събота, 30 април 2016 г.

April Wrap up

  Този път не смятам да правя May TBR най-вече защото половината от купчината ми за април остана непрочетена, но пък вместо това прочетох малко повече от запланувания брой от девет книги. Причината да не направя May TBR е защото не мога да го спазя. Пък и вече си имам достатъчно голяма купчина, която ще се увеличи и отново ще прочета книги, които ги е нямало в оригиналния TBR. 
   И така, без повече празни приказки, да започваме, преди да съм започнала да разказвам the story of my (boring) life.


За тази novella нямам какво кой знае колко да кажа, тъй като много ми хареса и съм  описала всичко в ревюто си. (Тук отново заглавията за линкове.)


Това е любимата ми книга от втората част на поредицата, защото в нея има засилено присъствие на Себастиян, който обожавам. Той е първият злодей, който обикнах още при първият ми прочит и именно той ме отвори към това да се привържа към някой злодей в книга.
Освен това, самият сюжет и замисъл също много ми хареса и развитието на Клеъри.


  Как се насъбраха точно 4 книги на Касандра Клеър една след друга да прочета не знам, но да си призная честно, толкова много се измъчих докато пишех ревютата, че вече не знам какво да кажа. 
  Това все пак са едни от любимите ми книги и ми беше адски трудно да си събера мислите на едно място достатъчно дълго, за да съчиня едно що-годе прилично ревю, а още повече пък да успея да го направя втори път. Смятам, че това си говори достатъчно красноречиво за мнението ми по книгата (както и любимата част по-горе).
Е, това ревю не е кой знае колко добро, но тогава още не бях препрочела книгата.


Това е един от най-прекрасните завършеци на трилогии, които съм чела.


А това е сред любимите ми завършеци на поредица.


Това е втората книга на Теса Деър, която чета и изключително много се надявам издателствата Ибис и Егмонт да преведат и останалите от тези поредици, които са захванали, понеже от първите книги съдя, че са много добри. Освен това вече си набелязах любим герой от поредицата й Спиндъл Коув  искам да прочета за него.
Да не говорим, че българската корица е много по-хубава!

7. Отпор

 След като ми отне толкова много месеци да реша да завърша поредицата, смятам, че изгубих нишката й, в резултат на което забравих половината неща, които се бяха случили, но си ги припомних в последствие. 
 Това, обаче, няма никакво значение защото краят ми хареса. За тези кратки почти 400 страници, Дженифър Л. Арментраут е успяла да включи много неща, напрежение, екшън смърт, загуба и любов, но най-вече е успяла да измисли прекрасен завършек на тази серия.


Ако сте харесали Поканата, то ще заобичате Ключ небе! Или поне при мен стана така.
Тази книга беше уникална, невероятна, съсипваща по-най-невероятният сладък начин. Тя ме накара да харесам цели трима играча и ги уби всичките до един. А може би бяха двама играчи? Сара и Яго все още са ми фаворити, но това не ми попречи да се докосна до още двама, които...да, бяха убити.

9. A Study In Scarlet

На мнение съм, че не мога да напиша обективно мнение по нещо, което е световно признато и се води за класика. Особено когато станах фен на Артър Конан Дойл преди да прочета нещо негово (само изслушах две аудио книги преди 2 години и не помня нищо).

10. After the Bridge

Това е кратка историйка, когато Джем и Теса се срещат отново след моста. Беше ми много интересно да видя как ще се развият нещата между тях, макар и да не очаквах точно такава история. Макар и да ми хареса много, останах доста озадачена от типа, който е изпрала Касандра Клеър да напише.


11. Чаровник по рождение

  Тази книга е завърших току що, съвсем буквално.
  Имах високи очаквания за нея и може би това е една от причините толкова много да я харесам, че съм почти 100% сигурна, че ако й напиша ревю здравата ще я прехваля. Може би утре, когато охладя страстите, ще й  напиша ревю, но не съм много сигурна дали ще се получи и дали ще го харесам, но нека само да кажа, че това наистина беше много интересно любовно романче.
   Забелязах още с първата книга на Сюзъм Елизабет Филипс, че си пада по известните личности, по спортистите или просто по заможните хора и силните жени, на които им се е наложило да загърбят крехкостта си и да станат точно такива- силни. За мъжете се отнася същото. Харесва ми как изгражда характерите на героите си и какви ги прави, както и цялостната семейна обстановка. Като човек, който не е фен на децата, това е втората книга, в която има достатъчно голямо дете, което аз да харесам като герой в книгата. 
  Това е един наистина голям плюс за мнението ми, както и добре изградената семейна обстановка, проследяването на връзката и преди въпросната обстановка- оправянето на сложните отношения на Дийн с родителите му. Наистина всичко страшно много ми хареса.

Това бяха книгите, които прочетох този месец. Смятам, че скромната бройка от 10, без да броим After the Bridge, е доста добро число, особено след като не вярвах, че ще успея да прочета и 6 книги заради Реликвите на смъртните.

сряда, 27 април 2016 г.

Последната игра: Ключ небе - Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън

   Последната игра: Ключ небе е дори по-добра от Поканата!
В нея се наблюдават не само развитие на писане, но и на герои, както и малко повече разкрития за тях, но за това по-късно. 
  Това беше най-напрегнатата книга дотук, както и най-успешната по мое мнение.
  За пореден път съм изумена от нестандартният начин на писане на авторите, тъй като макар и да предават нелек материал, той се чете бързо и лесно, минава наистина приятно и е изключително интересно. 
  В тази книга имаме както дълги, така и къси глави, но за разлика от първата книга, тук дългите преобладават, което прави разказваната история толкова по-приятна за проследяване. За мен.
  Харесва ми как тук вече са направени няколко доста големи разкрития и се научава много повече за героите, отколкото в първата книга. В Ключ небе виждаме истинската същност на кеплерите и колко всъщност е изкривена Последната игра като организация, като събитие и...като игра. Тук много неща, които остават неразбрани от първата книга си идват на мястото и се получава така, че с течение на книгата все повече и повече се разбира кои са избрани да продължат напред и кои не.
   В Ключ небе се наблюдават резултатите от последните действия на Сара и състоянието, в което изпада, разкрива ни се малко повече за същността на тайнственият герой Хилал, който изглежда знае много повече за Последната игра и за кеплерите, отколкото другите и все повече и повече ни е показана и Ейсилнг Коп. С трима мъртви играчи от Поканата, на деветимата играчи в Ключ небе им се открива повече възможност да бъдат представени, да станат любимци и така болката от загубата им да бъде по-силна. Защото, да, има доста смърт и то не само на играчи, но и на второстепенни герои, които също като тях тъкмо ми стават мили на сърцето и БАМ! мъртви са. Ето защо харесвам тази книга толкова много. А също и заради множеството екшън. Харесвам книги от този тип, в  който действието е постоянно, не се забавя, а се развива. Дори и да са само битки на мен това ми харесва, а тук, за да се разчупи мрачната обстановка, покрай Ключа небе е включена и малко любов, както обикновено- тази между моите фаворити- Яго и Сара и тази на Ан Лиу, която е леко изкривена, но той си е луд, а любовта си е любов.
  На играчите им се налага да преминат през множество изпитания, на някои повече, отколкото на други, тъй като  от разкритията засягащи вторият ключ се разбира точно колко всеки от тях е готов да пожертва от собствената си личност, морал и разсъдък, за да стигне до края на играта. Изключително много ми харесва как е развита цялата книга, която ме накара да чета всеки ред  с голям интерес, защото както вече казах, тук се разкрива много повече от героите и по този начин е по-лесно човек да си хареса фаворит, защото малко по малко вече започва да си личи на кого му е отредено да достигне последната фаза и на кого не.
  Голям плюс към Поканата и Ключ небе са страхотните картинки (?) в книгата, които във втората даже са по-хубави и интересни и не се повтарят като в първата. Обикновено след (или преди) главата има кратък текст свързан с предишната (или следващата) глава, който е доста информативен за дадени събития, места и така нататък, което също е голям плюс. Може би тези неща служат за протакане на действието, за забавянето му, но аз и тях четях сравнително бързо.
  Това е една от най-хубавите, напрегнати и прекрасни книги, които съм чела за този месец и се надявам третата част скоро да излезе, защото сега най-интересното предстои.

Изключително много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

вторник, 26 април 2016 г.

Top Ten Tuesday #2 : Ten Bookworm Delights

Време е отново за подобен тип пост. Нещата, които ще изредя, не са задължително подредени по възходящ или низходящ ред, а по-скоро както са ми дошли на мига и са изцяло важащи за мен.

1. Удоволствието от това сам да си намериш книгата в книжарницата.

Тъкмо си мислих за това преди малко. Имам предвид, че когато вляза в книжарница никога не питам къде мога да намеря дадена книга, защото обожавам да тръгна и сама да я търся, стига да знам дадения жанр, защото докато се лутам из рафтовете, търсейки даденото заглавие, попадам на множество други книги, които може да ме заинтригуват. Пък и много ми харесва просто да подминавам множеството книги и да им се любувам отдалеч.

2. Рафтовете ми

Обичам си рафтовете и това да ги гледам така претъпкани, късащи се по шевовете ме изпълва с щастие, особено когато видя някоя стара книга, която почти съм забравила, но знам, че обичам. Също така много ме радва фактът, че бройката на притежаваните от мен книги винаги нараства.

3. Чувството да намериш идеалното незасегнато копие сред купчина от такива, които не ти харесват.

Тази точка ще я комбинирам с още една, понеже е почти същата- Чувството да се докоснеш до чисто новата си книга за първи път.
Помня как се наложи да изкарам най-долното копие на Фенка, за да съм доволна и се надявам най-добрата ми приятелка да ми я върне така, както съм й я дала.
Няма нищо по-хубаво от една чисто нова лъскава (или матова, зависи от предпочитанията) книга, която  не е отваряна до сега. Просто. Няма.

4. Дъждовните дни

Винаги си търся някакво оправдание за пред родителите си и понякога за пред приятелите си, за да не излизам и дъждовните дни са ми любими, особено когато не ме е валяло преди това. Обикновено не мога да чета на какъвто и да е шум или най-често ме дразни и за това не чета и на музика, но шумът от дъждът е странно релаксиращ и идеален за една книга с чаша чай (защото отказвам кафето).

5. Красивите разделители

Обичам разделителите, защото освен такива, които си пасват с книгите, има и всякакви други красиви разделители, които могат да се вземат отделно или идват с доставка при получаване на пакет. Книжните плъхове може да са известни с това, че използват абсолютно всичко за разделител, но все пак, няма нищо по-хубаво от един истински bookmark.



6. Намаленията

Всеки книжен плъх обича...ами книгите, но има ли нещо по-хубаво от тях? Да! Няколко книги на цената на една! Намаленията са това, едно от любиииимите ми неща.

7. Дългоочаквана книга

Няма нищо по-хубаво от това да се шляеш безцелно в нета или книжарницата и да откриеш, че новата книга на една от любимите ти поредици ще излиза скоро/тази година или вече е излязла, а ти не си знаел. Това е едно от най-яките неща, които могат да се случат на книжен плъх, според мен. Поне аз бях много щастлива, когато открих Зарево, а наскоро видях и One With You в Ciela.

8.  Намиране на удобно местенце за четене (или удобна поза)

В интерес на истината, удобното място се намира по-лесно от позата и това е всеизвестен факт.
Може и да съм си намерила много удобно местенце за четене на леглото, така че да може да ми е удобно, да не ме заболява гърба и да си подпирам книгата, но позата...е, не мога да издържа дълго време така. Както и да е, позата е по-трудна за намиране- ту седнал, ту клекнал, легнал, прав, с надолу главата, по диагонал, по гръб, по корем, на кравай...не е удобно. Докато не се нагласиш в онази идеална поза, която се оказва напълно нормална и много удобна, хех.

9.  Нещица, свързани с книгите

Малките (или големите) неща, направени по известни поредици, които са завзели цял свят, имащи свое лого или известен символ или просто цитати от тях, сложени на възглавници, дрехи, чаши, татуировки...всички тези неща са наистина много хубави, зарибяващи и ми се иска да имах повече от тях.

10. Нови книжарници/ откриване на нови книжарници

Това да си един от най-неориентираните хора в собственият си град има и своите плюсове, понеже лутайки се безцелно из улиците на града, опитвайки се да се убедиш, че не си се загубил и да откриеш малка книжарничка, за чието съществуване не си и подозирал... Е, това мисля, че говори много. Особено ако в тази книжарница има и някакъв тип намаление... Хехе.
Или пък отварянето на нова книжарница, която е голяма. Големите книжарници в тази държава са рядкост.

Това са десетте неща, за които се сетих за така кратко време, ако си дам още малко, бих могла да измисля още поне 5, но смятам, че тези са предостатъчно.

неделя, 24 април 2016 г.

Популярни книги/поредици, които не съм чела #1


  Виждала съм подобен тип публикации, за това реших да направя и аз такава. Тъй като се оказа, че има доста популярни книги и поредици, които не съм чела, реших да я разделя на няколко части.

1. Властелинът на пръстените

Това е грешка, която смятам да поправя.
 След Хари Потър реших, че може би си заслужава да дам шанс и на Властелинът на пръстените, макар и да знам, че Дж. Р. Р. Толкин пише доста тежко. Преди време започнах Хобит, но не му беше времето и спрях да чета. Това, което помня е, че стилът наистина е натоварващ, но същевременно е от онзи тип, който просто те кара да четеш още и още, независимо колко е тежък.

2. Лунните хроники

За тази поредица, обаче, не съм много сигурна дали ще се хвана някога да я чета, понеже имам много противоречиви чувства и мисли към нея и макар да съм привлечена предимно от кориците (и български, и английски), не съм привлечена особено към роботите (киборзи, ако щете, не помня използваният термин). Но ако трябва да сме честни, не харесвах и пътуване във времето и извънземни, така че ако се реша да си купя Синдер, може и да ми хареса.

3. Песен за огън и лед

Това също е грешка, която смятам да поправя. Даже вече съм се заела. Не вярвам да изчета и петте книги подред, но поне първата тази година ще я мина, а даже може и втората, не се знае. Изключително много съм навита да се потопя в този свят и ще го направя.

4. Хрониките на Спайдъруик

Причината да не съм чела тази поредица е предимно защото като малка  (до 12 год.) доста внимателно избягвах книгите. Научих за Хрониките на Спайдъруик от една приятелка, но всеки път когато си помисля, че може да си ги взема, се замислям. Не съм ли малко така твърде голяма за тях? И все пак, ако попадна в настроение да чета детски книжки може и да ги взема, все пак са толкова сладки.

5. Игрите на глада

В момента съм се нагърбила със задачата да си набавя тези книги. Остава ми само да си взема
третата и започвам да ги чета. Това, което забелязах е, че с оригиналните си първи корици, на английски струват около 20 лева някъде, а с новите ярки и лъскави корици са само 10,90, но тъй като не съм искала да си ги взимам на английски си ги купувам със старите корици на български. Защо, обаче, не може и на български с едните корици да са по-скъпи от другите? :D

6. Дивергенти

Никога не съм възнамерявала да чета Дивергенти, понеже научих края. Така се оказа, обаче, че ми се дочете първата и ми хареса. До някъде. Но се сдобих и с останалите две, които всъщност не исках и сега реших да прочета само втората, но не и третата. Щом няма да завърша трилогията, я броя за непрочетена.

7. Къде си, Аляска?

Харесвам Джон Грийн и писането му. Е, поне съдейки по двете му книги, които съм чела (Вината в нашите звезди и Уил Грейсън, Уил Грейсън), но никога не  съм имала намерението да прочета точно тази негова книга, защото не е мой тип. Няма и да я прочета. Смятам, че макар и да взема една изтъркана идея и да я описва по невероятен начин, не си струва да чета една предвидима книга. Особено след като й знам и краят. Пък и не мога да уважавам нещо, свързано със самоубийство, камоли пък да ми хареса. Не харесвам депресираните тинейджъри.

8. Скълдъгъри Плезънт

Всъщност не знам колко е известна поредицата, но щом почти всички или напълно всички книги са преведени (пък и са цветни, не е като да не хващат окото), предполагам, че все имат някаква известност. Заела съм се да се сдобия и с нея, понеже ми изглежда интересна.

Като цяло, 2 от 8 поредици или книги, които не съм чела и не смятам да чета, но за останалите съм сигурна, че все някога ще им дойде времето.

четвъртък, 21 април 2016 г.

The Fandom Book Tag



Видях този таг от pretty book liar и реших да го направя.

1.Доктор Ху- Книга с (предимно) синя корица


2. Марвел - Книга с (предимно) червена корица


3.Семейство Симпсън- Книга с (предимно) жълта корица



4.Хари Потър- Книга включваща магия
Смятам да измамя и да оставя това тук.


5.Свръхестествено- Книга,в която главният герой се съживява(идва отново към живота)
Да предположим, че египетският принц е вторият главен герой.

6.Чародейките- книга за сестри

Още не съм я прочела, но ще го направя.

7.Вината в нашите звезди- Книга за пациент,боледуващ от рак


8.Пърси Джаксън- Книга с гръцка митология
Тук отново ще измамя.

9.Досиетата Грим- Книга,която включва чудовище



10.Мерлин- Книга или поредица,която искаш да има продължение (още книги)
Току що видях, че следвам Цветелина Владимирова в Goodreads, а дори не знаех. Е, знаех, но не смятах, че е тя, не бях й гледала профила, а просто последвах ревютата, понеже много харесах това на Нещата, на което не ни учат в училище.

11.Стар Трек- Книга,в която действието се развива в космоса


12.Orphan Black- Книга за клонинги/клониране

Ето тук вече не знам каква книга да посоча. Смятам, че не съм чела такава, но и да съм- не помня.

13.Игрите на глада-Книга, в която деца са убивани или умират


14.Бъфи-Убийцата на вампири-Книга с badass героиня

15.Шерлок-Книга с психопат/социопат
За мен, тези деца са си  пълни психопати.

16.Breaking Bad- Kнига за наркотици

И такава не съм чела, не си падам по тях.

17.Игра на тронове-Книга с дракони

18.Futurama- Книга с роботи
Автоматоните са вид роботи, нали?

19.Heros- Книга с хора със специални сили

20.Имало едно време- Книга вдъхновена от приказки


21.The Walking Dead- Книга за зомбита


22.Властелинът на пръстените- Книга с елфи
Елфите са неизбежна част от Ерагон.

23.Firefly- Книга,която не е много известна, но ти я обичаш
Слагайки тази корица, имам предвид предимно Legion, понеже е една много хубава кратка novella, която бързо заобичах.

24.Замръзналото кралство- Книга, в която действието се развива през зимата в студен климат


 Тагвам всеки, който не го е направил.

вторник, 19 април 2016 г.

Сладко поражение - Теса Деър

  Няма по-добро описание на книгата Сладко поражение от заглавието й. За краткото време, което ми отне да я прочета, тя ме изпълни с едни от онези сладникави, но приятни емоции, които винаги следват след прочитането на един любовен роман.
 Теса Деър е от авторите, които лесно можеш да заобичаш с лекият им стил на писане и прекрасните книги, които създават. Те са едновременно леки и сладки и всичко, което можеш да очакваш от тях.
  Още от резюмето се убедих, че ще харесам тази книга, но вече знам, че каквото и да е написала Теса Деър, аз ще го харесам. Особено ако е от тази поредица.
  Забелязах и преди, че писателката явно си пада по независимите и силни жени, справедливостта към нашия пол, но също така и един хубав, здрав, як, грамаден мъж, от типа, който харесвам, който да е там за въпросната жена, за да я укроти или, пък, за да я разбунтува. Това е един много важен факт за мнението ми, а на мен това много ми харесва.
  За разлика от Слепият херцог, където действието се развиваше само в един забравен от бога (и историята) замък, тук то се развива в Спиндъл Коув, известен като градът на старите моми. Обаче, ако в предишната книга на Теса Деър, която прочетох, не се е усетило миналото кой знае колко, тук то се усеща малко повече, благодарение на по-добре намекнатата полова дискриминация по онова време, войната и методите на лекуване. Харесва ми как авторката влага малки и незначителни исторически факти, колкото да свърже книгата си с миналото и същевременно продължава да пише за това, което иска- сякаш прави тази книга за мен, защото аз харесвам точно такива.
  Винаги ми е трудно да ревюирам подобен тип книги, понеже няма кой знае колко заплетен и объркан сюжет и точно за това направо преминавам към героите и техните взаимоотношение, тъй като те са главното тук.
   Доказано е, че хората, които се грижат за всички, отчаяно се нуждаят от някой, който да се погрижи за тях и Сузана е точно такава. Макар и да е буйна, умна, силна и просто прекрасна героиня, тя се нуждае и от някой, който да я обуздае и да се погрижи за нея на свой ред, защото тя открай време е поела на плещите си отговорността за добруването и щастието на всяка от дамите в Спиндъл Коув.
  Сузана е аутсайдер, преживяла е много като малка, което й е дало нужният тласък, за да изгради едно място, в което отхвърлени от обществото дами могат да бъдат себе си и да се подобрят, да завържат приятелства и да бъдат щастливи в кожите си. Тя, както вече казах, е типът героини, който страшно ми допада.
  Брам е идеалният мъж за нея- силен, див, с леко наранена гордост заради травма от войната и, както тя го нарича, същински звяр. Много ми хареса тяхната най-първа среща. Хареса ми начинът, по който е описана и как още от тогава е загатнато в книгата колко трудно ще им бъде и на двамата да изградят това, което е между тях в края на книгата.
  Брам не е мъж, на който лесно можеш да възразиш или да се опълчиш, а на всичко отгоре е и подполковник, което прави нещата още по-лоши и по-интересни за него, когато среща Сузана, която не се впечатлява от водаческият му чин.
 Това, което много харесах в него беше, че като много по-опитен от нея, той много бързо успя да разбере от какво се нуждае тя и да й го даде. Също така, Брам беше достатъчно търпелив, че да изчака, докато тя самата осъзнае точно от какво има нужда.
  Това, което най-много ми харесва в Сладко поражение е колко добре е описано това изграждане на връзката помежду им. Как от чиста първична страст, то се превръща в любов и постепенно тази неопитна в любовта двойка се науча да се държи като такава и да разчитат един на друг. Допада ми фактът, че се развива бързо, но същевременно реално на читателят му се позволява да проследи това скоростно изграждане на взаимоотношенията помежду им, понеже се вижда как правят грешки, поучават се от тях и се научават да правят жертви в името на другия.
  Това, поне, видях и разбрах аз в книгата, пък и е точно от тези четива, които харесвам и е идеална за това така горещо време напоследък.
  Сладко поражение е една невероятно приятна книга за четене, която минава бързо, почти неусетно и същевременно оставя много приятни чувства и спомени след себе си.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 17 април 2016 г.

Град на небесен огън - Касандра Клеър

   Ако Град на изгубени души беше ръбът на пропаст, то Град на небесен огън е наистина самата пропаст, в която пропадаш и няма връщане назад. Изумителен е само фактът, че препрочитайки тази книга, краят й ме трогна много повече от първият път.
  Невероятният стил на писане на Касандра Клеър си каза думата и в този финал на една така обичана поредица от мен. Тази книга успя да ме трогне така, както предишните от Реликвите на смъртните не успяха и остава в класацията ми с най-добри завършеци на поредици.
  Книгата е разделена на две части, които сами по себе си са невероятни, макар и да предпочитам повече втората част, понеже първата е повече като въвеждане към втората. В нея Себастиян предприема действия срещу всичко, което може и нанася огромни поражения на ловците на сенки. Тук сме запознати и с бъдещите главни герои на Лейди полунощ - Ема и Джулиън, защото по стечение на обстоятелствата те заминават в Идрис...и изиграват огромна роля след това в спасяването му.
  Във втората част, както вече казах, се случват много повече неща, има повече действие и то е по-забързано от преди. Тук се вижда как всички герои, от чиято страна се разказва, взимат участие в битката срещу Себастиян и неговите Помрачени по един или по друг начин и точно тези събития, според мен, научават ловците на сенки да се обединят помежду си.
  Това са едни от любимите ми сцени и събития в цялата поредица, понеже са преизпълнени с емоции и доста напрежение от всеки ъгъл и героите са показани от много добра страна.
  Ролята на Клеъри, колкото и да беше по-голяма в миналите книги, тук наистина бе с огромно значение, а и промяната в нея от първата до последната книга наистина си личи, защото тя е станала по-смела, по-уверена и много по-силна.
  Джейс, от друга страна, се опитва, отново, да разбере кой е и какъв иска да бъде, кое име да носи и оказва огромна подкрепа и помощ на Клеъри.
  Мисля си, че образите на Алек и Саймън са по-подходящи за разглеждане тук, макар и да няма да бъда особено подробна.
  Виждаме, че Алек, който никога не е поемал инициативата и никога не  е бил първи в някакво нападение, тук е много добре целеустремен да достигне до единственото нещо, което някога е имало значение за него, в резултат на което става и по-силен и по-уверен в себе си. Макар и май да не съм говорила за него, той е един от тези, които преминават през огромна промяна. За човек, който не обича промените, това е нещо невероятно.
  И Саймън. Ах, Саймън! От къде да започна? Той беше човек, въвлечен насила в света на сенките чрез Клеъри, а оттам и се превърна в това, което е- вампир, после дневен вампир, след това вампир, носещ знакът на Каин и отново просто дневен вампир. Обаче, той не е просто дневен вампир, той е герой, защото най-често най-невзрачните и пренебрегвани герои изиграват най-големите роли и спасяват всички. Такъв е Саймън. Още от първата книга той ги спасяваше. Той ги избави от Абадон, той взе Славният и тук отново неговата роля си каза думата и именно той ги измъкна от тяхната безизходна ситуация накрая. Саймън, Саймън, Саймън! Толкова е чудно как едно обикновено момче (вампир по неволя) стана такъв голям герой, разполагайки само с познания от видео игри и способност да слуша внимателно.
  Разбира се, на самият финал няма как да не ни покажат и Клейвът в най- голямата му светлина, а именно способността му да действа като тесногръда, назадничава организация, която умее много явно да дискриминира всеки, който се различава от общоприетите им норми. Решенията, които взимат не винаги са добри, даже, през по-голямата част от времето са доста пагубни и аз нямам търпение да почна Тъмни съзаклятия, за да видя на къде ще ни отведе историята на Ема и Джулиън. 
  Град на небесен огън е един страхотен завършек на поредицата. Той успява да отговори на всички въпроси от началото на книгите и да остави няколко нови и без отговор, които да запалят дори по-голям интерес към новата книга в света на ловците на сенки. Изключително добре се е получило това тройно преплитане на съдби и герои и се надявам да получа още от тях, а до тогава- препоръчвам книгите на Касандра Клеър с двете ръце.

Огромни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 16 април 2016 г.

The Emperor's Soul by Brandon Sanderson

  Не знам за кой път вече ще кажа, че се дивя на невероятните и напълно завършени истории на Брандън Сандерсън, които винаги са направени така, сякаш може да има някакво продължение, защото наистина реално има такъв шанс. Е, за The Emperor's Soul не знам, но Legion има втора част.
  Тук, както в Елантрис, Брандън Сандерсън разказва от трето лице. А защо сравнявам с Елантрис, вместо с Мъглороден например? Защото действието се развива в същият свят като първата му книга, просто в друга империя.  Въпреки неутралният разказвач, тази история ми се стори наистина леко написана, а може би това се дължи на увлекателният начин, по който се разказва още в началото.
  От прологът не се разбира много, само как хората наблюдават оригинал и фалшификат и се опитват да ги различат един от друг, но постепенно сме въведени в много по-оплетен сюжет и още по-объркващи способности от преди.
  Да си призная, не помня много от Елантрис, включително и какви сили предлагат способностите им, което значи, че така и не разбрах съвсем тънкостта на силите на Шей. Това, обаче, не ми попречи да схвана главната идея. 
  Шей е фалшификатор, който е нает да открадне един много важен скиптър, но бива предадена и заловена от арбитрите на императора и осъдена на смърт, когато я викат с предложение. То, обаче, е нещо, което никой не е правил до сега. Те искат от нея да изкове на ново душата на императора. 
  В продължение на книгата, докато Шей работи върху това, все повече и повече човек може да разбере за силите, които, типично за БС, са много заплетени, с вложени много мисли в тях. В крайна сметка разбрах, че така наречените Ковачи могат да променят не самия предмет в нещо друго, а да пренапишат историята му така че вместо обикновена бетонна стена, стаята да има невероятно красива изрисувана с почти истински цветя стена, но има няколко тънкости, една от които е, че въпросният ковач трябва да умее да прави това, което реално е изковал с помощта на няколко символа. Това е само една от множество тънкости.
  В империя, в която подобен тип дела са забранена, считани за ненормални Шей има две опции- да умре веднага или да изкове душата на императора и да се опита да избяга.
  През цялото време в книгата ни е показано колебанието, несигурността дали тя ще успее да свърши работата си и да намери път за бягство, защото е възпрепятствана по повече от един начин. Пълно е с напрежение, както винаги, с интересни диалози и размяна на реплики и също така с екшън и завъртени събития. 
  Шей е Ковач, а за да е такава, тя е преминала през множество тренировки в много неща, за да се превърне в това, което е, а тя е много добра в работата си. Изключително добра. 
  Тя е една силна героиня, която е наясно с това, което й се предлага и с възможностите, с които разполага. Също така тя нито веднъж не появи наивност или твърде голяма гордост. Шей е умна, находчива и много добра в разчитането на хората, което в крайна сметка спасява живота й. Много ми хареса като герой и останах изключително доволна от действията й, решенията й и всичко.
  Наистина нямам какво повече да кажа, защото това е поредната книга, която чета на Брандън Сандерсън и  която ми харесва.

сряда, 13 април 2016 г.

Принцеса с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Принцеса с часовников механизъм е книгата, която е способна да накара дори най-коравосърдечният читател да се просълзи със своята чувственост, напрежение и уникалност. Това е най-перфектният финал на толкова прекрасна трилогия, който някога съм чела. Също така е и идеалният изход от любовен триъгълник.
  Все повтарям как книгите на Касандра Клеър мога да ги препрочитам по колкото си пъти искам и пак няма да ми омръзнат, нито пък въздействието им ще е по-малко и за пореден път се убеждавам, че това твърдение е вярно.
  Обичам стила на писане на авторката. Наистина много харесвам как преплита политически интриги свързани с управлението на света на сенките, екшънът и събитията около сюжета, който е построила и сред всичко- любовта. Харесва ми как винаги има любов сред всичко останало и въпреки драмата около нея, винаги ми е удоволствие да я чета и да разбирам какво ще се случи с героите не само след събитията с Мортмейн, в този случай, но и с тях като двойка.
  Останах много доволна от последната книга на трилогията, защото тя отговаря на всеки въпрос, оставен неотговорен, разкрива всяка мистерия и всяко парченце от пъзела, което не си  е било на мястото, се нарежда, така че да остави читателят взиращ се в една точка, докато всичко, което е научил си идва на мястото и осъзнае толкова много неща не само от Адските устройства, но и в Реликвите на смъртните.
   Тук научаваме истината за същността на Теса и то без увъртания и загадки, а е казано в прав и точен текст точно коя е тя с типичната за Алойзиъс Старкуедър директност. 
  Теса за пореден път показва колко е отдадена на приятелите си, на любовта си и своето чувство за саможертва, дори когато знае, че няма особен смисъл. Тя е една от малкото героини, които не допускат грешки и е от тези, които никога не са ме ядосвали. Тя е един идеал за женска героиня, който винаги може да служи за пример. Поне според мен.
  Докато в предишната книга виждаме повече Джем и по-малко Уил, в тази те са почти изравнени, но отново имаме повече части за Уил Херондейл и това ми харесва. Никога не съм била способна да харесвам някой от тях двамата поотделно, защото както е и написано, не бих могла да харесвам единия, ако не харесвах и другия също толкова много. Касандра Клеър просто така ги е изградила, че всеки от тях да ми допадне еднакво.
  Макар и Джем да не беше най-активният герой в тази книга, той взе важно решение, което има значение за бъдещето му, а Уил....Е, тук Уил вече се разкри напълно и както за пореден път казвам- не би имало по-хубав край на тази поредица.
   Останах изключително доволна и от второстепенните герои. Винаги съм харесвала Шарлот и Хенри, както и Гейбриъл и Сесили, но Гидеон и Софи са моята слабост. Още с появата на по-големият Лайтууд в Принц с часовников механизъм много ми допадна, а в продължение на книгата се превърна и в един от любимците ми. Не че в тази трилогия има герои, които не харесвам, но Гидеон и Софи са много сладки и техните взаимоотношения още от началото бяха като глътка свеж въздух за мен, макар и те да имаха малко трудности.
  Възхищавам се на факта как, в цялата тази свръхестествена драма, свързана с автоматоните, Мортмейн и неговите планове, Касандра Клеър включва и неща от обикновения, нормалния живот като избирането името на детето на Шарлот и Хенри и писмата, които консулът, инквизиторът и съветът си разменят.
  Преди да съм забравила. Едно от най-забавните неща, които съм чела в тази и предишната книга са песните на Бриджет, която незнайно как винаги пее такива с името на Уил в тях и нещастна, пагубна любов. Странно ли е, че харесвам песните? Е, не е странно, че харесвам Бриджет, която се оказа един добър боец, който кълца автоматони по-умело и от ловец на сенки.
  Краят на Принцеса с часовников механизъм  беше напълно задоволителен и перфектен, поне според мен, защото не оставя нищо незавършено и е написан, така че на всеки да се хареса, дори и някои да избират да го разбират погрешно.
  Това е един прекрасен финал на тази уникална трилогия, която почти успя да ме накара да пророня първите си сълзи на книга. Почти.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

<спойлер> Преди време разбрах от няколко души, следователно това не е индивидуално, че не харесват края на Принцеса с часовников механизъм, защото Уил умирал. Не се съмнявам, че точно с това изречение, е, може би негова вариация, поне няколко души са се отказали я от трилогията, я от епилога или последната книга и аз искам да поясня. Уил Херондейл живя щастливо с Теса 130 години, което е повече от МНОГО дълъг живот като за ловец на сенки, тъй като е известно, че много ловци умират млади. (И не са безсмъртни, колкото и да ни се иска.)
  Причината смъртта му да е описана е, за да се отвори възможността на авторката да си завърши книгата, така че да удовлетвори и двата отбора и за да събере Теса с Джем след Уил.  Аз, лично, никога не съм смятала Уил за мъртъв, защото за мен книгата свършва с последната глава веднъж и втори път с епилога. 
  Пък и винаги може да се съживят героите с препрочитането на книгите, както направих аз.  </спойлер>                      (маркирай, за да видиш спойлерът)

понеделник, 11 април 2016 г.

TMI vs. TID Tag



В чест на малкият си Shadowhunters маратон, който правя, реших да пусна този таг, макар и да стават два тага един след друг.
За малко да забравя, благодаря на Мели, че ме е тагнала, макар и да имам готов този пост преди тя да го направи.


1.Любима главна героиня: Теса или Клеъри?


Ох, това е много труден избор, а съм едва на първият въпрос. Някак не ми се вижда удачно да започна да повтарям "и двете" от самото начало.
Избирам Теса, защото я харесвам една идейка повече.


2.Любим Херондейл: Уил или Джейс?

  Първата ми реакция беше да извика с двете ръце Джей! Но колкото и да го харесвам, черната коса, сините очи и нараненото сърце на Уил ме спечелват всеки път. Да, външността му се смята за клише, но това е УИЛ ХЕРОНДЕЙЛ за бога!


3.Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?

И с двете ръце съм за Уил/Теса/Джем, защото Саймън никога реално не е имал шанс да бъде с Клеъри, докато Джем...

Уил/Теса/Джем е първият любовен триъгълник, за който четох и който ми хареса изобщо. Хем ми допадна как го беше завъртяла авторката, хем ми хареса и изходът от цялата работа.


4.По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?

Себастиян. Никога не съм харесвала Магистърът така, както обичах Себастиян. Дори когато се хванах да препрочитам Ангел с часовников механизъм не си спомнях за него, но Себастиян... да си призная, започнах да препрочитам поредицата заради него. Чаках с нетърпение трета книга още преди да помисля да си купя първите две.


5.По-добра армия: Демони или Автоматони?

Демони, защото са по-лесни за убиване, защото имат собствен разсъдък, колкото и изкривен да е и защото са...ами демони.


6.По-добра първа книга: "Град от кости" или "Ангел с часовников механизъм"?


Ангел с часовников механизъм  без колебание. В Град от кости потънах бързо в историята, но Ангелът ми беше по-интересен още с началото.



7.По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?

Още не съм препрочела Принц с часовников механизъм и не помня много за Сесили, но винаги ще отговоря Изабел, защото тя е идеалът ми за женска героиня в тази поредица.


8.Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?


Причината да предпочитам Лондонският институт е заради пазителя му.


9.По-добра последна книга: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?

 И двете. Харесвам и двете

10.По-добър епилог: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?

В интерес на истината, харесвам повече краят на Принцеса с часовников механизъм, просто ми хареса много повече.

Аз имам 7 на 5 за Адските устройства. Йей! Не знам коя от двете харесвам повече, обаче. Отговорите ми доказват, че това са устройствата, но реално са на равно. Е, добре де, може би харесвам устройствата мааалко повече.


събота, 9 април 2016 г.

The Throne of Glass Book Tag


Благодаря на Мели, че ме е тагнала!
Реших да оставя имената на английски, понеже не ми харесва българското звучене, но който иска може винаги да ги види от блога на Мели.

LYSANDRA: Книга с променена корица, която обичаш.

Аз, вещицата - когато за първи път видях книгата, тя имаше напълно различна корица и три години по-късно я видях с малко по-опростена, по-тъмна, нова корица, която някак си харесвам много повече, защото се връзва и с останалите. Това е една невероятна трилогия, която си струва да бъде прочетена.

ABRAXOS: Книга, която е по-добра вътрешно, от колкото изглежда външно

В момент не мога да се сетя за книга с грозна корица, за това ще дам за пример Въглен в пепелта, чиято корица много хора намират за грозна, българската де, но аз обичам. Книгата е изключителна.

ERILEA: Поредица със страхотен изграден свят

Една дума, една трилогия- МЪГЛОРОДЕН.

RIFTHOLD:Книга, която съчетава жанрове

Не мисля, че съм чела книга само с един жанр. Има ли изобщо такива неща? По принцип една книга съчетава поне два и този въпрос ми е странен, наред с още един или два, но ще посоча Проклятието на тигъра, понеже съчетава митология, фентъзи, романтика и драма много успешно.

DAMARIS:Книга, базирана на/вдъхновена от мит/легенда

За да не посочвам и аз Рик Риърдън, ще посоча книга с египетската митология, но на Колийн Хоук- Reawakened.

KALTAIN ROMPIER:Книга с неочакван обрат

За мен книгите с неочаквани обрати са наистина малко, понеже ако има такъв аз вече ще съм го научила или ще съм се досетила. В момента се опитвам да се сетя за такъв обрат от по-старите ми книги.
*15 минути по-късно, взирайки се безцелно в рафтовете си*
Падение и подем- това не е точно обрат, но по-скоро все още не мога да повярвам в каква посока поеха нещата и за това нека да го приемем като неочакван обрат. Аз не очаквах края. Не и по такъв начин.

ASSASSIN’S KEEP: Книга с ненадежден разказвач

Здрач. Съжалявам, но просто не мога. Не ми харесваше, че се разказва от първо лице. Не ми хареса и като продължи да се разказва от 3 гледни точки.
Ама че и писането не ми допадаше много, макар и да имаше забавни моменти.

ASTERIN BLACKBEAK: Книга, която има екипни цели

Хм, повечето книги, които съм чела, са били с такъв характер, но ще посоча Пърси Джаксън и боговете на Олимп, заради подвизите им. Те нали трябва да работят заедно, за да ги изпълнят и така нататък. Поне аз така разбирам въпроса де.

TERRASEN: Книга, която те кара да се чувстваш като у дома

Хекс Хол- това е първата книга, която прочетох и много харесах и да...

AELIN ASHRYVER GALATHYNIUS: Книга със силата да те унищожи

The Hero of Ages е способна на много повече от това.

MANON BLACKBEAK:Книга, която те е уплашила

Не мисля, че има такава книга. Не защото чета предимно розови или меки четива, а защото след Лоръл К. Хамилтън и Брандън Сандерсън, не мисля, че има нещо, което би могло да ме уплаши, особено на хартия. Но може би мога да посоча Друговремец и последните събития с Джейми. Не се уплаших, аз се ужасих.

ROWAN WHITETORN: Книга, която те кара да изпаднеш в несвяст(заради множеството емоции)

Друговремец, Завещанието, A Shiver of Light, The Hero of Ages, Tiger's Destiny & Падение и подем.
Нямам какво да им коментирам, всеки чел поне някоя от тези книги най-вероятно знае за какво говоря. В някои от тях, емоциите са положителни, в други...не чак толкова. Има и средно положение даже, но това са едни невероятни книги, които са успели да ме разчувстват дълбоко, а това не става често.

CHAOL WESTFALL:Книга, която те е предизвикала на погледнеш различно на нещата

Ето за този въпрос говорех, че е странен, защото Каол и поглеждането различно на нещата са малко като антоними.
Ще посоча Хари Потър, защото той ми даде тласък да опитам нещо ново, визирайки много нашумели, вече признати книги като ами Хари Потър, Властелинът на пръстените и други.

FLEETFOOT: Книга, която си получавал/а като подарък

То да беше само една. Хм, смятам да избера Белязана и Измамена, книга 1 и 2 от поредицата УЧИЛИЩЕ за вампири на П.С. Каст и Кристин Каст, понеже това е втората поредица след Хекс Хол, която ме зариби по четенето и по вампирите и благодарение на която прочетох и АКАДЕМИЯ  за вампири.

EYE OF ELENA:Книга, която си намерил/а точно, когато се нуждаеш от нея

Calamity на Брандън Сандерсън. Не знам как стана, но бях в книжарницата с една приятелка, когато изведнъж в очите ми се наби последната книга от любимата ми трилогия. Изписках си като фенка лари шипър на One Direction, видяла Хари и Луи на едно място и си я взех. После зарязах всичко и я прочетох.



Това беше тагът. Оказа се по-интересен и приятен, отколкото предполагах.
Тагвам Yulia K. и Кая

четвъртък, 7 април 2016 г.

March Wrap Up

  Малко късно пускам този пост, но какво да се прави.
Този месец имам почти същата бройка книги като миналия и съм много доволна от това мое поддържано число. За един момент даже се уплаших, че може би ще имам доста по-малко, понеже Друговремец ми отне много време, но като цяло не било толкова зле, колкото предполагах, че ще бъде.
(Заглавията са линкове)


Тази я завърших в началото на месеца и защо пък да не се оставя на отворения край и да чакам цял месец, докато чета всичко друго, но не и останалите книги от поредицата? Защото съм мазохист, ето защо.
Като цяло много харесвам самата поредица и тази книга не остана по-назад. Има много читатели, на които Саймън не им е любимец или просто не харесват множеството събития, показани тук, особено като са показани от страна на различен от Клеъри или Джейс герой, но на мен това ми хареса, понеже Саймън винаги ми е допадал. Пък и тукашната драма с Джейс е от по-различно естествено.
Окей, не знам защо, но винаги ми е адски трудно да говоря за тези книги, за това, ще кажа само, че ми хареса и скоро ще прочета следващата.


 Аз съм човек, който обича героите ми да са възможно най-садистичните герои, ако убиват. Не обичам, не винаги, някой да убие друг и след това да реве няколко месеца за това и да се нарича чудовище, освен ако не е някой негов близък, разбира се.
В тази книга героите нямат никакви задръжки. От най-ранно детство са обучавани да убиват, да оцеляват, да мамят и на какво ли още не. Те са тренирани за Последната игра, за да спечелят, а не, за да са човечни.
Характерите на някои от героите граничиха с това на социопати, садисти, психопати или и трите в едно, което ми хареса, защото една част дълбоко в мен е точно толкова извратена, че всичко това да й се стори адски забавно.

3. Бай Ганьо

За пръв път от години прочитам нещо за училище и за какво? Контролното върху Алеко да бъде на Разни хора, разни идеали. Направо страхотно.
Като цяло, Бай Ганьо не ми е любимият герой нито произведение. Точно обратното даже, това е една от причините да стоя далеч от всичко българско, няма значение дали е държава, музика, филми, книги, хора и така нататък. Никога не съм харесвала книги, които разкриват всичко лошо у някого, а най-малко пък харесвам истината да ми се навира в лицето, когато я знам.
Винаги съм се и чудила как можеш в един момент да се смееш на глупостта на някой, за когото четеш и в следващият момент да отидеш и да направиш съвсем същото нещо и да се чувстваш горд с постижението си.
Още повече се дразня, пък, че са показани само отрицателни качества. Да, това е идеята, да, Бай Ганьо е българин, но не е българинът. Винаги има изключение, но книгата не го показва съвсем.

4. Pride and Prejudice

На някой това може да му се стори забавно, но ми е неудобно да ревюирам отдавна одобрена и призната класика като Гордост и предразсъдъци.  Неудобно ми е да започна да разпъвам локуми за писането на Джейн Остин, за сюжетът и героите. Важното е, че ми хареса, особено след първата половина и че със сигурност и аз съм сред феновете на г-н Дарси. Хих.


Невероятен край на най-любимата ми трилогия и всичко, което съм имала да кажа, съм го казала в ревюто си.
Все още оставам без думи като се замисля за всеки край на нещо завършено от Брандън Сандерсън, което съм чела.
Даже ставам досадна вече с това мое повтаряне, но какво да се прави.


За тази книга пък изобщо не искам да говоря, не искам и да чувам за нея.
Толкова много се разочаровах, че направо не е истина.
Първата също не беше нещо кой знае колко особено, но самата идея, самите действия на героите и там, където ги отведе пътешествието им ми хареса. Малкото действие на края също ми хареса и знаех, че накрая ще живеят заедно.
Единственото, което ми хареса в тази книга беше това, че ни показва как живеят заедно, известно време след краят на първата книга. Оттам нататък всичко е пълна боза, в стил фенфикшъни с One Direction 2012. Обичам фенфикшъните, но 2012-та година не е особено продуктивна откъм оригинални идеи, напротив, тя е годината на най-големите бози и клишета и за жалост, тази книга се нарежда в тази графа.


Тази книга. Тази книга ми разби сърцето на множество малки части, а след това ги събра постепенно, за да го разбие още веднъж и пак да го събере. Но не напълно.
Тази книга е една от най-невероятните, които съм чела и не мога да повярвам, че отначало идеята не ми харесваше. Радвам се, че се реших да я прочета, о, наистина се радвам. Смятам през лятото, обаче, да продължа поредицата.


  За кратко време и този мъник се превърна в мой любимец. Напоследък ги събирам като магнит.


 Обикновено не си падам по исторически книги, най-вече защото очаквам да има  в тях засилена религиозност, расизъм (или робство в повечето случаи) и сексизъм.
  Тук, обаче, миналото изобщо не се усеща и за това ми хареса. Аз не търся минало, търся любовна история и се оказа, че тя е от този тип, който най-много харесвам, че и книги бяха замесени в цялата работа. 
  Тази книга е пълна с много забавни моменти и наистина много я харесах, а и цялото действие се развива в един замък и за това не се усети кой знае колко много миналото. Изключително много я харесах и в ревюто си съм споменала всичко останало.


Може би просто трябва да кажа, че тази novella е на Брандън Сандерсън и да ви оставя да си направите заключенията.

вторник, 5 април 2016 г.

Град на изгубени души - Касандра Клеър

  Това е поредната книга от Реликвите на смъртните, която колкото и пъти да чета, все ще ме остави без дъх.
  За пореден път Касандра Клеър доказва, че знае как да поддържа интереса на читателя в продължение на една дълга поредица, така че на човек да не му омръзне от същите герои и драмата между тях, защото винаги има нова интрига, нов случай, който застрашава животите им и дори общността им и така прави книгите още по-интересни, отколкото вече са. Освен това ми харесва как измежду постоянното напрежение покрай новите планове на Себастиян и ситуацията с Джейс, тя все намира начин да обърне внимание и на другите герои, на техните животи, връзки и взаимоотношения един с друг. За мен е важно, че тя не забравя за тях, защото това е една от малкото поредици, в които всъщност обичам да чета и за второстепенните герои, на които все повече и повече им се отделя време в книгите.
  След краят на Град на паднали ангели, който има леко отворен край, тук вече сме наясно, че Джейс го няма, но дълго време не знаем какво е станало с него- отвлечен ли е, мъртъв ли е, какво е направил Себастиян с него след като той го върна? Макар и в четвъртата книга да се казва, че вече са едно, ние, читателите, не можем да разберем какво значи това, докато и героите не разберат.
  Харесва ми как има ясно изразено напрежение в тази първа част от книгата, когато все още Джейс и състоянието му са в неизвестност, защото се показва колко много хора реално го ценят и обичат. Но нека да си призная, аз чаках моментът, в който ще се появи Себастиян, четях наистина бързо като за мен, защото целта ми беше да прочета любимите си части отново. Ако разделим поредицата на две части и от първа до трета е първата част, а от четвърта до шест е втората част, то Град на изгубени души ми е любимата книга от втората част, защото 1) Себастиян, 2) обичам Себастиян и 3) явно съм твърде много обсебена от Себстиян и чаках да дойде времето, в което Клеъри и Саймън ще измислят планът си и тя ще замине с с Джейс-който-не-е-напълно-нашият-Джейс и Себастиян, който си е познатият ни злодей.
  Обожавам начинът, по който Касандра Клеър умее да създава страхотни злодеи, които хем си приличат, хем се различават. Колкото и да са еднакви целите на Валънтайн и Себастиян, те толкова се и различават, защото синът му има много по-обективни и реални планове, по-вероятни за успех от неговите. Кой би си губил времето (и живота) да призовава ангел, когато можеш за много по-кратко време и много по-безопасно (кой да предположи?!) да призовеш демон? При това не кой да е демон, а Лилит.
  Планът на Себастиян, всъщност отива много по-навътре от това, което малко разкрих в духа на спойлерът, но според мен вече няма човек, който да не знае поне един от най-неочакваните и невероятни обрати в цялата поредица, а и с този сериал...
  Както и да е, мисълта ми е, че Себастиян е гениален в своите планове, които са много по-жестоки и много по-добри от тези на баща му, което доказва колко по-добър е той в своята роля на злодей. Това, от друга страна, доказва и защо толкова много го харесвам. 
  Обичам такъв тип злодеи и наистина обожавам, когато се намери автор, който да създаде такъв, чиято роля да е постоянна в книгата, а не група хора да се бият срещу невидим и неизвестен враг. Изключително много ме радва фактът, че Касандра Клеър е отредила такава голяма роля на Себастиян в тази книга, защото беше истинско удоволствие да чета за него.
  И преди да превърна ревюто си в отчаяно обсъждане на сина на Валънтайн, нека да спомена и колко много ми харесва Клеъри  в тази книга, защото най-сетне я виждаме като истински ловец на сенки. 
  След едни специфични събития, тя се включва в битка, която отключва инстинктите й на ловец и тя участва в схватки доста по-активно от обикновено, прилагайки доста по-голям опит. Харесва ми тази част от нея, както и каква сила й бе нужна в цялата книга, за да премине през всичко, което се изпречи на пътя й, тоест брат й, за да бъде с Джейс и за да си го върне. Самата й природа е такава като на Джейс- да се жертва в името на тези, които обича, без значение от последствията.
  Разбира се, не й се наложи да се справи съвсем сама, защото имаше подкрепата на приятелите си, не само на Саймън, но и на Изабел, Алек, Магнус, Мая и Джордан, които бяха постоянно до нея, макар и не съвсем буквално. Макар и на различни места, приятелите й продължиха да й помагат, търсейки начин, по който да не навредят на Джейс, а само на Себастиян. При тях също са показани развитията на връзките между тях, от които най-много ми хареса нарастването на взаимоотношенията между Саймън и Изабел, понеже ги харесвам наистина много като двойка.
  Както вече казах, тази книга е едно завладяващо продължение на поредицата, перфектната стълбичка към последната част, пълна с напрежение, екшън и постоянно седене на тръни в очакване на това, което ще се случи не само с Джейс, но и с всички останали.
  Град на изгубени души е като ръба на огромна пропаст, на която балансираш и се опитваш да се задържиш извън нея, но в крайна сметка пропадаш, пропадаш в книгата, защото пропастта е Град на небесен огън - следващата част от поредицата.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 4 април 2016 г.

Слепият херцог - Теса Деър

 Слепият херцог е вторият любовен роман, който ми стана любим за отрицателно време.
  Със сигурност не очаквах една книга без грам фентъзи да се превърне в една от любимите ми за такова отрицателно време, но за пореден път се убеждавам, че е добре понякога човек да се отдели от познатите му до тогава неща.
  Слепият херцог е книга за дъщерята на известен писател, която противно на всеобщото мнение, не е малкото момиченце с големите изумрудени и любопитни очи, а зряла жена, която по стечение на обстоятелствата се оказва на улицата и...наследява замък, а в него, че и херцог. Освен това, Изи може да е израснала с приказки за лека нощ, но далеч не живее в свой измислен свят, а напротив, даже има прекалено песимистична гледна точка за себе си.
  Теса Деър е нов писател за мен и изключително много ми харесва как пише. Стилът й е лек, увлекателен и е способен да въздейства много добре. На много места съм се смяла на глас, заради хубавото й чувство за хумор, което влага на места в и без това забавната история на Изи и Рансъм. Забавна за мен, защото и двамата са инати, и двамата не знаят какво искат от начало...тоест, мислят си, че знаят и като цяло много ми харесват заедно. 
  Главите не са прекалено дълги, нито дотягащи. За мен беше удоволствие да ги чета една след друга, понеже минаваха толкова бързо, че почти не ги усетих, докато бях погълната в историята на Изи и Рансъм, която не беше точно романтична, а по-скоро дойде първо похотта, после романтиката и любовта.
  Вече споменах Изи, но ще го направя отново. Макар и от начало да изглежда като слаба героиня, тя всъщност е много повече от това, на което ни навежда първото впечатление, защото в продължение на книгата сме запознати по-добре с личността й. Тя е силна и целеустремена, а конкретно в случаят й, целта й е да има покрив над главата си и да превърне порутеният замък, който е наследила (и херцогът в него, по стечение на обстоятелствата) в свой дом. Въпреки не особено топлата първа реакция на Рансъм, тя постепенно си проправяше път към приятелство, дом и любов- всичко, за което е мечтала и което й е било отказвано по една или друга причина. Изи е една много сладка героиня, която страшно много харесах.
  Що се отнася до херцог Ротбъри- имам слабост към мъже с видни белези на лицето, които са комплексирани заради загрозяващият ги, според тях, недъг. Харесвам ги, понеже са някак по-груби, докато не им разрушиш всичките прегради, лимити и стени, а когато това стане, те се превръщат в най-страхотните герои, за които ми е удоволствие да чета, понеже това е точно моят тип. Рансъм не е изключение от правилото, а чрез Изи той преодолява до някаква степен и белегът си и слепотата си, по-скоро се научава да живее с нея, а не само да...съществува с единствената надежда да изгние, както го виждаме в началото на книгата. 
  Промяната и у двамата герои в края на книгата се вижда и могат лесно да бъдат сравнени.
  Също така, книгата не е само за отношенията между двама им, просто аз на това наблягам, в нея още се говори за това как явно някой от обкръжението на Рансъм му е погодил мръсен номер, който Изи му помага да разреши. А при нея положението винаги засяга "Приказките за лека нощ", заради които е известна.
  Изключително много ми хареса тази книга, понеже е лека, увлекателна и сладка и както обикновено, аз реших да прочета нещо различно, за да разнообразя постоянното, тежко фентъзи, което чета. Слепият херцог върши чудесна работа за целта.
  
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.