понеделник, 24 юли 2017 г.

Поредици, които едва ли някога ще завърша #2


  Ето че дойде време и за втората част на този пост. За сега тя е последната.
  Напоследък нямам никаква муза по отношение на блога, а липсата на време за него само допринася за това допълнително. Обаче аз съм си доста упорита и продължавам да се опитвам да го поддържам, дори и постовете ми на месец да намалеят четворно.
  И без повече отлагане, нека да споделя останалите поредици с вас, които не смятам да довършва, а първата част можете да видите ТУК

1. Безсмъртните

 Това е една стара поредица, която започна добре, поне по спомените ми от преди 6 години, но постепенно беше развалена. Главната героиня като че ли е направена тъпа, наивна и слаба с цел по-лесно да й създаде драмите авторката. Цялата история около поредицата е как главният герой Деймън, който е безсмъртен, от хилядолетие се опитва да преспи с така наречената си "прераждаща се сродна душа", която постоянно умира по някаква тъпа причина. Само че, познайте, цели 5 книги минават и той още не може да й се мушне под полата, защото все се случват някакви драми, а 6-тата книга издателство Софтпрес така и не я издадоха.
  Моментът с хилядолетното чакане да преспи с нея хич не е правил особено впечатление на 13-годишното ми аз, но дори и да го нямаше този аспект, пак едва ли щеше да ми се иска да довърша поредицата, дори не съм любопитна какво става. Обаче, там имаше и някои интересни неща като паралелни измерения/светове, което си е нещо много голямо за подобна поредица, написана толкова отдавна. (Не е стара колкото класика, естествено, но е стара по отношение на YA жанра.)

2. Дивергенти

  Тук не искам да коментирам. Само ще кажа, че първият филм ми хареса повече от книгата, а тъй като знам началото и края, не искам дори да продължавам към втората.

3. Магистериум


  Твърде много ми напомя на Хари Потър, за да приема тази поредица на сериозно. Още от преди да прочета творението на Дж. К. Роулинг, Магистериума ми приличаше на Хари, няма значение колко допирни точки имат, дали са 1 или 1000, но не е само заради това. Не ми е интересна достатъчно, за да си направя труда да прочета дори третата книга, но освен това единствената middle grade поредица, която съм чела с кеф е Пърси Джаксън, при това аз самата не бях особно голяма тогава. (Но Пърси винаги ще ми е интересен 💗)

4. Пасажер

  Вече съм споменавала подробно на много места защо нямам намерение да завърша дуологията на Александра Бракен. Това е втората нейна поредица, която нямам намерение да дочитам. Не знам какво й е на тази жена, но всяка нейна първа книга е страхотна и след това всичко се променя. Нещо продълженията май не й се отдават. Или аз просто очаквам твърде много? Като героинята да си бъде същата като преди, със същите принципи, същата вяра и характер, но по-зрели? Много ли искам? Ета в първата книга не беше толкова наивна, колкото стана във втората.

5. The Raven Boys

  Тук ще кажа, че първата книга я заобичах от веднъж, но втората сякаш ми отне цяла вечност, за да я прочета, а щом някой роман от 300 страници ми се стори като от 1000 значи нещата не са на добре. Беше ми скучна, безинтересна и нямах търпение да свърши. Когато чета книга с много гледни точки, било то и от неутрален разказвач, винаги са ми били по-интересни тези на оригиналните главни герои, но о, когато ги няма е като да четеш книга за Пърси Джаксън, без Пърси или Анабет в нея- напълно безинтересно.
  The Dream Thieves просто ме убеди, че наистина, ама наистина не харесвам Ронан и нищо на света не може да ме убеди в обратното, ако ще и да се усмихне истински на някого (щях да напиша "ако ще и да се хвърли пред камион за ганзи", ама усмивката е по-малко вероятна).
  Най-интересните части ми бяха при Блу и при майка й. После, понеже предвидих, че няма да искам да довърша поредицата заради тази втора книга, се спойлнах нарочно и разбрах, че все пак края едва ли ще ми хареса, но това не е защото поредицата е лоша, не е. Просто е YA, а аз съм скарана с този жанр и дори началото да ми е харесало...
  Държа да отбележа, че опитах да започна третата книга, но не успях да навляза в нея, така че...

6. Дневниците на вампира

 В интерес на истината, много харесвах книгите. Стигнах до пета или шеста, но после нещо стана и прекъснах. Така и не започнах да ги чета на ново, а и не знам какво се е случило с тази поредица и без това, така че тук просто изгубих нишката на книгите и затова няма да я довърша.

  Това са последните 6 поредици, които едва ли някога ще дочета и както обикновено имам няколко въпроса днес за вас:

  Оставяли ли сте книга недочетена? Ако да, по каква причина?
  Кои поредици вие не смятате да довършите?

  И понеже тези дни съм на вълна анимета и съм почти на края на моето - 310/366:
  
  Гледате ли анимета? Какъв жанр?
  Четете ли манга?


Не се сдържах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар