неделя, 5 март 2017 г.

Six of Crows by Leigh Bardugo

  Обичам книгите на Лий Бардуго, както и стила й. Прочетох Гриша преди около 2 години и останах силно впечатлена, а сега със Six of Crows не е по-различно. Даже я заобичах още повече!
  Романът съдържа някои от нещата, които много обичам в книгите като престъпници/ психопати, битки, кражби и изненадващи обрати. Бях напълно погълната от книгата от началото до края и отново ще говоря предимно за героите, защото те са просто страхотни и уникални сами по себе си. Много по-добри са от тези в трилогията, поне според мен и са много повече мой тип от другите, което е нещо, което наистина ценя. Както всички, които четат блога ми и/или ме познават знаят- героите са най-важното нещо за мен в книгите. (Лирическо отклонение - Може би трябва все пак да прочета The Raven Boys?)
  Преди да пристъпя към лесното, нека да се опитам да кажа няколко думи по историята. Тя е добре изградена и макар че се развива във вече познат свят, някои от нещата са споменати или обяснени, но според мен е добре да се прочете Сянка и кост преди тази. Каз и групата му трябва да извършат невъзможна кражба, да проникнат в най-добре охраняваното място, за да отмъкнат нещо в замяна на 30 милина kruge, но това не е обикновено престъпление. Обектът им е много опасен и засяга добруването на всяка гриша по света, особено ако попадне в погрешните ръце...Което вече е станало няколко пъти. По пътя им освен че ги дебнат всякакви препятствия го има и шанса, че могат да се избият помежду си, а враговете им дебнат зад всеки ъгъл.
  Всичко е представено много добре, описанията, битките, сюжетът, обратите и героите са изградени страхотно. Всеки от персонажите е уникален сам по себе си и има своя история, а Лий Бардуго представя миналото на героите по много успешен и интересен начин. С навлизането в книгата се срещат някой и друг спомен, докато правят нещо друго и по този начин не само че показва какво се случва сега, но и какво е станало преди без да стават обърквания.
  Каз Брекър е... Имам трудност да описвам герои, към които имам огромна слабост и той е един от тях. Каз е студен, безмилостен, интелигентен и забележителен герой, особено ако като мен обичате престъпниците и психопатите, които нямат проблем да убият някого. Дори има една сцена с вадене на око, която наистина много ми хареса (особено след като самата аз веднъж писах за това). Освен това той е силен, пресметлив и има изключителен ум, който искам да отворя и разуча (I am completely sane...). Плановете, които прави и начина, по който предвижда стъпките на другите и винаги е с няколко напред изключително много ми хареса и от много време не съм се впечатлявала толкова от някой герой като него (но и не съм чела за престъпници и/или психопати като главни герои от доста време.) За да стане това, което е му се е наложило да премине през доста трудности, а освен това той не е без слабости, което още повече ми хареса. Освен това рядко губи самообладание, а аз имам слабост и към това (като Снарт в Legends of Tomorrow.)
  Инеж борави с ножове, а аз ОБОЖАВАМ хладните оръжия (дружките от alle.bg кимат буйно), защото те са просто...НОЖОВЕ. Освен това е изключителен шпионин, много е тиха и добра в работата си, което й е спечелило прякорът The Wraith, означаващо привидение, дух, призрак. Двамата с Каз са страхотен отбор, но и сама по себе си тя също е силна и много добра в работата и в уменията си. Инеж също има нелека история и благодарение на миналото си тя има цел, която е решена да изпълни.
  Джаспър (Джеспър? Jesper.) е шутът на отбора така да го наречем. Той си пада по огнестрелните оръжия и хазарта. Потънал в дългове, с много добър мерник и предимно лековато и весело настроение, за да разведрява обстановката, той е поредният страхотен герой, с неговата си история, която не е толкова тежка, колкото на останалите и с неговите си минуси.
  Уайлан (Уайлън?) е сладурче, защото е нов и всъщност не е свикнал на престъпност и безмилостност, както останалите. Може да се каже, че е гласът на здравият разум, но освен това е и плашлив. Това го прави много сладък за мен, а оръжието му са експлозивите, които също много ме радват.
  Нина е гриша. Силите й са страхотни! Освен това е умна, находчива, съвестна и ми харесва наистина много начина, по който се оправя с някои ситуации и колко убедително говори. Ами...не знам какво друго да кажа, понеже ще дам спойлер от следващата книга. Нейната история е малко по-различна от тази на останалите, направила е грешка и е решена да я поправи, а освен това е и жертвоготовна, което я издигна наистина много в очите ми, понеже по едно време имах доста занижено мнение за нея.
  Последен, но не на псоледно място- Матайъс, който се води ловец на "вещици" или на гриша. Той е от друга държава, която лови гриша и ги осъжда, за него те са извращения на природата и трябва да бъдат унищожени. Самият той не е виновен за мисленето си, а хората, които са го отгелдали.  Той може да се нарече истинският глас на разума според мен, макар и никой реално да не го слуша, защото кой слуша разума си? Остави разум, по-скоро...добрина? Матайъс изненадващо добре се вписва в малката им групичка, колкото и да е странно дори и за самият него. Това, което ми хареса най-много в изграждането на образът му е, че съзнателното ми присъединяване към групичката им стана бавно и постепенно, а не рязко. Трябваше му време, за да види това, което цяла Равка е видяла преди време и да се убеди, че не всички гриша са зли извращения на природата.
  Краят на книгата беше забележителен и много добър. Остави ме тръпнеща за Crooked Kingdom и затова сега отивам да си чета книгата и да видя какво ще се случи нататък, защото наистина си заслужава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар