Огнено сърце - Ришел Мийд

  Неочаквани обрати и много повече романтични мигове в невероятната четвърта книга от поредицата Кръвни връзки.

  Това е поредната книга на Ришел Мийд, която оставих последна и се чудя защо го направих. Би трябвало до сега да съм си научила урока, че щом оставя последна книга, тя навярно ще е много добра и очевидно е така.

  Тук историята на Сидни и Ейдриън продължава в много повече романтични мигове, обрати, драма, дори екшън и предателство.

 Няма как да избегна спойлерът, че Зоуи, сестрата на Сидни е назначена най-накрая с нея, за да й помага с мисията, но за разлика от познатата ни "старша Сейдж", както я нарича Ейдриън, която почти напълно преодоля предразсъдъците, на по-младата сестра са й напълно прясно втълпени и е наистина дразнеща, напълно безхарактерна, лишена от внимание дъщеря, която просто иска да се издигне в очите на жалкото подобие на баща, което има.

   Когато Сидни беше така, тя беше много по-добре, но това не е важно, макар и Зоуи на има ключова роля за края, тя не е нищо повече от малка пречка за нашите главни и влюбени герои.

  Споменах ли, че тази книга ни позволява да видим нещата от гледна точка на Сидни и Ейдриън? Обикновено смяната на гледни точки не ми допада, особено ако главата се раздробява на части, разказвани от различен човек, но тук просто главите се редуват с двамата. Това е една много добра идея от страна на Ришел Мийд, защото по този начин, освен че ни запознава с истинският Ейдриън, от първа ръка, не само от Сидни и ни показва чувствата му, тя ни позволява да видим света през два чифта очи. Това само по себе си е страхотно, но също така имаме шансът да се сблъскаме с проблемите му, да ги изживеем от първа ръка, заедно с него и всъщност да научим, че той е много повече, отколкото се показва.

  В тази книга Сидни и приятелите й правят забележителни пробиви на две места- единият е свързан с татуировките на алхимиците, а другият с преобразените от духа стригои обратно в каквото са били преди.. Сидни, разбира се, има огромна роля и в двата, но Ейдриън, колкото и изненадващо да е, имаше много по-голяма роля в проекта свързан с духа, все пак това му е частта.

  Тук наблюдавахме не само разбърканите семейни проблеми на Сидни, чийто баща много ме дразни, но и не един психически... срив на Ейдриън, което в последствие води до едно много важно негово решение, което ще му попречи в не една ситуация, но и подобрява значително емоционалното му здраве.

  Миналият път, когато разтоварвах след тежко четиво от 1000+ страници, прочетох По-кротко, лейди!, а сега отново избрах лека и отпускаща книга, която не беше никак натоварваща нито с начин на писане, нито емоционално, лекият и приятен стил на писане на Ришел Мийд се запазва, но също така ни държи и в напрежение в подходящите моменти.

  Тук наблюдаваме и поредното издигане на нашите герои като личности, запознаваме се и с нов герой- дампирът Нийл, който очевидно е взет под прицел от Джил и Анджелина, които се опитват да удавят любовните си мъки в горкото момче. Той също има немалка роля за пробивът в проекта за духа и превръщането на стригои обратно в морои и не, той нито  е бил, нито е ставал такъв. 

  Също така, отново се срещаме със смахнатият треньор на Сидни и Ейдриън- Малахи Улф и нещо ми подсказва, че от ролята му в тази книга, ще го срещнем отново в следващите две книги.

  Огнено сърце е една от тези книги, които харесвам толкова много, че непременно искам да им напиша ревю, но по някаква причина не мога нито да почна, нито да завърша така, както бих искала- улавящо и подчертаващо колко е добра всъщност.

 Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.