неделя, 31 януари 2016 г.

January Wrap Up


Януари се оказа по-сполучлив, отколкото очаквах или дори отколкото изглеждаше, че ще бъде. След няколко малки разочарования в началото и някъде по средата, всичко останало си беше тип-топ.

1. The Broken Kingdoms 

Първата книга, The Hundred Thousand Kingdoms ми хареса много, но още като разбрах, че останалите две ще са за различни богове, малко се разочаровах, понеже ми е омръзнало от подобни книги. И все пак, вече си я бях поръчала и ми беше много интересно да чета за Айтемпас.
Книгата започва бавно, интересно и хващащо, още повече защото се разказва от името на сляпата Орий и всичко е много интересно, наред със странните и мистериозни убийства на божествата.
Книгата е добра, колкото и първата, ако не и малко по-добра, но причината да не й напиша ревю е краят й, който беше ужасен. Никой не е умирал, понеже боговете не могат да умрат, а Айтемпас не би допуснал Орий да умре, но все пак краят не ми хареса и когато я приключих, щях предимно да пиша за него. Така бях готова да й дам 4 от 5 звезди, но заради последната глава, станаха 3, защото тя направи завършека още по-ужасен, отколкото вече ми се струваше.

2. Красива тайна

Това, което забелязвам с течение на тази поредица (нямам идея дали това е последната книга) е, че с всяка следваща книга, еротични сцени идват по-късно, което от една страна, за някои, е добре, от друга, за мен, е досадно, но това не променя колко е добра книгата за любителите на чистия еротичен жанр.


3. Буреносен фронт

Съвсем бях забравила тази книга, на дъното на рафта ми. Написала съм всичко, което искам да кажа в ревюто, което е ТУК.

4. Наследницата

Харесвам Идлин много повече, отколкото Америка, Харесвам я, защото тя е силна, със силен характер, не прилича на никого от родителите си и е момиче, което знае какво иска и как да го получи.

5. И заживели щастливо

Обичам да разбирам повечко за второстепенните герои, особено ако в една поредица не съм имала особен шанс да ги харесам поне малко повечко. Тук са ни представени някои от тях по много хубав начин.

6. Reawakened

За любителите на Проклятието на тигъра, няма да останете разочаровани.

7. Пророчеството от Валхала

Приключенията на Нина Уайлд и Еди Чейс не се нуждаят от много думи.

8. Вълче биле

Днес се сетих за един момент между Шей и Кала, който чаках да се случи, откакто се срещаха в първа книга. Оказа се, че се е случил тук, а аз дори не помнех...

9. Град от кости

Има ли нужда да пиша изобщо нещо преди ревюто си?

10. Dominus

Идеята на трилъра е толкова заплетена, така добре описана, че накрая не ти остават думи, с които да опишеш нещата, които са се навързали в главата ти.

11. Петата вълна


Този път смятам да имам отделна публикация за TBR през февруари, която ще е малко по-късно, за да имам кои книги да снимам. После ще последва още една за цитатите, които са около 31, което значи, че моооже и да станат две части на един пост.

петък, 29 януари 2016 г.

Петата вълна - Рик Янси

  Завладяваща книга за живота, оцеляването и любовта по време на извънземен апокалипсис.
   Това, което най-много ми хареса в книгата бяха няколко скромни неща- идеята, дължината на главите и Ивън. Разбира се, има и още, но тези най-много ми се набиха на очи.
  След като преминем през 120 страници на ретроспекция и накупно разяснение за това какво и как се е случило през тези 4 вълни и една 5-та и настояща, преминаваме към истинската история, която е всъщност комбинация от интензивно развитие и бавно планиране. 
  Все пак, това е книга, която ни показва един дълбок замисъл на извънземната раса, който е описан толкова оплетено, че накрая доста се обърках, но нищо, по-нататък в книгата нещата постепенно се разясняват и също така, Петата вълна показва борбата за оцеляване на трима тинейджъри и едно дете по време на тези, хм, трудни времена. 
  Обикновено не ми се нравят различните гледни точки, особено сменяни по този начин, без дори предизвестие за кой ще се говори след това, а тук те бяха представени доста объркващо, но ми хареса това, че показва какво се случва при редица отделни герои, макар за мен частите на Каси да бяха най-интересни. Имаме случващото се при нея, при Бен, който е трениран здравата след редица случки и брат й, за който се говори паралелно на Бен. Има една или две глави и за един Заглушител. Отделните части на книгата, които са някъде 12, показват различни моменти от преживяванията на главните герои, докато в последните две части не се съберат всички и не настъпи най-важният момент- краят, изпълнен с екшън и дори малко драма и напрежение.
  Дължината на главите е много кратка, а колкото по-къса е една глава, толкова по-бързо се чете книгата, следователно минава много бързо и леко. Стилът на писане е лек и ненатрапчив, приятен е за окото, макар и понякога странен и предвид, че е Рик Янси пише и от името на момиче, много ми харесва как я е изградил, макар и на места да е леко противоречива, но това е нормално за тинейджър.
    Ще говоря общо за героите, на които им се налага бързо да пораснат и да осъзнаят най-важното, ако вече не са- всичко е на живот и смърт. Чрез четирите гледни точки е показано как всеки един от тях трябва да премине през някакво изпитание, което най-често е свързано с оцеляването, например Каси, която харесвам най-много след Ивън, наистина трябва да се бори за живота си, където идва и ролята на Ивън, след което отношенията им се развиват в много хубава посока. Това е един от любимите ми моменти.
  А Бен, момчето, по което първоначално Каси си пада, е тренирано в един лагер и по този начин пак се предполага, че пораства и се развива, макар неговите глави да ми бяха много странни и почти зловещи, понеже начинът на мислене беше...безчувствен, като на компютър, но със съвест.
  Много сладки ми бяха частите на Сами, понеже той е най-младият герой и някак си просто ми звучеше едно такова миличко и...авторът се е справил да се всели в него, както и в останалите герои, макар в женската част да е попрекалил с празните приказки. Че жените говорим, говорим, ама не чак толкова, хех.
  Като цяло, Петата вълна е една лека, вълнуваща и хубава книга, която със своите кратки глави, заплетен сюжет и извънземна заплаха може да те държи до късно вечерта.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

Dominus - Том Фокс

  Завладяващ трилър, който с добре поддържаната си напрегната обстановка на мистерия и добро количество екшън, може да те остави без дъх от първата до последната страница.
  Макар и не особено леко написана, книгата е интересна и много лесно може да се прочете. Дължината на главите, която е радващо малка, компенсира почти тежкият стил на писане, който използва авторът, с множеството му описания. Те, обаче, служат да се въведе в историята много по-мащабно, колкото би било първото лице, например, пък и разкрива множество гледни точки- на много главни герои, като ги редува по такъв начин, че да запази интересът, да засили мистерията и напрежението и да те накара да тръпнеш в очакване да разбереш не само какво се случва при Александър и Габриела, но и при всички останали герои, включително и убийците.
  Самият факт, че Том Фокс разкрива и добрата, и лошата страна в Dominus, говори колко добър е  като писател и как не се концентрира върху една от двете страни.
  Докато четеш книгата е невъзможно да не бъдеш хванат в тази плетеница от събития, която се разиграва пред очите ти. Тя е способна не просто да те въведе в събитията, а буквално да те направи част от тях и просто се улавяш как докато четеш, нещата и множеството възли, поставени от автора, все повече и повече се разплитат в съзнанието ти. С течение на времето и на действието в книгата, всичко малко по малко се разкрива и става все по-интересно и по-интересно.
  Не съм чела подобна книга до сега. Толкова кратка, а с толкова оплетен и разбъркан сюжет, който всъщност, противно на това ми твърдение, е много подреден и постепенно, с напредване на главите, нещата все повече се изясняват.
  Самата история е хващаща още от резюмето и обстановката около мистериозното изцеряване на папата и последвалите подобни чудодейни събития около болните от рака, слепите деца и дори възкресение. Всичко това, обаче, не се знае какво е- божествено чудо или нещо с много по-тъмна и неочаквана цел.
  Главите и сюжетните линии са така оплетени една в друга, че всяко малко зрънце информация, което авторът пуска във всяка една от тях, може да послужи за цялостното разплитане на този така добре скроен случай. Уникално е да го наблюдаваш как малко по малко се разплита в главата ти, но все още има нещо, което не е напълно ясно и това те кара да дочетеш книгата.
  Накрая, Том Фокс е дал воля на малко повече екшън, който да разтърси иначе напрегнатата ситуация, разкривайки вече напълно мистерията и добавяйки нова доза тръпнещо очакване на това, което предстои да се случи.
  Dominus е една наистина завладяваща книга, която те вплита в оплетения си сюжет, докато не се заплетеш до толкова, че да не можеш да излезеш до самия край.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

вторник, 26 януари 2016 г.

Град от кости - Касандра Клеър

 Най-трудната част в препрочитането на любима книга е писането на ревюто й.
  Да прочетеш книга за първи път, особено когато нямаш блог, е лесно. Всичко, което чувстваш, когато привършиш с вече любимото си четиво, остава за теб и не е нужно да му пишеш ревю или пък да предаваш информация на други, но е съвсем различно, когато знаеш, че можеш, но все пак не можеш да намериш думи, с които да опишеш колко хубаво е нещо.
  Има мнозина мнения по тази поредица, не всички са положителни, но ще ги игнорираме за сега, защото я обичам.
  Мислех си, че сега, три години по-късно, ще намеря нещо, което да не ми харесва, но уви, и за щастие, няма такова.
  Идеята на поредицата е оригинална и добре изпипана и всеки, който е прочел Реликвите на смъртните и Адски устройства, знае това, защото всички въпроси са му отговорени, но за непосветените, това е един нов, напълно необикновен свят, в който се впускат за пръв път, а първото впечатление е най-важно.
  Самата идея за лов на демони изключително много ми допада, асветът, който Касандра Клеър е изградила, преплитайки го с обикновения, прави книгата завършена и страхотна.
  През цялото време се поддържа ниво на известна мистерия, напрегнатост и непрестанен екшън. Докато спомените ми бяха сравнително оскъдни, както винаги на най-важните места, и доста объркани от филма, който съм гледала стотици пъти, то да се докосна до оригинала отново ми показа колко всъщност съм изпуснала и че реално героите в тази книга не се спират.
  От край време харесвам стила на писане на Касандра Клеър, макар и на места да попрекалява с описанията. За сметка на това, обаче, е способна да те пренесе в нейния свят и да ти покаже нещата от гледната точка на няколко герои едновременно, което от първо лице не би могло да стане. Харесва ми как описва  обстановката и ситуациите, в които поставя героите. Знаейки какво ще стане, ефектът от повечето изненади не беше максимален, но пак го имаше, защото това са въздействащи книги, от какъвто и ъгъл да го погледнеш. 
  Въпреки не особено лекият стил на писане, Град от кости се чете леко и бързо, а в комбинация със засилена употреба на ирония и сарказъм става и много забавна на места, ако не и навсякъде. За пръв път от доста време си отбелязах много цитати.
  Клеъри Фрей си е обикновен тинейджър, но...не съвсем. Типично начало за изтъркана книга? Да, ама не. Това е едно начало на много хубава поредица, която е способна да преобърне нечий светоглед. Книгата започва, когато Клеъри е петнайсетгодишно дете и завършва, когато е шестнайсет годишно момиче, с повечко натрупан житейски опит, отколкото е предполагала, че ще събере. Тя е умна, находчива, притежава ума на художник и е наистина сладка. Харесвам я, не е като да е безбожно силна, но аз точно това й обичам, понеже наблюдаваме постепенно развитието й във всяка от книгите. Тя, все пак, играе голяма роля през цялото време.
  Джейс повечето биха го сметнали за задник и от една страна е така. Ако не знаех кой е той всъщност, едва ли щях да го намирам за толкова сладък, защото държанието му е наследствено. Въпреки това има нещо страшно привлекателно не в характерът му, а в ранимата му природа и фактът, че е такъв чаровник. Не е имало момент, в  който да не харесвам Джейс и с напредването на книгите това се засилва. Той е силен, находчив и умел боец. Бях забравила, че го описват като един от най-добрите за времето си. Когато поставиш Клеъри до него, сякаш намираш баланс между неговата и нейната природа. Оприличавам ги на ин и ян.
  Саймън е най-добрият приятел на Клеъри и на него му се налага постоянно да се доказва, за да бъде поне от части приеман в обществото на ловците на сенки, макар това всъщност да не става. При него е най-трудно, защото както казах, налага му се все да се доказва, заради мунданската си природа. И все пак той е един важен и добър герой, който не заслужава да се пренебрегва.
  В първата книга няма достатъчно материал за Изабел и Алек Лайтууд според мен, за това и няма да ги включа в ревюто с отделни части, както при другите, тъй като тук сме запознати с колебливата природа на характерите и на двамата. Първо идва на лице враждебността, а после приемането или почти поносимостта в различните случаи. Харесвам и двамата, но в Град от кости не са ни показани достатъчно, за да бъдат разглеждани по-подробно, без някой спойлер за другите книги.
  Като цяло, ако изключим фактът, че блокирах на първата част в  ревюто си, мога да заявя, че вторият прочит ми хареса повече от първия и това е защото четях по-внимателно книгата. От скоро започнах да се завръщам към стари четива (не е като да имам 50 непрочетени) и това изненадващо ми харесва. 
  Първата книга от поредицата Реликвите на смъртните е една завладяваща творба, с голяма доза екшън, щипка романтика и доста драма, която може да те остави без дъх дори след втория или третият прочит. За мен това е книга, която няма как да ми омръзне със своите интриги, сарказъм, остро чувство за хумор и прекрасни герои, които са повече от способни да разтърсят един свят, дори ако им се наложи да преминат през ада, за да го направят.

To read a book for the first time is to make an acquaintance with a new friend; to read it for a second time is to meet an old one.

(не е цитат от книгата)

събота, 23 януари 2016 г.

10 героини, които обичам


  Не мисля, че ще подреждам героите си по някакъв определен ред, а просто ще споменавам тези, за които се сетя първо, понеже не съм обмислила тази публикация подробно, но и не е като да не съм мислила за нея.
  Снимката няма общо със споменаваните от мен герои.

  1. Анита Блейк

  На първо място винаги ще е Анита. Не мога да без нея. Тази жена е просто уникална. Тя е силна, самостоятелна, със силен характер и просто е една невероятна героиня, която малко или много притежава черти на Лоръл К. Хамилтън.
  
2. Клеър

Клеър-чието-второ-име-не-помня е главната героиня от поредицата Вампирите от Морганвил, чиито книги до 4та са преведени от Ибис.
За разлика от случващото се в много книги, Клеър не е обикновено момиче, което се натъква на секси вампир и открива, че е предопределена да спаси света, не, Клеър е просто Клеър- 16-годишно момиче (почти на 17), което обича да учи и влиза рано в университет, но се озовава в разгара на събитията, в град, управляван от вампири.
Отново, Клеър не се влюбва във вампири, тя им помага, за да запази живота си, този на приятелите и на семейството си. Клеър е силна и умна, множество пъти спасява Морганвил от вампирите, враговете им и драмите им, които сами си причиняват.
Клеър е обикновено момиче, в необикновен град и с всякакви приятели. За това я харесвам.

3. Вин

Героинята от трилогията ан Брандън Сандерсън- Мъглороден, винаги ще има специално място в сърцето ми. Споходена от тежка съдба, заради живота й на скаа, тя е принудена сама да се научи да оцелява в цяла група само от мъже и когато изгрява и нейната звезда, тя взима нещата в свои ръце и става един от най-силните и важни герои в трилогията.

4. Роуз Хатауей

Да четеш Академия за вампири е като да живееш заедно с героите. Точно за това и харесвам толкова много книги, които се разказват от първо лице, можеш по-лесно да усетиш героите, особено главните.
С Роуз това не е изключение, нещо повече- докато четеш книгата, не просто наблюдаваш развитието й, но и го изживяваш заедно с нея.
В началото Роуз може да не впечатлява много, но постепенно я виждаме като дръзка тинейджърка, която почти спира да се колебае кога да убива и кога не.

5. Celaena Sardothien

Силна, красива, асасин и на всичкото отгоре- кралица с готин мъж, какво повече да му искаш?
Мога, разбира се, да говоря много за нея, но го смятам за напълно ненужно и всеки, който я харесва, ме разбира.

6. Jasnah Kholin

Джазна, която няма да прочета като Ясна, докато не видя транскрипцията, е силна аристократична жена, която има много интересни способности, учен е и е просто уникален човек, който може би е единствения, който може да затапи Шутът в поредицата на Брандън Сандерсън- Летописите на светлината на бурята  a.k.a. The Stormlight Archives.
Тя има силен характер и е ключов персонаж, особено в частите, където е заедно с Шалан.

7. Чарли Дейвидсън

Когато толков амного харесваш една поредица, че чак забравиш името на главната героиня.
Седях си едни добри 5 минути и се чудих как се казваше Чарли.
Причината да я харесвам, не е защото е частен детектив или защото вижда духове и играе важна роля за преминаването им в Отвъдното, или пък защото си има изключително секси мъж, който й готви и е готов да унищожи света за нея, не е и в това, че тя е наистина, наистина много трудна за убиване, не, причината да харесвам Чарли е нейното чувство за хумор. Нямало е нейна книга, в която да не съм се смяла.

8. Теса Грей

Няма как да не спомена Теса. Все пак заради нея се случи всичко и тя е ключовата героиня за създаването на съвременният свят на ловците на сенки такъв, какъвто го познаваме. Не знам за другите, прочели Адски устройства след петата книга, както трябва, но аз, когато приключих с тях, бях оставена поне пет минути, взираща се в стената, докато всичко ми се навърже в главата, всяка една мистерия, малка или голяма, обяснена в една толкова кратка и така невероятна история.
Но...аз трябваше да превъзнасям героините, на книгите...
Теса все пак е важна и невероятна героиня, която много харесвам.

9. Изабел Лайтууд

Харесвам Клеъри, но винаги някак си съм предпочитала Изабел, макар и да няма чак толкова много информация за нея, понеже тя е точно типът жени или момичета, които харесвам- силни и непобедими отвън, но раними и/или уязвими, дори несигурни, отвътре.

10. Анабет Чейс

Последна, но не на последно място.
Много ме радва как в книгите на Рик Риърдън все има силни женски персонажи, както и слаби, разбира се, идеално балансирано всичко, но Анабет има важна роля в книгите и много я харесвам.
Още от малка, да й се случи толкова много, наложило й се да порасне бързо, тя е една от най-силните героини в книгите на Рик Роърдън в митологичните светове и има важна роля...вече в два от тях. Тя е силна, находчива и какво повече да очакваш от дъщеря на Атина- богинята на войната и мъдростта.
КОгато харесвам някой твърде много, ми е трудно да облека обяснението си в думи, но всеки, който я харесва, знае какво имам предвид- Анабет е страхотна.

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Вълче биле - Андреа Креймър

  Това е най-добрата книга, която успях да прочета тази седмица. Ако трябва да сме честни, това е единствената книга, която прочетох, защото останалите или още не бяха наред, или не ми харесваха достатъчно.
   Вълче биле е едно страхотно продължение на Нощна сянка, което успя да ме хване от първата страница и ме задържа до последната. Книгата е пълна с действия и се развива сравнително бързо, имам предвид, че държи читателя в постоянно напрежение, понеже знае, че щом свърши едно действие, ще започне и ново и то много скоро след това.
  Тук се срещаме с някои разкрития, които бяха добре замаскирани, макар и аз да успях да се досетя  доста преди да бъдат разкрити. Лекият стил на писане, комбиниран с разказването от първо лице, допринасят за бързината, с която се чете, а информацията е поднесена леко и с голяма доза хумор в почти всяка страница.
  Харесва ми как Андреа Креймър го използва, за да разведри тъмната обстановка, която сама е създала, над героите.
  Като ги споменах, на мига ми идват доста идеи за това, което трябва да поговоря с тях, така че се залавям като спомена първо Конър и Итън- главните, които си служеха с хумор, сарказъм и ирония в тези напечени времена. От отношенията им си личи, че са много по-близки приятели, отколкото дават да се видят, а свободното им държание много ме радва. Те са силни и постепенно започват да се доверяват и дори сприятеляват с Кала.
   Не помня много от книгата, за това и не мога да спомена за някаква главна промяна у Кала, но за сметка на това мога да отбележа разликата в Шей, защото той ми се струва по-смел, отколкото го помня и вероятно е така.
  Още една нова героиня- Адна. От начало не я харесах, заради твърде привързаното й отношение към Шей (поне помня, че от предишният път си нямах фаворит, понеже триъгълникът е невероятно изграден, но вече той се изкачва към печелившото място) и ми се струваше твърде малка, но в последствие, заедно с Кала, когато я опознахме, така да се изразя, разбрах, че зад не я се крие много повече, отколкото показва.
  Като цяло в глутницата се наблюдава огромна промяна, заради обстоятелствата, в които ги остави Кала в първата книга. На всички им се наложи да пораснат и да разберат къде се намират приоритетите им, като някои направиха много по-положителни избори.
  Вълче биле е пълна с драма, любов, предателство, напрежение и значителна доза екшън и смърт, които няма как да не оставят читателя без дъх. Аз, лично, съм много доволна от книгата и я препоръчвам горещо на всеки, който се колебае да я прочете или вече е прочел първата. Както казах, това е най-добата книга, която прочетох тази седмица и много скоро смятам да мина към следващата.

вторник, 19 януари 2016 г.

Думите, употребявани в книгите (негативни коментари)

  В момента чета Паднали кралства, чиято идея много ми харесва, но от героите за сега, като първо впечатление, харесвам повече момчетата, отколкото момичетата, особено Клео- тя е някакво мекотело за сега.  Това, за което ще говоря, обаче, няма да е книгата, а думите, употребени в нея, защото ако продължа да срещам подобни думи употребени в подобен тип книги, ще зарежа българските и ще чета всичко в оригинал или на руски, ако трябва, но не и на български.
  Така, до издателствата, спрете да слагате в устите на 15-17-годишни тинейджъри думи като нозе, люде, рожби, софра, трапеза и одър. Дори прабаба ми не ги използва вече, а и някак не му отива на този тинейджър да си служи с подобен речник! Къде се е чуло и видяло тийн да употреби тези думи? Окей, рожби става, случва се, за да се избегне повторение, но в случая си е просто употребено ей така, не защото ще се повтори. 
  Досещам се, че най-вероятно това има нещо общо с факта, че в Митика няма технологии, но това не означава, че трябва да пъхате и старинни думи, та да ги направите героите да звучат още малко и като селяни. Срещала съм селски диалект в книгите, това също не го правете, не се опитвайте да променяте речевата характеристика на героите, все пак те са или в Америка, Англия или в измислен свят, в който такива глупости и простота няма, защото в чужбина селата са като малки градове съвсем буквално. Каквото е искал писателя да направи като речева характеристика то си го има и вече се вижда от превода, защото са без частици "бе", "ме" и така нататък.
  Следващото, което ме изненада са няколко неща, но само едното го запомних и знам къде се намира, понеже е толкова странно, че няма на къде повече.

  "Принцът подреди чертите на лицето си в конфигурация, за която се надяваше..."

  Трябваше да прочета два пъти изречението, не за да схвана, а за да се убедя, че съм го прочела правилно. Кой говори така? Кой пише така? Това вече със сигурност е от книгата, а не от превода. До сега не бях виждала такова нещо. Конфигурация. Та той да не е робот? В стремежът си някои автори да звучат...не знам, по-интелигентно (?), ги докарват нещата направо смехотворно и към превода като включим гозба, нозе, люде и рожби, става направо медно.
  А ако видя още веднъж Давид вместо Дейвид, не знам какво ще направя. Книгата е написана на английски език, поне преведете името, както трябва. Ако беше българска, щеше да си остане Давид, ама тя е на английски, следователно- Дейвид.

неделя, 17 януари 2016 г.

Пророчеството от Валхала - Анди Макдермът

   Пророчеството на Валхала е един завладяващ роман, преизпълнен с екшън, хумор и напрежение, който е способен да остави без дъх всички фенове на съвременните трилъри.
  След случките в Храмът на боговете Нина и Еди явно са решили да си вземат заслужена почивка, когато, обаче, нещата не се развиват съвсем така и много скоро те се намират в центъра на нови събития, свързани със скандинавската митология, викингите, Валхала и нещо много по-опасно, отколкото предполагат. Е, отколкото Нина предполага, защото изглежда, че Еди знае и крие нещо. От тази негова потайност следва и странното им сдружение с много неочакван съюзник по стечение на обстоятелствата.
  Тази книга е изпълнена с много действие и битки още от първата страница и чак до последната, държи в  напрежение и е изпълнена с мистерия и здрав хумор от страна на Еди, добре, че го има да разведрява обстановката, иначе без него хем всички щяха да се споминат в началото, хем щеше да е твърде скучно.
    Харесвам как Ани Макдермът пише, защото може да те принесе директно в разгара на събитията като наблюдател и едновременно с това като участник. Харесва ми как описва всичко и какво влияние оказва върху читателя. Идеите му са оригинални, полезни и интересни и много ми харесва как са поднесени така леко, не са натоварващи и способността да може да поднася такава тежка информация по толкова лек начин е един огромен негов плюс, а Нина и Еди са едни незабравими персонажи, които винаги извикват топли чувства в мен и толкова много ме забавляват.
  В тази книга разбираме много за миналото на Еди, което ни е разкрито. Нямам идея дали в предишните няколко е имало такива моменти на ретроспекция, но в тази има и това е много интересно, защото ни показва част от миналото му на наемник и всъщност дори защо е станал такъв като за начало. 
  Тук виждаме по-малко от Нина, която много харесвам. Двамата с Еди са сравнително по-големи на години от обичайните ми четива и това ми харесва. Както вече казах, двамата са забавни и силни, но много ми харесва Нина, понеже е мила, умна, интелигентна и силата й идва от ума й, чрез който действа, а и въпреки милата й природа, каквато си я представям де, Нина също разполага с някоя друга остра ругатня, която я прави още по-голяма героиня  в книгата. Наистина вече не знам какво харесвам в героините си! Има толкова много неща, от които да избирам.
  Това, което най-много ми хареса от книгата бяха последните няколко глави, преизпълнени с битки, екшън, експлозии и това си беше като жив екшън филм в главата ми! Те бяха страхотни, напрегнати и просто притежаваха от всичко, което харесвам в подобен тип жанр!
  Разбира се не всички обрати бяха положителни и краят беше доста...интересен и драматичен, както и евентуално проблемен, но той дава толкова много повече опции на писателя за интриги. Харесва ми!
  Препоръчвам книгите на Анди Макдермът на всички почитатели на екшън, трилъри и подобни книги, защото няма да останете разочаровани!

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 16 януари 2016 г.

Totally Should've Tag


  Видях този таг от Alexa и реших да го направя, понеже не знам за какво да пиша. Така де, имам няколко идеи, но никоя не мога да завърша нещо.

  1. Със сигурност трябваше да има продължение



Исках веднага след това да видя следващата й история, макар да беше напълно завършена книгата, понеже не я чувствах чак толкова завладяваща, колкото ми изглеждаше, но пък беше много хубаво написана и красива, както и доста брутална за такива малки герои.
 
2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица

  Ще посоча трилогията Аз, вещицата понеже много ми се иска да прочета нещо за или децата на Даяна и Матю или за Галоуглас и Болдуин.

3. Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги



Първо ми идва наум Рейчъл Хокинс, нищо че има втора книга, просто ми се иска да прочета повече от една нейни нови книги или преведени или не, но също така се сещам и за Колийн Хоук, която е нова авторка и вече има 5 книги и пише 6-тата.

4. Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг

Тук ми е много трудно да взема страна, понеже не се сещам за книга, в  която двойките не са ми харесали, тъй като се опитвам всеки път да харесам този, който героинята си избере.

5. Със сигурност трябваше да завърши различно


 Със сигурност не трябваше да завършва така, както стана тук. Хич не ми хареса. Н. К. Джемисин има много необичаен и хубав стил на писане, но изобщо, ама изобщо не ми хареса как завърши тази книга. Беше толкова хубаво написана, толкова прекрасна и накрая...оплеска всичко.

6. Със сигурност трябва да има филм по нея

Много ми се иска да видя филм по Разбий ме. Доста ми е любопитно какво ще скалъпят и дали няма да подобрят Джулиет по някакъв начин.

7. Със сигурност трябваше да има сериал 


Не за друго, ама много искам да видя всички тези хубави, прекрасни, разкошни рокли "на живо" и да се ядосвам на Америка, гледайки я какво прави и просто...от Изборът би се получил една много хубава тийн драма.

8. Със сигурност трябваше да има само една гледна точка


Колкото и да харесвам книгата, щеше да е много по-добре да се разказва или от неутрална гледна точка или от името на момичето. Обикновено хич не харесвам книги с много гледни точки.

9. Със сигурност трябва да се смени корицата

Бас ловя, че много биха посочили Въглен в пепелта, но аз давам тази:

10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналните корици

Защо не можеше Стоманено сърце да е с тази корица? Толкова по-хубава е.

11. Със сигурност трябваше да има само една книга

Тук отново се затруднявам, понеже не знам коя поредица не ми харесва толкова че...
Оп, само докато почнах да го пиша и се сетих!
Със сигурност тази поредица можеше да си остане и само като Вечна. Нататък Евър става толкова тъпа и наивна, та чак да се чудиш защо просто авторката не я е убила. Макар и много да се ядосвам, че Софт Прес са решили да не преведат последната книга. Поне да можех да видя края! 


Това беше тага. На мен лично ми е много интересен.
Тагвам: Yulia K., Илияна и Памела

четвъртък, 14 януари 2016 г.

И заживели щастливо - Кийра Кас

  Винаги съм харесвала тези малки, кратки разкази към книгите, които авторите пишат и после публикуват заедно или отделно. Те са много полезни, понеже ти дават информация, която иначе в книгите липсва, показват ти гледната точка на различни герои и ти помагат да разбереш тези, които са останали неразбрани и малко по малко разкрива мистерията повече. 
  И заживели щастливо ни дава шанса да направим точно така, показвайки ни доста неща, които са останали скрити от нас по един или по друг начин. Много ми харесва как с типичният си стил на писане Кийра Кас се вселява в различните герои, разказвайки от първо лице, за да ни разкрие колкото може повече за тях.
  На мен лично ми беше доста интересно да прочета предимно историите от гледна точка на Максън, Селест и Луси, както и последната история за едно специално събитие след Единствената. Това, обаче не означава, че не харесах и останалите истории, които предадени по лек и интересен начин ми позволиха да прочета книгата за толкова кратко време. Всяка една от тях бе изградена и написана по прекрасен начини, използвани бяха толкова хубави думи на места, а Кралицата ме накара да харесвам крал Кларксън, дори и да знам какъв беше станал като вече голям. 
  Най-много ми харесаха, за пръв път от много дълго време, романтичните моменти във всяка една от историите, понеже дълбоко в мен има една част, която отричам напълно и това е безнадеждната романтичка, която възприе обясненията в любов на героите не като банални или смешни, както някои биха ги определили, а като невероятно романтични, сладки и красиви.
  И заживели красиво притежава тази красота и като останалите книги е красива и отвътре и отвън, а историйките имат този запленяващ, завладяващ характер, който просто може да разтопи повечето момичета. 
  Още по-хубавото е, че вътре имаше и сцени от разказваните моменти, на които отделих наистина огромно внимание, понеже толкова много ми харесаха. Гледала съм всяка поне 5 пъти, защото са толкова прекрасни.
  Както вече казах, И заживели щастливо е един малък и красив шанс да се докоснем до героите от Изборът отново и дори да си ги припомним след време в чакане на последната книга от тази красива поредица.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Reawakened by Colleen Houck

  Проточих четенето на тази книга дразнещо много, не защото не ми хареса, а защото все се оказваше, че нещо времето не ми достига. Чак сама се ядосах на себе си, защото това са едва 400 страници, които обикновено мога да мина за два дни.
  За вече запознатите със стила на Колийн Хоук, тоест прочелите Проклятието на тигъра, мога да кажа, че ако сте я харесали, ще харесате и тази. Reawakened е колкото еднаква, толкова и различна от Тигъра и това я прави още по-хубава.
  А за тези, които не са запознати с авторката, ще споделя накратко наблюденията си относно нея. Стилът й е лек, завладяващ, такъв, който те кара да четеш, не защото е напълно уникален, а защото просто притежава тази щипка красота или както искате го наречете, която може да задържи читателя. Но това, длъжна съм да предупредя, е изцяло мое виждане.
  Обикновено истинското и наистина интересно действие започва след стотната страница и тук не е изключение, въпреки че започва далеч по-динамично от Тигъра. Намира се наистина осезаемо развитие в писането й. И важна и то много важна част в книгите, което трябва да спомена е любовната драма. Ако някой не е фен на подобни тинейджърски изяви, не е препоръчително да се нагърбвате с любовни дилеми и драми, но аз лично много ги харесах, въпреки че не съм по тях. Просто тя пише много хубаво и героите й са просто страхотни.
  Reawakened има доста общо с Тигъра, предимно в герои и сюжет, за всеки прочел първата книга, тази би била доста предсказуема, но все пак интересна, понеже историята е изцяло нова, добре изградена и героинята, както и братята (да има братя, но няма изгледи за триъгълници и четириъгълници) са много яки и отново има стар мъж (като г-н Кадам) да им помага и такива неща, но няма да издавам повече.
  Както казах, героите са различни, харесва ми как се долавят различни характери и това, че всъщност доста прилича на Проклятието на тигъра, а също така се различава също толкова много. Историята е по-интензивна и с доста повече екшън. Действието не започва веднага, но повечето неща се случват по-бързо, както аз обичам и това е един много голям плюс.
  Разбира се, имаше и някои минуси за мен, които хич не ми харесаха, но ако ги споделя, това ще е спойлер.
  Лилиана Йънг, която ще наричам Лили, е човек с контролирани емоции, кото щом среща Амоун и след няколко определени случки, спират да бъдат толкова овладени. Въпреки това тя е силна героиня, от типа, който харесвам, но не и от ритащият задници тип, в което няма нищо лошо, понеже тримата секси братя имат достатъчно ритници за всички, въпреки че се срещаме с лошите типове чак към края, а през това време Лили и Амоун имат други предизвикателства да преминат. Както казах харесвам я и това е достатъчно, не мисля, че има какво толкова да й описвам, тя е страхотна, има си и моментите на слабост, което я прави още по-реална и така, а пълната й с въпроси глава я прави и много забавна.
  Мога да заявя, че историята й с Амоун по нищо не наподобява тази на Рен и Келси, което е страхотно, просто си има драмата.
  Амоун, чието име само предполагам, че се произнася така въпреки транскрипцията в самия текст, е страхотен. Той е просто...египетски древен принц, което само говори за себе си. Той също е силен, това всъщност е неизбежно, понеже точно това е съдбата му. Също така има страхотен характер и е страшно мил с Лили, макар и да е пестелив относно отговорите на въпросите си. Начинът, по който говори е толкова сладък, че просто няма как да не го хареса това.
  Като цяло и тримата братя ся страхотни и за краткото време, в което сме запознати с тримата заедно- Амоун, Амоус и Астън, можем да видим част от характерите им и това колко са прекрасни, силни, забавни и мили. Всеки си има специалност и сили, които се свързват с различен египетски бог и както казах, са страхотни, забавна, мили и грижовни.
  Както вече казах, самата история като идея е много различна, но като строеж е доста еднаква, но все пак е на една авторка. Почти през цялото време поддържа една напрегната атмосфера, а в правилния момент, някъде след средата, вече се изпълва и с правилната доза екшън. Има някои непредвидими обрати, които са добре построени и може да се види ясно стила на авторката. харесват ми такива книги.
  Reawakened е от типа книги, които грабват от първите глави и умеят да поддържат интересът читателя до самия край. Тя е от книгите, които имат голямо емоционално влияние върху човек, имам предвид, специалността на авторката е в описването на чувства, аз лично изпитвах повече от дълбоките чувства на Лили лично, защото са описани наистина добрe. Това е книга, която успя да ме докосне.
  

събота, 9 януари 2016 г.

Bookish Identity Tag


  Миналата година гледах този таг и бях решила да го преведа, обаче не бях чела голяма част от книгите и за това се и отказах, та сега като си видях тага от Ева (благодаря ти!) и вече мога да го направя.

1. В кой фантастичен свят бихте искали да живеете.

Това е по-трудно, отколкото предполагах, тъй като за пръв път в живота си се изкушавам да кажа Хари Потър, но ще се въздържа и ще посоча света на The Stormlight Archives понеже има големи мечове, яки сили и е на Брандън Сандерсън

2. Кой би бил вашият партньор?

Без колебание казвам Анита Блейк. Ако ще имам партньор, нека поне да е силен!

3. От поредицата на Пърси Джаксън кой би бил вашият божествен родител?

Искам да е Посейдон, понеже много харесвам водата и възможността да я управлявам, но също така искам и Аполон, защото много ме кефи образът, който Р.Р. е създал, но също така искам и Хефест, защото е аутсайдер...както и Хадес...За това ще се спра на Арес- груба сила без мозък, но поне е...ами Арес, хех.

4. От поредицата Реликвите на смъртните, какъв предпочиташ да бъдеш - долноземец или нефилим?

Нефилимите имат яки оръжия, макар да нямат много дарби, така че избирам с две ръце нефилимите.

5. В поредицата Хари Потър, в кой дом бихте били?

 Колебая се между Грифиндор и Слидерин, понеже си мисля, че те ще са най-подходящи за мен, но като се знам повече подхождам на Слидерин, но пък харесвам и Грифиндор, но отговорът ми е Слидерин.

6. В поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста?

Безстрашните. Като че ли тя е най-интересната просто. Всички останали ми напомнят повече на някакви зубъри, консервативни или обидчиви хора и...абе всички останали не са за мен просто, но самата система в поредицата не ми харесва толкова, така че това няма никакво значение.

7.От поредицата The Northern Lights, какъв би бил вашият демон?

Това всъщност е само първата книга. поредицата се казва His Dark Materials и да, всъщност има огромно значение как се казва поредицата, понеже намерих поне 10 книги със сходно заглавие, ако не и напълно същото, включително и една историческа поредица с това заглавие.
В интерес на истината, дори не съм чувала тази поредица, но проучих и разбрах, че демоните заемат животинска форма и смятам да си избера просто една, която ще е на някой от семейство котки, но на кой точно не знам.

Нямам идея кой не е тагнат, така че чувствайте се свободни да направите тага.

петък, 8 януари 2016 г.

3 (+4) неща, най-важни за мен в книгите

  Изнервена съм. Чувствам се като наркоман без любимата си дрога. Е, не чак в такова отчаяно състояние, но по-скоро съм леко недоволна от факта, че в последните 2 дни съм прочела общо 20 страници, защото учих така, както не съм учила цяла година.
  На всичкото отгоре не мога да намеря  книга, която да ме хване и следователно няма и да има ревю в скоро време. Толкова исках да прочета Пророчеството от Валхала, но колкото и да ми е интересна, просто не ми се чете.
  Като че ли за компенсация днес ми дойдоха две книги - Eight Grave After Dark & Reawakened.

1. Герои

  Истината е, че героите за мен са най-важни от най-важните неща в книгата. Нямам идея защо, може би защото ми харесва да се представям на тяхно място и много обичам да чета добри книги, в които мога да се докосна до почти абсолютно всички герои и когато умрат (за жалост се случва твърде често) поне да изпитам болката от загубата им като хората, а не да не ми пука, както се е случвало. 
  Какви герои харесвам? Обичам ги силни, независими, да знаят какво искат и как да го постигнат, умни, съобразяващи се, верни, схватливи, с характер, при това силни и просто...абе да се добри. Няма значение дали някой герой ще притежава всичко това или само едно- важното е да го има някъде. Хич не обичам ревливи, наивни или слаби героини, но ми харесва, когато силна жена има своят уязвим момент, сладко и хубаво е, особено когато е с правилния човек. Разбира се, случва се и да се справя изцяло сама, което не е чак толкова хубаво, но е важна волята.
  
2. Начин на писане

Всъщност в начина на писане има много малко неща, които търся. 
Не търся да е мегауникалният, не търся да е нещо нечувано и напълно лично според писателя, макар че и това е добре дошло, по-скоро търся лек и не натоварващ стил на писане, който да ме грабне от първия ред или от първата страница и да ме държи до самия край на книгата, без да ми се иска да пропусна дори запетайки. За жалост, подобни книги са много малко.
Също така предпочитам да чета книги от първо лице, защото най-често това са най-леките стилове на писане, където хем имат по-голямо въздействие, хем се четат по-бързо. Обикновено са сравнително леки, но има и някои доста тежки, но това зависи от самата история.
Другото е, че ако чета книга от неутрален разказвач искам да е точно толкова тежка, колкото предполага третото лице на разказване и понеже е от това лице се предполага, че ще ни запознае с всички герои по един или по друг начин, макар да има книги като Хари Потър или Вампиите от Морганвил до един момент, където неутралната гледна точка е запазена и е центрирана само върху един герой, но стила пак не е от най-леките, но пък за сметка на това книгите са просто прекрасни.

3. Сюжет/история

От начало написах тази точка като две неща, но сюжетът и историята се припокриват, поне при мен.
За мен е важно една история или да е с оригинална и почти не срещана идея или поне да се развива бързо или пък да се протака дълго, но не с някакви скучни и замазани действия, а с активен екшън.

4. Жанр

Жанрът за мен е важен, понеже има някои неща, които просто не са ми по вкуса.
Любимият ми жанр е фентъзи и наскоро открих, че то всъщност има разновидности. По скорошен опит разбрах, че всяка една от тях ще ми хареса, дори и още да не съм гледала. Но нека не смесваме научната фантастика и фантастика с фентъзи. Да, хващам се да чета и фантастика понякога, но рядко.
Наскоро открих любовта си към съвременните любовни романи, случва се да чета понякога драма и някой и друг трилър, но мисля, че все още предпочитания винаги от мен жанр ще бъде фентъзи.

5. World-building

От съвсем скоро се хванах как и самият свят започна да има голямо значение за мен, когато действието се развива в несъществуващ такъв. 
От личен опит знам върху колко много неща имаш да мислиш преди да го изградиш, но все пак щом книгата ти е публикувана се предполага, че трябва да е изпипан и когато важни подробности липсват се ядосвам.
Като цяло, обаче, той няма чак такова значение, колкото предходните изброени, понеже не чета чак толкова подобни книги (каза човекът с двайсет непрочетени такива.)

6. Корица

Корицата никога не е била важна за мен, понеже съм човек, който твърдо се придържа към израза "Не съди книгата по корицата". Обаче и аз съм имала тези моменти на слабост, когато съм си взимала книгата само заради прекрасната корица. Една от причините да прочета Изборът, Скъпоценни камъни и Въглен в пепелта е точно тази. Хубавите корици просто въздейства на читателя допълнително. 

7. Глави

В последният момент се сетих за тази малка подробност. Главите! Последни, но не на последно място, главите са едни от първите 4 най-важни неща за мен в книгите, понеже нито ги обичам по 50 страници дълги, нито...е, всъщност не ги харесвам километрични, но обичам всички къси глави, добре дошли са!

Тази публикация се получи далеч по-дълга, отколкото възнамерявах и мислех, че ще се получи. Така че бях дотук

сряда, 6 януари 2016 г.

Буреносен фронт - Джим Бъчър

  Съвсем бях забравила за тази книга. Едва сега я намерих в дъното на един от рафтовете си и се захванах да я прочета. Отне ми сравнително малко време и съм много доволна.
  За пореден път се убеждавам, че колкото повече отлагам една книга, толкова повече ми харесва, сякаш го правя нарочно, а не е така.
  Буреносен фронт е подходяща за любители на криминални и фентъзи романи, тя е комбинация от двата жанра и е изпълнена с екшън, напрежение, мистерия и дори голяма доза хумор.
  Помня от Фуриите на Калдерон, че стила на писане на автора е много хубав и наистина е така, а тук той разказва от първо лице, което прави книгата изключително лека и лесна за четене, предоставената информация се възприема изключително бързо и лесно и наистина не е натоварваща.
  Случаят, по който работи Хари Дрезден- магьосник и частен детектив и консултант на местната полиция по престъпления от свръхестествено потекло, е меко казано ужасяващ. Много добре са описани всички премеждия, през които преминава, всички чувства, които изпитва и е поддържана една вечна мистериозна и напрегната атмосфера покрай следващата жертва и предишните. Много ми хареса как е описал всичко Джим Бъчър, защото не се спира само до материални неща, но много често говори за чувствата на героя и инстинкти.
  Той пише хващащо и увлекателно и още от самото начало Хари Дрезден ни е представен като много добър, умен и схватлив магьосник, който е сравнително силен и много находчив със солидни знания в занаята си. Много ми харесва как е изграден образът му, но за сега работи предимно сам, което за мен е странно, понеже до сега във всяка друга книга е имало хора, които работят заедно, а той е тук сам, но всъщност аз съм почти същата.
  Изненадващо е колко малко имам да кажа сега, кога няма много герои за коментиране, а и книгата е доста малка- 270 страници. Малка по обем, но богата на емоции, информация и много описания предимно на действия. Наистина ми харесва как авторът си служи с думите и превръща цели страници с информация и без много разговори в интересно четиво, което минава изключително лесно, бързо и увлекателно. Както вече казах и взех много да се повтарям- харесва ми. Типът книги, който много харесвам- хумор, криминален елемент, фентъзи и страхотен главен герой.
  Буреносен фронт е от книгите, подходящи за много видове читатели, на различни жанрове, както и на смесените. Той е изпълнен с много емоции, напрежение, мистерия и дори насилие от свръхестествения тип, които ще ви завладеят и оставят без дъх.

Благодаря на издателство Colibri за предоставената възможност.

Наследницата - Кийра Kас

35 кандидата. 1 принцеса. Започва нов Избор.

  Най-добрата книга от Изборът е точно тази. В Наследницата няма екшън, няма нападения на бунтовници, само бегло са споменати, няма любовни триъгълници и дразнещи герои. Няма любовни интриги и дилеми, но има нещо, което компенсира липсата на всички тези неща (които обикновено всъщност не харесвам) и това е Идлин, защото тя не е Америка и това е най-важното.
  В Наследницата се срещаме с дъщерята на Максън и Америка, обречена (според нея) да управлява кралството и най-могъщият човек (отново според нея), която нямам идея чий нрав е наследила, защото в нея не откриваме Америка нито Максън, Откриваме само и единствено Идлин и това е страхотно.
  Обикновено не започвам с героите, но няма как да не споделя колко много я харесвам. Самото звучене на книгата е различно, по-нахакано, по-силно, с характер и собствено мнение. Идлин знае какво иска и как да го постигне напълно сама и без ничия помощ (на практика се повтарям, знам). Тя е независима жена, няма как даже да я нарека дете, това не би я описало, тя е жена и точка.
  Да, има си миговете на уязвимост, които я правят по-човечна в очите ни, може би нейната сила е мъничко прекалена в книга без екшън, но това ми харесва изключително много- обожавам силните героини, а Идлин е една от тях и аз имах нужда да прочета нещо подобно.
  Казвам, че тя е жена и наистина го мисля, да, липсва й опит в някои сфери, но ако трябва да я сравнявам с Америка, тя на нейните години беше просто дете, а бе отгледана в по-тежки условия, които обикновено водят до по-бързо съзряване, не по-бавно, но това сега няма значение. Важното е колко много се издигна тази цяла поредица в очите ми въз основа само на Наследницата.
  Изобщо самия стил на писане е на по-високо ниво, по-улавящ, по-завладяващ и задържащ. Тази книга ме хвана от началото до самия край, тя е интересна, тя е просто прекрасна, а начинът, по който Идлин говори, така де, разказва в книгата няма как да се пропусне, той не е скучен, не е сух, но е буен, интересен, забавен и по някакъв начин почти успях да видя една част от себе си в нея, защото е толкова хубава.

"- Ти си Идлин Шрийв. Следващият владетел на страната и първото момиче, което ще я управлява само. Никой - казах аз- не е по-могъщ от теб."

  Обикновено не слагам цитати, но не успях да се сдържа. Това е още в първа глава, на осма страница. Видях го, докато разлиствах книгата, готвейки се да я започна, разглеждайки я, за да видя през какво ще мина, както обикновено правя и в резултат се спойлвам жестоко, но този път не го направих, не, вместо това видях това изречение и дори и да съм имала някакво колебание преди това дали да я чета то тутакси се изпари, защото както вече казах- това е точно мой тип героиня и аз несъмнено се убедих няколко пъти  в това през цялата книга.
  Нека сега да спомена няколко думи за момчетата й, за да не ги пренебрегна.
  Харесвам ги. Почти всички ги харесвам. Аз лично си имам двама фаворити и това са Кайл и Хенри. Хенри като чужденец и с езикова бариера е много сладък, нещо ми подсказва, че едва ли има шанс, но няма как да не го харесам, Изобразен е толкова мил (с малки изключения всички за изобразени като много мили) и сладък и притеснителен...как да не му хареса на човек? А макар първоначалното впечатление от Кайл, което всъщност е на Идлин, не наше, понеже тя разказва, той се превърна в един от любимците ми, защото е умен, мил, интелигентен и я подкрепя, за изненада и на двама им.
  Хареса ми, че отново се срещаме с героите от миналите три книги, макар и бегло. Исках да науча повече за Мей като голяма, но и това, което беше дадено ми стига. Идлин има трима братя и по един или по друг начин Кийра Кас е успяла да покаже връзката й и с тримата, което за мен е доста важна част от самата книга. Още повече, че тя има и брат-близнак, а аз винаги съм искала да имам такъв.
   Хареса ми и това, че Америка и Максън са ни показани като родители и да ги "видя" през очите на Идлин беше изключително интересно, а още по-интересното е, че тя знае историята на родителите си и техния избор, но не знае подробностите. На практика- те са пропуснали всичко интересно и направо са й обяснили как бедното момиче от 5-та каста се е влюбило в принца. Същинска приказка, а? Да, и тя така мисли.
  От началото на книгата до края Идлин претърпява доста голяма промяна, макар и не напълно забележима и това е, защото тя не е в нрава или в характера й, а по-скоро в осъзнаването на неща, които до тогава не е смятала за нужни или на които не е обръщала внимание. Постепенно вижда и добрата страна на Изборът и е решена да излезе от него "с халка на пръста си", ако не за друго, то за семейството си.
  Наследницата е една прекрасна книга, която може да окаже изключително въздействие у читателя и да го остави без дъх, защото това наистина е един нов Избор с една нова главна героиня- Идлин Шрийв, към която успях да се докосна изключително лесно и за чиято следваща книга тръпна от нетърпение.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

неделя, 3 януари 2016 г.

Красива тайна - Кристина Лорен

  Ако исках да определям някоя от книгите от тази поредица за най-добрата, то това щеше да е тя, но аз не искам, понеже всички ми харесват почти еднакво много. От Красив негодник до Красива тайна ние проследяваме не само историите на четирима изключително секси бизнесмени, но и писането на авторките, което с всяка следваща книга се изменя, подобрява се и в тази книга подобрението е просто очевидно.
  Помня как в Красив негодник ми трябваха няколко страници, докато бъда хваната в тяхната така страстна история, уповаваща се предимно на секс и драма накрая, а сега ми трябваха само няколко реда, за да бъда въведена и напълно уловена от историята. 
  Харесвам самата идея за тези така богати бизнесмени и почти обикновени, но амбициозни и умни момичета, които се срещат с тях и как връзките им се развиват. Постепенно в предишните книги наблюдавахме как еротичните сцени се случват все по-късно и по-късно, докато тук направо се протака почти до края главното и истинско действие. 
  Едно от нещата, които харесвам в стила на писане на Кристина Лорен (освен това, че е лек и бързо се чете, а обемът на книгите не е километражен) е, че ни показва гледната точка на мъжът и жената в книгата. Като човек, на който му е интересно да има поне бегла представа как мислят мъжете, дори и това да са мъже от книгите, на мен ми е изключително интересно да ги чета и тайничко си злорадствам, когато видя как някой от тях се измъчва. изключително много ми харесва как са разкрити чувствата и усещанията на героите, как са описани и какво преживяват.
  Може би едно от нещата, които харесвам в тези книги е как всичко се върти предимно около героите, но около какво друго да се върти, когато не чета обичайното си фентъзи? Харесва ми как имаме шанс да опознаем двамата души и после (във всички предишни книги де) сме върнати и към другите герои. Всеки път по различен начин предишните мъже (а понякога и жени) се срещат отново, говорят си и дори помагат на сегашните герои да се съберат и да видят това, което им убягва, което наистина много ми харесва, както вече взех много да се повтарям.
  Сюжетът на тази книга е сравнително елементарен, не е нещо кой знае колко зашеметяващо, но пък и точно заради това ми харесва, особено сега, когато нещо не мога да си намеря четиво, което да ме грабне и задържи до край. 
  Останах доста доволна от тази книга и наистина като развитие в писането и историите е най-добрата, написана от Кристина Лорен до сега. 
  Също така тук ми харесва фактът, че докато в много други книги най-често жените са неопитни и несигурни, тук мъжът, т.е. Найл беше неопитният. Това хем беше сладко, хем и много странно, но изключително ми хареса да наблюдавам израстването му като герой и като личност, да проследя как от неопитен и несигурен мъж става...ами доста опитен и доста по-умел във връзките и в справянето с жена като Руби.
  Красива тайна е ще ви покаже силната страна на жените и слабата на мъжете, ще ви поведе към едно пътуване, в което мъжът израства не само като личност, но и като партньор и ще ви остави с топли чувства накрая, защото цялата книга, заедно с краят са наистина страхотни за този тип жанр.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

петък, 1 януари 2016 г.

December Wrap up & 2015 read books

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!  

  Ще започна с по-кратката част от публикацията и това са книгите, прочетени през 2015 година. Според Goodreads са 102, но аз започнах да си служа с него някъде през март, така че предполагам, че са поне с 20 повече, отколкото са отчетени, допълнително и някои съм препрочитала, което не се е отбелязало. Следователно имам приблизително 125 прочетени книги, а според личното ми предизвикателство, колко книги ще прочета за година, която започна от 21 април, съм прочела към 90 книги от април насам.
    Не смятам, обаче, да правя публикации с любими и не любими книги на 2015, защото любимите ми са толкова много, че чак не ги помня, хех.
  И вече започвам с прочетените през декември:

  Оказа се, че през декември съм прочела повече книги, отколкото предполагах. Истината е, че за пореден път забравям какво и колко съм прочела.
  Разглежданите книги няма да са в хронологичен ред.

1. Хари Потър и огненият бокал

  Ако не другите, то това е книгата, която окончателно ме направи Хари Потър фен и следователно ми е сред най-най-любимите от поредицата.
РЕВЮ

2. Хари Потър и орденът на фенкиса

РЕВЮ

3. Хари Потър и нечистокръвният принц

Все някога ще й напиша ревю, а до тогава са ще кажа, че с всяка следваща книга, поредицата става все по-хубава, по-динамична, по-напрегната, по-животозастрашаваща и толкова по-хубава...и идва моментът, в който човек осъзнава че...че...това е предпоследната книга.

4. Хари Потър и даровете на смъртта

Със сигурност не ми се искаше да се разделям с тази книга. Несъзнателно протаках два-три дни, четейки малко, четейки бавно, четейки други книги вместо тази, да, към поредицата, но все пак други... Защо Хари Потър е само от седем книги? За някои това е дълга поредица, за мен е просто твърде кратка...

5. Фантастични животни и къде да ги намерим

РЕВЮ

6. Куидичът през вековете

РЕВЮ

7. Медната ръкавица

РЕВЮ

8. Бляскаво момиче

РЕВЮ


9. Угасване

РЕВЮ

10. Сбогуване

РЕВЮ

11. Елитът

РЕВЮ

12. Единствена

РЕВЮ

13. Ейнджъл

РЕВЮ

В момента, както се вижда отстрани, чета The Broken Kingdoms. За момент си позволих да мисля, че мога да я прочета днес и това да е официално първата ми прочетена книга за 2016-та, но се оказа, че ми остават още 120 страници, които в най-добрия случай ще ги прочета за 4 часа, а с компютър в ръка...просто да си се надяваме.
  Като цяло смятам, че като закриване на миналата година съм се справила с прилична бройка книги и както на себе си, така и на всички останали пожелавам повече прочетени книги за новата година, а също и здраве, щастие, късмет, любов и успехи!