които в първата книга бяхме оставени на тъмно, завъртяха се и нови мистерии и започнаха много промени. Тази книга сякаш дава ново начало на самата трилогия, тук виждаме Уенди под различна светлина, явяват се нови герои и ставаме по-близки с някои от старите.
  Самите събития в книгата са доста решаващи за следващата, а лекият стил на писане ги поднася лесни за осмисляне и понякога доста забавни. Постепенно Уенди се променя и от неразбиращо момиче става доста силна, упражнява се най-сетне в ролята си на властна принцеса.
  И се завързва любовен триъгълник, който всъщност е доста интересен и даже няма нужда читателят да се чуди кого тя ще избере, понеже е доста очевидно.
  Тук има нови срещи със стари герои също, например Мат, братът на Уенди. Тук той е почти активен герой, който въпреки всичко остава верен на по-малката си сестра и се научава да възприема света на трил, доколкото е възможно.
  Уела стана най-добрата приятелка на Уенди. Да си призная, покрай всичко свързано с Аурора и отношението й към Елора, мислех, че и с Уела ще е така, но се оказа, че тя е далеч по-добра приятелка, истинска приятелка на нашата принцеса.
 И Локи. Още от първия момент, в който срещнах Локи, така да се изразя, го заобичах, Той е един много хубав персонаж, макар и да не се появява често тук. Той помогна доста на Уенди, така да се каже и макар ролята му да не е голяма, мисля, че е ключова тук преди да започне да участва по-активно в третата книга, която сега чета.
  И Тъй като това е продължение на първата ще спра дотук, повтаряйки колко харесвам новите и старите герои, тяхното развития и развитието на самия сюжет. Самата книга е лека, понякога е напрегната, ако не друго, то поне може истински да въздейства на човек, особено ако авторката реши да засили чувствеността.
  Трил са книги, които трябва да се четат една след друга, веднага. Те просто притежават способността да те карат да ги хващаш подред, без да искаш да четеш нещо друго. Те те хващат в този техен трилски капан.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

понеделник, 2 ноември 2015 г.

October Wrap up


Този месец се оказа изненадващо успял. 9 книги, от които не всички са тънки е добро начало. Интересното е, че дори не помнех кои книги съм чела. Отново.

1. Среднощна корона

Бях забравила, че бях решила да изчета всичките книги една след друга. Нещо не ми се получи, изведнъж ми се дочетоха още 1000 други книги заедно с нея, но скоро смятам да видя Queen of Shadows. Е того го ревюто иначе : ТУК

2. Железният изпит

Една много хубава книга, но какво повече да очакваш от две така добри писателки?

3. Звезди за Лола

Тази книга поне помня, че я четох, много хубава и приятна. Лека...и хомосексуални родители.

4. Хари Потър и затворникът от Азкабан

Не си харесвах ревюто, но сега като го прочетох и не ми  се стори толкова зле за това най-сетне го пуснах ТУК

5. Дивергенти


6. Опасни сънища: кн. 1 Бдение

Книга, която ми взе дъха- лека, интересна, напрегната и просто чудесна.

7. Морето на спойкойствието

Една невероятна книга, разказваща историята за двама тинейджъри, които се опитват да превъзмогнат миналото си и да продължат напред, оповавайки се един на друг.

8. Тайната на забранената книга


9. Магнус Чейс и боговете на Асгард: кн. 1 Мечът на лятото

Имам готова тази публикация от 31.10, но все пак изчаках да пусна ревюто на Магнус, за да я публикувам. И тъй като не знам какво повече да кажа за тази невероятна книга, просто поствам РЕВЮТО

Подменена - Аманда Хокинг

 Мистериозна, напрегната, лека и интересна - това е Подменена, първа книга от трилогията Трил.
  Желанието ми да прочета трилогията започна, когато моя приятелка започна да ми разказва за нея с голяма любов и почитание и за това при първа възможност реших, че и аз искам да я прочета.
  Въпреки някак бавното и колебливо начало, мога да заявя, че тази книга е далеч по-интересна и вълнуваща, отколкото изглежда на пръв поглед- просто трябва търпение и жив интерес да видиш края. Аз лично бях хваната от самото начало и държана до самия край, тръпнеща за следващата книга по-бързо, отколкото предполагах, че ще ми се чете втората (да не говорим, че съм планирала 4 други книги преди нея).
  Мога да заявя още в самото начало, че това е една прекрасна книга, изпълнена с мистерия, дори любов, много чувства и дори екшън. Изключително много ми въздейства, особено на самия край, който малко седи отворен и още повече подпомага желанието ми да прочета останалите възможно най-бързо.
  Стилът на авторката е лек, хващащ и много приятен. От време на време пуска по някой ироничен или саркастичен коментар, а героинята, която е създала е една капризна и своеволна, ината тинейджърка, която може би описва повечето тийнове по света, отколкото всяка друга до сега. Това, което ми направи впечатление в писането на Аманда Хокинг беше, че тя не само има добре изразена речева характеристика на героите, но и се старае да описва местата, на които се намира героинята достатъчно подробно с малко думи така че да не стане наслагване на твърде тежки и сухи описания. Вместо това не всъщност са интересни.
  Уенди, както казах, е типичната тинейджърка с нетипична съдба. Тя е подменено дете...и е трил, което значи трол. Да, знам, звучи странно и нетипично, но мога да кажа, е троловете в трилогията са всъщност доста красиви, забавни, остроумни и обичливи същества, които имат интересни, но оскъдни умения, които използват за защита. Уенди не отговаря на моя тип силни героини, но тя притежава сила по свой собствен начин и тепърва й предстои да я открие, просто в тази книга не стигна до упражняване на дарбата си. 
  Мисля си, че харесвам Фин повече, отколкото е здравословно. Дори от начало, когато той се опита да сложи дистанция между себе си и Уенди,с  което я нарани, пак ми харесваше. Той вече е мой тип герой- силен, знаещ какво иска, но все пак лоялен, способен да защитава себе си и тези, които обича и винаги изниква в правилното време, на правилното място. Как да не го заобичаш?
  Рис, понеже той е неизменна част от книгата, е едно забавно обикновено момче, което харесвам повече, отколкото трябва. Той е твърде добър, отколкото би трябвало да бъде в обществото, в което е израснал и на всичко от горе се държи много добре с Уенди. Кара ме да съжалявам, че тя го приема за свой брат, биха били сладки заедно, но пък и аз го възприемам като неин брат, макар и не кръвен. Той е едно сладко момче, с чувство за хумор, което сякаш умее да държи Уенди на крака, дори когато е готова да падне.
  И Тове и Мат. Техните части в книгата бяха изключително малки, но ги включвам, защото 1) много харесвам името Тове и способностите му, пък е и добър приятел на Фин и Уенди и 2) Мат е по-големият брат, който винаги съм искала да имам, макар и покровителствеността му е малко в повече.
  С две думи- това е лека книга, не натоварваща, която може да послужи за разведряване след тежка седмица на училище/лекции/работа, която те хваща от началото, държи те до края и те кара да искаш следващата по-бързо.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

неделя, 1 ноември 2015 г.

Магнус Чейс и боговете на Асгард: Мечът на лятото - Рик Риърдън

  "Казвам се Магнус Чейс и съм на шестнадесет. Това е история за това колко се обърка животът ми, след като ме убиха."

 Обикновено се случва така, че на изключително хубавите книги не мога да напиша ревю (освен на тези, които са ми за ревю). Мечът на лятото не е изключение.
  
  Рик Риърдън е един от любимите ми писатели. С неговите книги започна и любовта ми към книгите с митология, но все пак до сега съм чела само неговите плюс тези на Колийн Хоук, които са свързани с някакъв вид митология, понеже не мога да си представя да чета за гръцките богове без Пърси да участва.
  
  Начинът на писане на Рик Риърдън е много лек, лесно се чете и е много забавен. Хваща още от заглавието на първата глава, а първите пет реда няма как да не те накарат да продължиш нататък. Има хиляди забавни моменти, които ме оставяха без дъх от смях и дори избухвах на не чак толкова смешните, но аз съм си такава. Изключително много харесах колко леко бе написана книгата и ми напомни на времето, в което все още четях Пърси Джаксън. 
  Магнус Чейс е един забавен, остроумен, много забавен и просто уникален герой, който заобичах от самото начало, защото просто...ами той е тооолкова сладък просто. Плюс това, което тук ми харесва още повече е, че той не е син на Тор или на Локи, както си мислех, че може да е, а на един друг бог, който не се води най-силния, за разлика от Пърси и Джейсън, например. Магнус също научава в книгата, че е син на скандинавски бог, а тази митология ми беше дори по-интересна от гръцката, египетската и римската, понеже не знаех почти нищо за нея освен Тор и Локи. Чрез Магнус можете да научите много неща не само за скандинавски богове и огромни вълци и огнени великани, но и за оцеляване по улиците и силата на погледите. Това е един силен и интелигентен герой с тежка и странна съдба, а увъртяния сюжет служи за още по-голямо въздействие.
  Самира ал-Аббас е валкирия и главен герой в тази книга заедно с Магнус и двамата му приятели, до които ще стигнем скоро. Тя е силна и забавна, но също така леекичко консервативна, което е породено главно от стремежа й да се докаже като добра, а не зла, за каквито я вземат повечето главно заради баща й, който е... ами Локи, а всеки знае, че Локи не е ничий фаворит. Тя помага много на Магнус и двамата са страхотен екип, надявам се в следващите книги да има още от нея. Пък и подозирам вече за какво ще се разправя (то заглавието си го казва).
  Блиц и Харт са  другари по бездомие на Магнус, но по-късно се разбира, че те имат много по-голяма роля. Двамата са един отбор, много са забавни и много му помагат. Те си имат своите силни и слаби черти, всеки от тях е имал някаква трагедия в миналото, което ги прави още по-силни герои и нещата за тях свършват много добре макар и трудностите, през които да преминават.
  Изключително много ми хареса самата книга, но какво повече да очаквам от Рик Риърдън и неговите герои и книги? Смях, мистерия, приключения и много битки с богове, великани и гиганти, срещи с различни богове, кои от кои по нелепи понякога и доста забавни.