понеделник, 9 май 2016 г.

Лейди Полунощ - Касандра Клеър

 Отне ми много време, за да се докосна до книгата и да я харесам.

  Когато излезе тази книга, имаше взрив на добри, положителни ревюта, които аз умишлено не четох, за да не се спойлна по някакъв начин, без да искам, защото вече го бях направила веднъж.
  Тъй като предишните две поредици на Касандра Клеър са ми сред любимите, имах големи очаквания към тази книга, твърде големи, даже. Може би затова ми отне толкова много време да се докосна до Лейди Полунощ, а може би се дължи на фактът, че ми отне твърде много време да я прочета- цяла седмица. 
    Това, което не ми харесва, предимно, е, че интересната част на книгата настъпо едва след четиристотната страница на моето копие, а това е много за една такава дебела книга. Поради бавното развитие на действието, аз не можех да се хвана да прочета повече от 70 страници на ден, което ме убиваш вътрешно и изморяваше. Чак ми дотегна от нея! Аз не исках да ми дотяга, исках да ми хареса и така и стана, но едва след четиристотната страница от 669 на моето копие.
  Вече на всеки му е ясно, че харесвам начинът на писане на Касандра Клеър, защото той е описателен в детайли, без да е натоварващ или дотягащ. Обичам как тя измисля нови идеи, харесва ми как ги развива в нещо невероятно и много обичам как изгражда героите си и връзките, между тях.
  Едно от нещата, които най-много ми хареса тук бяха семейните взаимоотношения и как са изградени. Цялата тази сплотеност между Блекторн и Ема, цялото обединение, начинът им на живот, така, както са свикнали да бъдат, това изключително много и допадна, а аз имам слабост към тези перфектни семейни обстановки, в които е показано как някой, в случая Джулиън, дава всичко от себе си в името на семейството си. Тук се вижда колко много е жертвал той, как всъщност от 12-годишен той го играе на баща. Още в Град на небесен огън се вижда, че той вече няма детство, защото го жертва в името на братята и сестрите си и отглеждането им, но все пак е друго, когато всъщност бъде описано. По този начин Джулиън се издигна много в очите ми.
  Това, което не ми харесва, обаче, е колко бавно се развива сюжетът. Сега, когато прочетох
книгата, знам, че така беше нужно, понеже Джулиън и Ема са нови герои и не знаем почти нищо за тях, трябва да бъдем въведени в тяхната история и така нататък, но толкова много протакане и мистерия...Според мен същото количество можеше да се побере спокойно и в 200 страници, а не в 400, понеже, както вече споменах, по едно време ми дотегна от това да чета само за това как и двамата с Джулиън имат чувствам към другия, но си мислят, че другият няма, как има убийства, които може, а може и да не са свързани със смъртта на родителите на Ема и как търсят въпросният убиец. Просто не ми беше чак толкова интересно, защото книгата клонеше към криминално фентъзи, но някак си не стигаше съвсем дотам.
  След тази прословута четиристотна страница, обаче, действието се качи на едно напълно ново ниво. То сякаш еволюира, експлодира, не съм сигурна кой епитет да използвам, за да го опиша, но след като прочетох повече от половината и почти бях убедена, че Касандра Клеър отново е станала начинаещ писател...Тогава всичко се промени. Сякаш писателката бе чакала точно това, защото когато бях на ръба на разочарованието се случиха толкова много неочаквани неща, действието така се забърза и се появи повече екшън, отколкото мислех, че ще има...Тогава, вече, реших, че ми харесва и че книгата си заслужава тези 4 звезди, които й дадох.
Оттам нататък всичко се развиваше сравнително добре, невероятно, даже. Много ми хареса всичко, което беше заложила в тези последни 200 страници, защото те преобърнаха виждането ми за книгата и за някои от героите на 180 градуса и това наистина ми хареса. Изумително е изградила всичко, но, за жалост, чак на края, поне за мен. Толкова много ми харесаха тези последни 200 страници, че чак ми се искаше да можех да оценя по-високо, но все още ми се струва, че 400 страници чакане за тези невероятни последни е твъъърде много, особено с бавното ми четене. И все пак, това, което се случи ме държеше на тръни, няколко пъти пробегнаха по мен тръпки на изненада, неверие и просто трогателност.
  Вече споменах Джулиън, който много харесвам, но не споменах неговият парабатай- Ема. Тя е героиня, която много харесвам, защото е не просто силно, но е и вярна, лоялна и прави всичко по силите си да помага на Джулиън и да го защитава. Е, те се пазят взаимно, но това го казвам във връзка с последните й действия в книгата. Всичко, което прави или казва тя накрая е с цел да предпази него, жертва себе си, един вид, за него, което просто показва силата на любовта й и на нея самата. Много ми харесва как е изградена като характер и макар в началото на книгата (което вече се разбра, че не ми допада) да е изразена като едва ли не безотговорна, тя е много повече от това.
  Вече споменах, че харесвам семейната обстановка, но друго, което ми допада са и самите отношения на героите един към друг. Семейство Блекторн и Ема са живели заедно години, а след последната война, връзката между тях се е затвърдила още повече и това се вижда в много от моментите, когато двамата с Джулиън знаят кой къде e, какво прави, какво чувства, но освен това, Ема познава братята и сестрите му и е в чудесни отношения с новата си приятелка Кристина, с която се познават само от няколко месеца и така, а после, когато пристига и Марк (надявам се това да не е спойлер) всички се стараят да оправят онова, което бе разкъсано преди толкова време между тях и накрая успяват, макар и с доста големи усилия.
  И като споменах Марк- по стечение на обстоятелствата и запознанството ми с Кийрън, още от самото начало много го харесах като вече един от героите в книгата, а след това, вече виждайки го с изграден характер и всичко, от което се нуждае един персонаж, още повече ми допадна.
  Лейди Полунощ е една емоционална, прекрасна книга, за която просто е необходимо малко повече търпение, но накрая със сигурност си заслужава! Тя е изпълнена с напрежение, мистерия, любов и голяма доза емоции, изненади- някои лоши, други добри, както и много, много екшън. Книгата е способна да ви разтърси, особено с последните си действия, разкрития и нови герои. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар