четвъртък, 21 януари 2016 г.

Вълче биле - Андреа Креймър

  Това е най-добрата книга, която успях да прочета тази седмица. Ако трябва да сме честни, това е единствената книга, която прочетох, защото останалите или още не бяха наред, или не ми харесваха достатъчно.
   Вълче биле е едно страхотно продължение на Нощна сянка, което успя да ме хване от първата страница и ме задържа до последната. Книгата е пълна с действия и се развива сравнително бързо, имам предвид, че държи читателя в постоянно напрежение, понеже знае, че щом свърши едно действие, ще започне и ново и то много скоро след това.
  Тук се срещаме с някои разкрития, които бяха добре замаскирани, макар и аз да успях да се досетя  доста преди да бъдат разкрити. Лекият стил на писане, комбиниран с разказването от първо лице, допринасят за бързината, с която се чете, а информацията е поднесена леко и с голяма доза хумор в почти всяка страница.
  Харесва ми как Андреа Креймър го използва, за да разведри тъмната обстановка, която сама е създала, над героите.
  Като ги споменах, на мига ми идват доста идеи за това, което трябва да поговоря с тях, така че се залавям като спомена първо Конър и Итън- главните, които си служеха с хумор, сарказъм и ирония в тези напечени времена. От отношенията им си личи, че са много по-близки приятели, отколкото дават да се видят, а свободното им държание много ме радва. Те са силни и постепенно започват да се доверяват и дори сприятеляват с Кала.
   Не помня много от книгата, за това и не мога да спомена за някаква главна промяна у Кала, но за сметка на това мога да отбележа разликата в Шей, защото той ми се струва по-смел, отколкото го помня и вероятно е така.
  Още една нова героиня- Адна. От начало не я харесах, заради твърде привързаното й отношение към Шей (поне помня, че от предишният път си нямах фаворит, понеже триъгълникът е невероятно изграден, но вече той се изкачва към печелившото място) и ми се струваше твърде малка, но в последствие, заедно с Кала, когато я опознахме, така да се изразя, разбрах, че зад не я се крие много повече, отколкото показва.
  Като цяло в глутницата се наблюдава огромна промяна, заради обстоятелствата, в които ги остави Кала в първата книга. На всички им се наложи да пораснат и да разберат къде се намират приоритетите им, като някои направиха много по-положителни избори.
  Вълче биле е пълна с драма, любов, предателство, напрежение и значителна доза екшън и смърт, които няма как да не оставят читателя без дъх. Аз, лично, съм много доволна от книгата и я препоръчвам горещо на всеки, който се колебае да я прочете или вече е прочел първата. Както казах, това е най-добата книга, която прочетох тази седмица и много скоро смятам да мина към следващата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...