Тази книга доста ми напомня на Чужди очи и Чуждо влияние, но е доста по-интересна.
За пръв път от доста дълго време бях хваната от привидно обикновена книга, тъничка- няма и 200 страници, но много интересна и хубава. Тя е напълно подходяща за моменти, в които имаш твърде много книги да четеш, от които не можеш да избереш и почваш да ги гледаш по дебелина. Моята голяма дилема беше между две книги, и двете дебели, но щом тези пристигнаха и видях колко е тънка тази, тя веднага спечели.
Написана е в сегашно време и от трето лице, но аз вече свикнах и това не ми прави впечатление. Стила на писане е лек, интересен, необичаен на места и много ми хареса с каква лекота преминавах през страниците. Лиза Макман пише леко, увлекателно и четивото си преминава така лесно, че ако нямах входно вчера, още тогава щях да съм я прочела.
Главите бяха малко- 5-6, но написани като на отделни части, разделени на дати, което за мен го направи някак по-лесно да я прочета, а описанията и пряката реч са балансирани много добре, но дори и да няма разговори, пак някак всичко е леко, интересно и върви изключително гладко.
Преди да започна да чета книгата, не бях чувала нищо за нея, просто прочетох резюмето и ми се стори интересно. Не останах разочарована.
Животът на Джейни не е лек. Майка й е алкохоличка и нямат особени средства. Един вид, Джейни живее сама за себе си. Това е едно от нещата, които я правят силна героиня. Другото е и самата й...дарба- тя влиза в сънищата на хората (не по своя воля) и ги наблюдава. Харесвам я като героиня и не мисля, че има момент, в който съм се ядосала с нея. Джейни е една от малкото героини, от които не ми е дошло до гуша, по някое време или да ме е подразнила.
Кабъл. Мисля, че не видяхме достатъчно от Кабъл. Той за мен си остава леко мистериозна личност, понеже след всичките преживявания и така нататък, от неговия характер не успях да разбера много. Около него че има тайни, има, но самата личност не успях да разбера и да видя така, както видях Джейни. Може би защото се разказваше от страна на героинята, а не и от неговата, но може би в следващата книга ще открием още.
Мисля си, че и двамата се промениха доста по един или по друг начин, все към положително и тяхната романтична връзка ми се стори доста сладка. За пръв път от година сигурно, нечия връзка в книга ми се струва такава. Това е много хубаво.
Като цяло, това е една лека, емоционална и малко мистериозна книга, която се чете на един дъх и ще ви остави в тръпнене за следващата.
Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар