Признавам си, че за пръв път, откакто чета Хари Потър, прочетох книгата без да изпусна нито един ред. Обикновено при мен това става, когато нещо не ми харесва (случаят с първата) и когато искам да завърша някоя книга по-бързо (случаят с втората и третата). Сега, обаче, си наложих да чета всеки ред от книгите, защото ХП не е единственият, при когото бързам да свърша, понеже съм си поставила таван- нещо, което знам, че е безсмислено.
Хари Потър и огненият бокал няма нищо общо с първите три книги. Ако мислех, че 2-рата и 3-тата бяха на по-високо ниво, то сега окончателно казвам, че Дж. К. Роулинг се е издигнала. Това просто няма как да не се забележи.
Тук не просто самото й писане е на едно много по-високо ниво, но и самите герои са по-големи и постепенно осъзнават опасността в живота особено около Волдемор и всичко, което се случва.
В тази книга Хари е изправен пред едно огромно предизвикателство- Тримагическият турнир, в който има изпитание, в които магьосници на неговите години не би трябвало да са способни да се справят с тях и точно за това имат ограничението, че магьосници под 17 не бива да се допускат до турнира. Обаче при изтеглянето на имената от трите различни училище, се появява и това на Хари и настава суматоха не само, защото по някакъв начин са били нарушени правилата, а и защото Хари е наясно, че някой се опитва да го убие. Но защо? И как? На всичкото отгоре белегът все по-често го наболява, което винаги е било свързано с Волдемор и той се притеснява, още повече, че знае, че е не без основание.
Огромната промяна в обстановката и самото писане на авторката допринася за голямото въздействие, което ми оказа тази книга. Те е както емоционална, така и напрегната и мистериозна. Тук и за пръв път е включена мъъничко романтика, която още повече разкрасява книгата.
Всяко от изпитанията в този турнир е трудно и поставя героите пред различни изпитания, които трябва да преминат, а целта на турнира е да обедини трите училища за магия- учителите и учениците им трябва да се сближат и до една степен успяват да се сработят.
Отново в училището има нов преподавател по черните изкуства- Лудоокия Муди, който много ме радваше. Разбира се и около него е завихрена една динамична мистерия, а покрай министерството на магията им още много интриги с магиите и участието на Хари в турнира, за което не помага особено и репортерката Рита Скийтър, която пише какви ли не неща- разкрасени лъжи със зрънце истина във всяка.
Тъй като четох тази книга преди доста време, не мога да говоря особено много. Отново казвам, че ми хареса страшно много и стилът на писане се е развил наистина многократно.
Познатите ни и така обични герои- Хари, Рон и Хърмаяни израстват според годините си, Рон и Хари за пръв път се сблъскват с ужасът на това да си момчето, което трябва да покани момиче на бал, а Хърмаяни...е, тя се нагърбва със задача, която е загубена кауза още от началото- да промени природата на домашните духчета, така де, да ги освободи.
Накрая, както обикновено, Хари се сблъсква с първото си наистина трудно предизвикателство срещу Черния лорд, което оставя траен отпечатък и занапред в съзнанието на момчето. Тази последна битка за книгата сложи началото на промяната в поредицата. Оттук нататък (като вече прочела 5-тата книга) мога да заявя, че нищо няма да е същото и ако до сега книгите са били хубави, нататък са направо брутални и страхотни. Нататък са брутално страхотни и ако не му се свиди на човек да изгуби частица от себе си във всяка една от следващите книги, то тогава казвам едно голямо ДА! Да, продължете да ги четете.
В тази книга Хари е изправен пред едно огромно предизвикателство- Тримагическият турнир, в който има изпитание, в които магьосници на неговите години не би трябвало да са способни да се справят с тях и точно за това имат ограничението, че магьосници под 17 не бива да се допускат до турнира. Обаче при изтеглянето на имената от трите различни училище, се появява и това на Хари и настава суматоха не само, защото по някакъв начин са били нарушени правилата, а и защото Хари е наясно, че някой се опитва да го убие. Но защо? И как? На всичкото отгоре белегът все по-често го наболява, което винаги е било свързано с Волдемор и той се притеснява, още повече, че знае, че е не без основание.
Огромната промяна в обстановката и самото писане на авторката допринася за голямото въздействие, което ми оказа тази книга. Те е както емоционална, така и напрегната и мистериозна. Тук и за пръв път е включена мъъничко романтика, която още повече разкрасява книгата.
Всяко от изпитанията в този турнир е трудно и поставя героите пред различни изпитания, които трябва да преминат, а целта на турнира е да обедини трите училища за магия- учителите и учениците им трябва да се сближат и до една степен успяват да се сработят.
Отново в училището има нов преподавател по черните изкуства- Лудоокия Муди, който много ме радваше. Разбира се и около него е завихрена една динамична мистерия, а покрай министерството на магията им още много интриги с магиите и участието на Хари в турнира, за което не помага особено и репортерката Рита Скийтър, която пише какви ли не неща- разкрасени лъжи със зрънце истина във всяка.
Тъй като четох тази книга преди доста време, не мога да говоря особено много. Отново казвам, че ми хареса страшно много и стилът на писане се е развил наистина многократно.
Познатите ни и така обични герои- Хари, Рон и Хърмаяни израстват според годините си, Рон и Хари за пръв път се сблъскват с ужасът на това да си момчето, което трябва да покани момиче на бал, а Хърмаяни...е, тя се нагърбва със задача, която е загубена кауза още от началото- да промени природата на домашните духчета, така де, да ги освободи.
Накрая, както обикновено, Хари се сблъсква с първото си наистина трудно предизвикателство срещу Черния лорд, което оставя траен отпечатък и занапред в съзнанието на момчето. Тази последна битка за книгата сложи началото на промяната в поредицата. Оттук нататък (като вече прочела 5-тата книга) мога да заявя, че нищо няма да е същото и ако до сега книгите са били хубави, нататък са направо брутални и страхотни. Нататък са брутално страхотни и ако не му се свиди на човек да изгуби частица от себе си във всяка една от следващите книги, то тогава казвам едно голямо ДА! Да, продължете да ги четете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар