Какво съм правила през всичките тези години, в които съм подминавала най-набиващата се на око поредица? Защо съм отлагала пет години, докато реша, че трябва все пак да й дам шанс? Защо винаги отлагам хубавите книги дълго време?
Това като цяло обобщава мислите ми, когато започнах и свърших книгата, докато се чудех защо съм толкова песимистична към детско-изглеждащите книги.
Нека само да спомена, че съм запленена от кориците и много ме радват как са цветни отстрани страниците, радвам им се като малко детенце. А сега да преминем по същество, че нямам идея как трябва да пиша това.
Дерек Ланди пише леко и увлекателно, макар и стилът му да не е нещо нечувано. Наистина много ми харесва историята, която е написал и света, който е сътворил паралелно със скучният ни познат ежедневен живот. Образите му също са много оригинални, защото, хайде, кой друг е писал за ходещ скелет-магьосник на няколкостотин години?
Това, което най-много ми хареса, освен всичките странности, които прехвърчат насам-натам, беше, че авторът си служи с много хумор и има много забавни моменти между Скълдъгъри и Стефани. Няма как да пропусна да похваля изненадващо добрият превод, имайки предвид предишни небивалици, които съм чела от това издателство. Да преминем на хубавата част.
Сюжетът е интересен, макар и не особено оригинален, все пак те разследват смъртта на неин роднина, за да се окаже, че зад нея стои нещо много по-голямо, отколкото са предполагали. Задълбавайки в мистерията, Стефани и Скълдъгъри си навличат купища неприятности и двамата граничат със смъртта няколко пъти. Първото им приключение, обаче, ги и запознава с някой и друг добър приятел/помощник, който предполагам, че ще има още роли нататък. Много съм доволна от развитието на книгата и макар да се досетих за най-важното нещо, имаше неща, които успяха да ме изненадат.
Книгата е сравнително лека, както вече казах и предполагам, че това се дължи предимно на годините на героинята, пък и съм чувала, че с израстването й, поредицата става по-брутална. Нямам търпение да продължа нататък!
Сюжетът е интересен, макар и не особено оригинален, все пак те разследват смъртта на неин роднина, за да се окаже, че зад нея стои нещо много по-голямо, отколкото са предполагали. Задълбавайки в мистерията, Стефани и Скълдъгъри си навличат купища неприятности и двамата граничат със смъртта няколко пъти. Първото им приключение, обаче, ги и запознава с някой и друг добър приятел/помощник, който предполагам, че ще има още роли нататък. Много съм доволна от развитието на книгата и макар да се досетих за най-важното нещо, имаше неща, които успяха да ме изненадат.
Книгата е сравнително лека, както вече казах и предполагам, че това се дължи предимно на годините на героинята, пък и съм чувала, че с израстването й, поредицата става по-брутална. Нямам търпение да продължа нататък!
Стефани Еджли е от онези момичета, които не се чувстват на място в обикновения свят. Тя е от тези, на които би им се искало да се забъркат в нещо по-голямо, по-интересно, в приключение и за разлика от болшинството, това й желание се изпълнява със смъртта на чичо й и появата на мистериозният господин Скълдъгъри Плезънт.
Стефани е едно малко, умно и много забавно момиченце, което е наясно със себе си и възможностите си, което е странно за човек на нейните години. Това ми харесва в нея. Другото, което одобрявам е как когато се наложи да изоставят приятел, тя не се дава, докато не стане ясно, че нямат избор. Тя знае слабите си места и иска да ги подобри...Добре де, иска да се научи да използва магия (последното казано с мистериозен, шепнещ глас.)
Стефани е едно малко, умно и много забавно момиченце, което е наясно със себе си и възможностите си, което е странно за човек на нейните години. Това ми харесва в нея. Другото, което одобрявам е как когато се наложи да изоставят приятел, тя не се дава, докато не стане ясно, че нямат избор. Тя знае слабите си места и иска да ги подобри...Добре де, иска да се научи да използва магия (последното казано с мистериозен, шепнещ глас.)
Не съм сигурна дали ще успея да се изразя за Скълдъгъри така, както бих искала. Той е скелет, както вече казахме, цял, напълно-функциониращ скелет, който по случайност е и няколкостотин годишен магьосник. В същността на Скълдъгъри се крие много повече от това, което ни е показано или поне това е загатнато според мен. Той и Стефани редовно се дразнят взаимно и диалозите им винаги са много забавни за мен.
Намекнато е, че Скълдъгъри таи много гняв в себе си заради миналото му, свързано със смъртта му, но така и не го виждаме да действа с въпросния гняв. Чудя се дали това ще се види по някое време.
Двамата със Стефани са забележим отбор, който се сработва изключително добре. Много ми е странно как едно дванадесетгодишно момиче и дълголетен скелет-магьосник си пасват толкова добре. Някак ми е странно и затова ми харесва толкова.
Те обаче, не са сами в приключенията си, защото имат различна подкрепа, когато се нуждаят от нея, а аз само ще спомена Танит Лоу, която ми направи впечатление, понеже обичам момичета с мечове. Макар и да не видях достатъчно от нея, останах много доволна от изграденият й за сега образ, а и начинът, по който се свърза така бързо със Стефани ми беше изключително сладък и забавен. В този свят на Дерек Ланди никой не отговаря на годините си.
Както вече споменах, сюжетът не е нещо необикновено, но не е и напълно предвидим, поне за мен някои неща наистина не бяха. Останах приятно, даже повече от приятно изненадана от тази книга и нямам търпение да започна следващата.
Скълдъгъри Плезънт е една забавна, лека и увлекателна книжка, която се чете за един ден и която ме остави глупаво хилеща се на последната страница.
Намекнато е, че Скълдъгъри таи много гняв в себе си заради миналото му, свързано със смъртта му, но така и не го виждаме да действа с въпросния гняв. Чудя се дали това ще се види по някое време.
Двамата със Стефани са забележим отбор, който се сработва изключително добре. Много ми е странно как едно дванадесетгодишно момиче и дълголетен скелет-магьосник си пасват толкова добре. Някак ми е странно и затова ми харесва толкова.
Те обаче, не са сами в приключенията си, защото имат различна подкрепа, когато се нуждаят от нея, а аз само ще спомена Танит Лоу, която ми направи впечатление, понеже обичам момичета с мечове. Макар и да не видях достатъчно от нея, останах много доволна от изграденият й за сега образ, а и начинът, по който се свърза така бързо със Стефани ми беше изключително сладък и забавен. В този свят на Дерек Ланди никой не отговаря на годините си.
Както вече споменах, сюжетът не е нещо необикновено, но не е и напълно предвидим, поне за мен някои неща наистина не бяха. Останах приятно, даже повече от приятно изненадана от тази книга и нямам търпение да започна следващата.
Скълдъгъри Плезънт е една забавна, лека и увлекателна книжка, която се чете за един ден и която ме остави глупаво хилеща се на последната страница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар