понеделник, 9 януари 2017 г.

Истории от академията за ловци на сенки

   Имам тази книга от около 2 седмици и едва сега стигнах до нея. Истината е, че съм доста развълнувана, понеже имаше някои неща, за които със сигурност исках да прочета, а и Саймън е голям сладур. Това, което ме хвана неподготвена, обаче, е колко различно звучи гласът на познатия ми герой от Реликвите на смъртните.
  Мисля, че няма особен смисъл да коментирам стила на писане, сигурна съм, че съм го направила в поне 10 ревюта, ако не и повече, а ако някой иска да види въпросните рецензии- отдясно на блога, доста надолу има рубрика "РЕВЮТА НА ЦЕЛИ ПОРЕДИЦИ".

Държа да отбележа, че никога не ме е бивало в ревюиране на нещо кратко и това са по-скоро малки коментари по историите в книгата. Освен това не съм фен на отделните разкази и до сега не съм оставала кой знае колко впечатлена от допълнителните преживявания на героите, които не са в книгите и до момента единственото изключение са Хрониките на Магнус Бейн.

1. Добре дошли в академията за ловци на сенки - 3,5/ 5

  Това е едно добро начало на тези историйки, интересно и добре развито, но за мен лично беше леко слабо и смятам, че можеше да бъде и по-добре. Историята сама по себе си не е лоша, както вече споменах, просто Саймън леко ме дразни. Той звучи толкова по-различно от това, което беше преди, по очевидни причини разбира се, но все пак е странно. Начинът, по който мисли за всичко и как все се сравнява със старото си аз наистина много ме дразни, макар и да разбирам несигурността му.
  Хубавото, обаче е, че все още се вижда нещо от стария Саймън в него и изключително много ми хареса как се изправи срещу ловците на сенки, които се бяха присламчили към него и ги направи на пух и прах само словесно. Освен това се срещаме с Джордж Лъвлейс, който предвиждам, че ще ми се хареса  по-нататък.

2. Изгубеният Херондейл - 4/5

  Никога не съм била наясно защо някои истории или книги се кръщават с нещо, което се споменава само веднъж в цялатото повествование, но да си призная, това беше много приятно четиво. Историята за изгубеният Херондейл е интересна, трагична и някак трогваща, а освен това далеч не е главното нещо тук. 
  Хареса ми "първата битка", но любимият ми момент беше появата на Клеъри и разговорът й със Саймън. Вижда се колко му е трудно да се състезава със спомена за "великият дневен вампир", когато той се познава като нищо повече от стария, скучен и обикновен Саймън. Мнението ми за това е малко конфликтно, защото от една страна ми харесва как се опитва да стане предишното си аз, от друга наистина се дразня, защото миналото е минало все пак.
 Тук има един много хубав цитат, който бих използала: 

Всеки избор, който правиш, те прави онова, което си. Никога не позволявай на някой друг да избере кой ще бъдеш.

3. Демонът от Уайтчапъл - 4/5

  Това е най-доброто до сега! Имаше много неща- Джейс, Теса, Уил, Гейбриъл и Сесили, малко Джем, разговори между Саймън и Джейс...Няма нищо по-хубаво от малко crossovers с любимите ми герои от поредици в един и същи свят! Наистина ми хареса много тази история, в която Касандра Клеър е написала версията на ловците на сенки за Джак Изкормвача, която е наистина странна, невероятна и във вид, в който само една жена би успяла да го измисли! Наистина много добре замислено и съм изключително доволна.
  Най-много, обаче, ми харесват разговорите между Джейс и Саймън, защото неизменен на своята същност, Джейс злоупотребява с амнезията на Саймън и постоянно го будалка! Толкова е забавно, че чак не е истина. А Саймън му се хваща, естествено! 
  Толкова много ми бяха липсвали тези мои любими герои.

4. Нищо освен сенки - 5/5

  Някога чували ли сте за срамежлив Херондейл? Почти съм убедена, че двете думи са яростни антоними, но е факт. Тук се срещаме с първия по рода си срамежлив Херондейл- Джеймс Херондейл!
  Освен това излъгах. ТАЗИ е най-добрата история до сега, защото ооо, как обичам описание на възки, на силни пиятелства и страхоти герои! Тук се разказва за Джеймс Херондейл и Матю Феърчайлд и не може тази история да бъде по-хубава! Толкова ми хареса, че чак не е за вярване. 
  Всичко е описано стахотно и аз се придържам към краткото повече от обикновено, защото иначе ще издам някой спойлер!

5. Злото, което обичаме - 2,5/5

  Това просто не ми беше толкова интересно. Има цели 6 книги посветени на Валънтайн и мръдналата му психика, още един разказ ми се вижда твърде много. И със сигурност не ме интересуват преживяванията на Робърт (бащата на Изабел и Алек).
  НО историята на Саймън ми хареса далеч повече. Неговите преживявания в Академията и последното събитие преди завършването. То ми беше далеч по-интересно, а и Изабел също присъстваше. Това ми напомни колко много я харесвам и още повече колко много ги харесвам заедно. 
За жалост, голяма част беше историята на Робърт и затова оценката ми е така ниска.

6. На рицари, царе душите - 3,5/5

     Наистина вече се изчерпах откъм коментари за тези неща.
   Това е поредната хубава история, в която отново се виждаме с Хелън Блекторн, която разказва историята на родителите си. Тук се вижда голяма част от отношението на ловците на сенки към нея, само заради това, че се е родила наполовина фея и за пореден път се показа назадничавата природа на това общество така да се каже, но и на хората като цяло.
  Освен това имаме още моменти от Саймън и Изи, които ми харесват все така много и са толкова сладки!

7. Горчив език - 4/5

  Феи, пленничество, Марк Блекторн, Изабел и Саймън, и сватба- това беше един сладък за мен разказ, особено втората му половина.
   Тук събитията ми бяха значително по-интересни от предходните 1-2, защото Саймън попадна при феите и се срещна с Марк, а както вече споменах, такива моменти с други герои са ми сред любимите. Тук имаме шанса да видим Марк преди събитията в Лейди Полунощ и се вижда как той се бори да остане с всичкия си и да не забрави семейството, което му е било отнето заради Дивия лов. Той наистина се бори със зъби и нокти и си повтаря имената на братята и сестрите си, както и това, че е ловец на сенки. Историята му е просто уникална и трогваща, още повече като знаем какво се е слочило от Лейди Полунощ.
  Освен това, всеки път щом Изабел покаже колко по-крехка е в присъствието на Саймън ми е толкова сладко, защото обичам, когато силните героини се...размекнат. Хех.

8. Огнено изпитание - 5/5

  Отново прекрасно описание на приятелство, преминало през много години и различни изпитания, някои не чак толкова големи, колкото други, но все пак значини. Толкова ми хареса този разказ, че ще се придържам към краткото и просто ще спомена, за да не спойлвам нищо, че връзката между Клеъри и Саймън е просто уникална! Тук най-сетне видях мъничко от стария Саймън, с когото настоящият вече не се сравнява. Това ме кара да го харесвам още повече.

9. За безкрайна нощ - 6/5

Имам само една дума за тази история, която описва всичко- МАЛЕК! ❤❤❤

10. На два пъти слизаха ангели - 5/5

Не мисля, че ми останаха думи, за да коментирам каквото и да било след Малек, но тук ще кажа само, че това беше една bittersweet история, трогателна и много хубава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...