понеделник, 24 юли 2017 г.

Поредици, които едва ли някога ще завърша #2


  Ето че дойде време и за втората част на този пост. За сега тя е последната.
  Напоследък нямам никаква муза по отношение на блога, а липсата на време за него само допринася за това допълнително. Обаче аз съм си доста упорита и продължавам да се опитвам да го поддържам, дори и постовете ми на месец да намалеят четворно.
  И без повече отлагане, нека да споделя останалите поредици с вас, които не смятам да довършва, а първата част можете да видите ТУК

1. Безсмъртните

 Това е една стара поредица, която започна добре, поне по спомените ми от преди 6 години, но постепенно беше развалена. Главната героиня като че ли е направена тъпа, наивна и слаба с цел по-лесно да й създаде драмите авторката. Цялата история около поредицата е как главният герой Деймън, който е безсмъртен, от хилядолетие се опитва да преспи с така наречената си "прераждаща се сродна душа", която постоянно умира по някаква тъпа причина. Само че, познайте, цели 5 книги минават и той още не може да й се мушне под полата, защото все се случват някакви драми, а 6-тата книга издателство Софтпрес така и не я издадоха.
  Моментът с хилядолетното чакане да преспи с нея хич не е правил особено впечатление на 13-годишното ми аз, но дори и да го нямаше този аспект, пак едва ли щеше да ми се иска да довърша поредицата, дори не съм любопитна какво става. Обаче, там имаше и някои интересни неща като паралелни измерения/светове, което си е нещо много голямо за подобна поредица, написана толкова отдавна. (Не е стара колкото класика, естествено, но е стара по отношение на YA жанра.)

2. Дивергенти

  Тук не искам да коментирам. Само ще кажа, че първият филм ми хареса повече от книгата, а тъй като знам началото и края, не искам дори да продължавам към втората.

3. Магистериум


  Твърде много ми напомя на Хари Потър, за да приема тази поредица на сериозно. Още от преди да прочета творението на Дж. К. Роулинг, Магистериума ми приличаше на Хари, няма значение колко допирни точки имат, дали са 1 или 1000, но не е само заради това. Не ми е интересна достатъчно, за да си направя труда да прочета дори третата книга, но освен това единствената middle grade поредица, която съм чела с кеф е Пърси Джаксън, при това аз самата не бях особно голяма тогава. (Но Пърси винаги ще ми е интересен 💗)

4. Пасажер

  Вече съм споменавала подробно на много места защо нямам намерение да завърша дуологията на Александра Бракен. Това е втората нейна поредица, която нямам намерение да дочитам. Не знам какво й е на тази жена, но всяка нейна първа книга е страхотна и след това всичко се променя. Нещо продълженията май не й се отдават. Или аз просто очаквам твърде много? Като героинята да си бъде същата като преди, със същите принципи, същата вяра и характер, но по-зрели? Много ли искам? Ета в първата книга не беше толкова наивна, колкото стана във втората.

5. The Raven Boys

  Тук ще кажа, че първата книга я заобичах от веднъж, но втората сякаш ми отне цяла вечност, за да я прочета, а щом някой роман от 300 страници ми се стори като от 1000 значи нещата не са на добре. Беше ми скучна, безинтересна и нямах търпение да свърши. Когато чета книга с много гледни точки, било то и от неутрален разказвач, винаги са ми били по-интересни тези на оригиналните главни герои, но о, когато ги няма е като да четеш книга за Пърси Джаксън, без Пърси или Анабет в нея- напълно безинтересно.
  The Dream Thieves просто ме убеди, че наистина, ама наистина не харесвам Ронан и нищо на света не може да ме убеди в обратното, ако ще и да се усмихне истински на някого (щях да напиша "ако ще и да се хвърли пред камион за ганзи", ама усмивката е по-малко вероятна).
  Най-интересните части ми бяха при Блу и при майка й. После, понеже предвидих, че няма да искам да довърша поредицата заради тази втора книга, се спойлнах нарочно и разбрах, че все пак края едва ли ще ми хареса, но това не е защото поредицата е лоша, не е. Просто е YA, а аз съм скарана с този жанр и дори началото да ми е харесало...
  Държа да отбележа, че опитах да започна третата книга, но не успях да навляза в нея, така че...

6. Дневниците на вампира

 В интерес на истината, много харесвах книгите. Стигнах до пета или шеста, но после нещо стана и прекъснах. Така и не започнах да ги чета на ново, а и не знам какво се е случило с тази поредица и без това, така че тук просто изгубих нишката на книгите и затова няма да я довърша.

  Това са последните 6 поредици, които едва ли някога ще дочета и както обикновено имам няколко въпроса днес за вас:

  Оставяли ли сте книга недочетена? Ако да, по каква причина?
  Кои поредици вие не смятате да довършите?

  И понеже тези дни съм на вълна анимета и съм почти на края на моето - 310/366:
  
  Гледате ли анимета? Какъв жанр?
  Четете ли манга?


Не се сдържах.

неделя, 16 юли 2017 г.

Never Have I Ever Book Tag

  

  С Мели видяхме книжната версия на този таг от ТУК и решихме да го направим. Както вече сигурно сте видели обаче, решихме да го разделим на две части, за да не пускаме едно и също нещо и в двата блога. На мен се падна да публикувам втората част от тага, а първата можете да намерите в блога на Мели- ТУК.

Никога не съм...

...мечтала да бъда във връзка с измислен герой.

Юли: О, със сигурност се е случвало. Няколко пъти. Преди няколко години.

Мели: Със сигурност се е случвало. Аз имам много развинтено и перверзно въображение.

...прочитал/ла една книга за ден.


Юли: Естествено, че съм. Мога даже да дам примери: Скълдъгъри Плезънт, Жестока любов, Без Милост, Короната и други.

Мели: О, разбира се. Последно прочетох До всички момчета, които съм обичала вчера. Всички книги от порядъка до и около 300 страници мога да прочета за един ден.

...купувала цяла трилогия/поредица наведнъж.


Юли: Тук вече не помня. Получавала съм цели трилогии за подарък като си поръчам всяка книга от различен човек и съм си купувала по няколко книги наведнъж, но цяла поредица или трилогия... Хм...Мисля, че си купих цялата трилогия All Souls наведнъж, но това беше преди 2 години и не помня... Все пак, отговорът ми е "I have", защото съм сигурна, че съм го правила по някое време. (Купувала съм цяла дуология наведнъж, но не го броя.)

Мели: Не съм, най-вече поради причината, че следващите книги още не са излезли. Ако можех бих си ги взела предварително, но... не е възможно по очевидни причини, уви.

...използвала нещо, което не е разделител като разделител.


Юли: Със сигурност съм го правила, но не е задължително да е било с нещо екстремно като опаковка от вафла или нечия ръка, по-скоро с телефон, ластик и молив.

Мели: Ами да. Когато трябва да оставя книгата набързо ми се е случвало да взема някакво листче за бързо.

...купувала книга заради корицата.

Юли: Две думи: I have.

Мели: О, да. Харесах Изборът още щом я видях и знаех, че трябва да я имам. Е, беше добре, че ми хареса(тези корици просто не са за изпускане!).

...харесвала филмовата адаптация повече от книгата.

Юли: О, да, случвало се е- Дивергенти.

Мели: Чак да харесвам някоя адаптация повече от книга... Не знам. Може би Незабравима разходка?

...разливала напитка върху книга.


Юли: Ох, правила съм го... Разлях си веднъж горещия шоколад върху книгата, която четях! Но това беше преди 6 години. Да, това ми е извинението.

Мели: Не, не съм.

...пречупвала гръбчето на книгата.

Toва са книгите преди да ги прочета.
 Сега и двете са пречупени.

Юли:
Естествено, че съм. Само виждам как "губя" това нещо с всичките "I haves", които пиша в различна форма. За мен не е болка за умиране ако си пречупя гръбчето на книгата. Да, не е особено приятно или красиво, но после книгата си стои отворена сама. Пък и не съм виновна, че на някои гръбчетата им са толкова твърди, че са невъзможни за отваряне! И все пак е по-добре, отколкото да се разпада в ръцете ми. Пък и ако книгата е дебела, просто нямам особен избор.

Мели: За мое огромно съжаление, да. Пречупи се гръбчето на Империя на бури и бях в шок!

И сега, да видим така наречения краен резултат.
Колко неща сме правили?

Юли: 10
Мели: 9

"Победител" е Мели! 

Не че това е някакво състезание, хаха.
А вие колко от тези неща сте правили?

неделя, 9 юли 2017 г.

Поредици, които едва ли някога ще завърша #1

  

  С годините изчетох десетки поредици от кора до кора, но освен това започнах такива, които с течението на времето просто осъзнах, че няма да завърша, защото вече не са мой тип или просто защото съм им изгубила нишката отдавна. Знам, естествено, че не съм единствената, която е изгубила желанието  да дочете някоя поредица по една или друга причина, затова ще се радвам да разбера поредиците, от които вие сте са отказали.
  Но нека сега да преминем към поста (докато реших да изтегля първата си манга, която е от 686 глави...Всяка по отделно при това...)

1. Джорджина Кинсед

Това е втората книга, ако не се лъжа,
но просто исках да покажа снимка.

  Отказах се от тази поредица, когато прочетох третата книга, която сама по себе си не беше лоша, но отново потвърждаваше подозрението ми, че Академия за вампири е най-добрата поредица на Ришел Мийд и всичко друго става от лошо по-лошо. Нека да отбележа, че това е моето мнение, но освен това ще кажа, че съм започвала всяка нейна излязла поредица и така и не съм успявала да я звърша успешно. Докато излезе Бляскавият двор, вече се бях отказала от писателката.
  Но да се върнем на Джорджина и отказът ми от нея. Не ми хареса обратът на събитията, не ми хареса драмата, която Ришел Мийд добави, имам предвид, допълнителната драма, която вече ми дойде твърде много. Поинтересувах се и в Уикипедия прочетох какво става нататък, при което заключих, че ако ще дочитам поредицата, ще прочета само последната книга. Но ако ще пропускам 2 книги, които ама НАИСТИНА НЕ ИСКАМ да чета, тогава защо изобщо да си правя труда? И се отказах. Защото краят на поредицата също беше МНОГО удобен. Прекалено удобен. Аз ако бях на мястото на Джорджина никога не бих простила на Сет, но и самата Джорджина е толкова тъпа, истински парцал, без значение каква роля й е отделила Ришел Мийд. Не ми хареса, не останах доволна и реших да зарежа поредицата. 
  Нямам идея какви са ми ревютата на книгите, но това е сегашното ми окончателно мнение.

2. Кръв от Рая

  Всъщност, съвсем наскоро осъзнах, че едва ли ще продължа тази трилогия, макар и да имам силното желание поне първата книга да дочета, но е факт, че не успях да се справя с нея. Започнах я преди две години, бях на почивка, прочетох 100 страници и от тогава не съм я отваряла повторно. Смятам даже, че сега ще ми се стори в пъти по-лесно да я прочета, но не знам дали изобщо някога ще я хвана отново, за да го направя. 
  Това не е защото е лоша книга, а защото някак си мотивацията ми да прочета Законът на безсмъртните е почти...изчезнала.

3. Вещиците от Ийст Енд

  Тази трилогия седи на рафта ми от 2 години също, но за разлика от Законът на безсмъртните, дори не съм я започвала. Не броя първите 2 страници, които с мъка прочетох. Просто това няма да го бъде и въпреки хубавите корици, книгите ще си останат непрочетени.

4. Тъмна дарба


  Първата книга я заобичах, втората ми беше трудна и скучна, а третата изобщо не смятам да чета и това го осъзнах още преди да помоля една моя приятелка да ми разкаже за какво иде реч в По залез.
  Обикновено, когато някой ми спойлне нещо (или сама го направя) имам огромно желание да разбера защо става така, а не по друг начин, как героите са стигнали от точка А до точка В, но в този случай не стана така, защото това, което разбрах не е като да не ми хареса просто ми се стори...недостатъчно интригуващо. Прочелите цялата трилогия може да реагират малко остро, но за мен това е така. Да не говорим, че някои от обратите си ми звучаха доста очевидни, щом не се изненадах нито веднъж...Е, с изключение на една смърт. Очаквах, разбира се, някой да умре, просто не точно него. Искаше ми се да е някой от първите ни главни герои, а щом това ми се е искало... 
  Да, няма да прочета По залез.

5. Нощна сянка

Остана ми само тази книга- третата.

   Нежеланието ми да завърша тази трилогия ме изненада наистина много. То не е защото съм спойлната, а защото просто...нямам желание. 
  Поредицата не е лоша, ни най-малко. In fact, тя е сред първите, които исках да прочета  и 2 години по-късно се сдобих и с книгите, затова и нежеланието ми да я завърша ме изненада. Ранните ми четива имат една такава сантиментална стойност за мен, което означава, че хич не обичам да се разделям с тях, а тази дори не искам да за завърша. Дори не знам защо.
  Просто желанието...го няма...
  #ЛичнаДрама 

6. Петата вълна

   Никога не съм я харесвала тази трилогия, първата книга не ми направи особено добро впечатление, но ми беше леко интересно да разбера какво ще се случи нататък. Обаче, тъй като не успях да се сдобия с третата книга, а и видях колко по-кратка е от останалите, които също не са дълги, реших изобщо да не си правя труда да я чета, защото просто не ме интересуваше какво ще се случи нататък, а щом не ме е интересувало... 

  Това беше днешният пост от мен. 
  Може би вече сте разбрали, че сега съм в период на читателски застой, бавно, малко по малко напредвам с четенето на Кланът Радли, но като цяло гледам Bleach,  а сега си тегля и мангата му, така че ако нещо ще чета, то това ще е вампирският роман и мангата. Този месец ще е най-слабият ми от 4 години, но съм се запалила по Bleach и не мога да се възъдържа.
  
  А вие гледате ли/ гледали ли сте анимета?
  Чели ли сте манги? (Bleach ще ми е първата.)
  И кои поредици не смятате да завършите?

сряда, 5 юли 2017 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag


   Видях, че е подходящото време да направя този таг отново и реших да се заема, тъй като писането на тези публикации е много по-лесно от цели постове. След работа обикновено нищо не ми се прави и или съм навън, или си дочитам книгата и гледам анимето си (Bleach).
  Освен това може да съм объркала малко името на тага, ама...

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017

Ама че сложен въпрос още в самото начало. Може би ACOWAR и Аристотел и Данте откриват таните на вселената.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2017

 Бях забравила за това, но ще посоча Гемина. Четох я в началото на годината и не мисля, че има нещо, което да я е надминало. Но освен това заобичах Пазители изключително много, така че няма да е единственото заглавие, което ще посоча.



3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си

Те, разбира се, са няколко: Знакът на чумата, The Dark Prophecy, Daughter of the Siren Queen, Каравал, Lord of Shadows и други.

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.

Тъй като през втората половина от година няма да мога да чета кой знае колко много, имам едно единствено предстоящо заглавие и то е Oathbringer на Брандън Сандерсън (друго ли очаквахте?), която се надявам да излезе през ноември, както е по график. Това е третата книга на Летописите на светлината на бурята.


5.Най – голямо разочарование


Wayfarer- дори не ми се rant-ва повече за нея. Просто съм много разочарована и дотам.


6.Най – голяма изненада

The Diabolic, The Hammer of Thor, The Raven Boys, Shades of Magic

  Можете ли да повярвате, че бях забравила, че съм чела тези книги и то тази година. И сега, взирайки се в рафта си, докато се чудех какво ме е изненадало ги и видях и ми просветна!
   The Diabolic ме изненада с това не само колко хубава беше, но и как героинята беше ТОЧНО мой тип, не говоря за обичайните, които харесвам, а... Трябва да прочетете кигата, за да разберете.
  Чукът на Тор ме изненада с Алекс Фиеро. Обичам го/я!
  The Raven Boys не очаквах да ми хареса толкова много, защото не мислех, че Маги Стифвотър пише толкова добре, но втората книга... it bored me to death.
  Shades of Magic трилогията е толкова уникална, невероятна, съвършена, че ме изненада как може една жена да сътвори нещо толкова страхотно и как може аз да реша да я прочета толкова късно...

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб)
В. Е. Шуаб със сигурност ме спечели! Искам да прочета This Savage Song, Vicious и всички останали нейни книги.


8.Нов герой, по когото си падаш


Ари, Ари, Ари, Ари, Ари (Аристотел и Данте откриват тайните на вселената)
Кел (Четирите цвята на магията)
Алекс Фиеро (Магнус Чейс)

9.Най – нов любим герой

Каз Брекър от Siх of Crows

10.Книга, която те е разплакала

За пореден път ще кажа, че такава книга няма.
Но ACOWAR беше накосъм да успее. Ама аз съм упорита и не давам.

11.Книга, която те е зарадвала

Всички книги, които чета ме радват, с изключението на тези, които неми харесат, естествено. Тъй като все още съм на такава вълна ще кажа, че поредицата Рискована любов ме зарадва, изчетох я на един дъх, направо си я вдишах и съм много доволна.


12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година

  Тази година не съм гледала филм по книга, по-скоро сериал- Ловците на сенки, който не ужасен, но и е като песните на Гери-Никол - колкото повече слушаш, толкова повече ти харесват, въпреки че знаеш, че не би трябвало да ти допадат. Или поне с мен така стана. Но на сезон 2В съм гледала само първи епизод, защото видях спойлваща картинка за следващия и напълно се отказах. Направиха го не на боза, ами на повръщано, което  е било изяден и повърнато отново.


13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината


Тази година нямам такова. Не е защото съм скромна и не харесвам как пиша нито защото харесвам всички. просто не помня какво съм чела и за какво съм писала... Пък и тея ревюта никой не ги чете...

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а)





















15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината

Oathbringer, Lord of Shadows и Лунните градини най-сетне.

  Това е засега от мен. Да се молим, че до края на седмицата ще успея да напиша поне още един пост, който трябва и да е интересен. 😅😅😅