сряда, 16 август 2017 г.

Слънцето също е звезда - Никола Юн

  Никога не съм смятала, че един ден може да бъде толкова дълъг. Още по-малко пък съм мислила, че е възможно да се случат толкова много неща.  Малко ми напомня как един читател е на края на книгата и му остават още 20-30 страници, но не иска да прексъва, защото за тази малка бройка, много неща могат да се случат, да се объркат и да те накарт да искаш да убиеш нещо, за да се докопаш до следващата част. Но това вълнение от края на наистина добро четиво настрана, в Слънцето също е звезда всичко се развива за един ден, даже по-малко.
  Един от начините да ме накараш да спра да усещам магията на книгите е да ми натриеш в лицето колко нереално е това, защото така както не вярвам в бог, не вярвам и в тинейджърската любов, особено тази, която се развива за един ден. Но, о, не ме разбирайте погрешно! Напълно вярвам в развиването на едно приятелство или привързването на двама души един към друг за това кратко време, защото ми се е случвало. Нали знаете, има ги онези случаи, в които срещаш някакъв човек на правилното място, в правилното време and you just kinda click, ya feel me? Е, склонна съм да погледна нещата от тази страна и моята мечтателска страна да запълни после празнините и да направи от нищо нещо, или иначе казано- една романтична история.
   Никога не съм била фен на множеството гледни точки, особено ако са написани в сегашно време и включват случайни хора като охрана, кондуктор, мияч на прозорци и боклукджията отсреща. Това, обаче, не ми попречи да се абстрахирам от нещата, които не харесвам и да се настроя към хубавото в книгата.
  Главното нещо, което ми хареса в Слънцето също е звезда е това колко по-различна е от Всичко, всичко и как всъщност има засегнати проблеми, които реално могат да ти се случат, особено ако си незаконен имигрант- нещо, което не е особено умно, tbh.
  Главните герои са от различни раси, което е поредният плюс за книгата- Наташа е от ямайка, а Дейниъл е кореец. Може да липсват подробно описани части от културата на двамата, но пък за сметка на това не липсват кусури в семействата им. Това на Дейниъл ми направи особено впечатление, защото освен че е расистко, брат му е изключително двуизмерен герой, който си е истински задник. 
  Та, Наташа и семейството й са незаконни емигранти и по стечение на обстоятелствата това става известно на американските власти и те смятат да ги депортират. Като всяка тинейджърка, Наташа се бунтува, защото... бал, приятели...Тиенйджърски неща! И по поредното стечение на обстоятелствата, тя се среща с Дейниъл, чийто видимо перфектен  брат е бил временно отстранен от Харвард и сега се очака от него да поема щафетата и да стане Перфектен син №2 или иначе казано- да учи в Йейл, да стане лекар, дрън-мрън. На кого му пука какво иска той?
  Това, което ми хареса беше как виждаме сблъсък на двама изключително различни персонажи. Наташа мисли с ума на учен, макар че тук мога да го оспоря доста, защото тя е доста тесногръд човек, а според мен, за да си учен трябва да си отворен към повече възможности от написаното в учебника. Все пак, за да направиш ново откритие, първо трябва да вярваш, че е възможно, нали? Тук гоовря най-вече за това, че не вярва в любовта, твърди, че душата не съществува и така нататък. Разбира се, това в какво вярва и в какво не си е напълно нейна работа. Ето ме мен, аз съм атеист и не вярвам в истинската любов между тинейджъри.
  Дейниъл пък е мечтател, или поне аз така го определям. Той харесва поезия, пише поезия и има мечти, романтик е и оптимист. Когато среща Наташа, за него нещо просто...пасва и той сграбчва възможността с двете си ръце и не я пуска. Така се прави! Това веднага ми хареса, защото въпреки студената и незаинтересована демонстрация, която Наташа му хвърли в началото, той се постара да разчупи леда, за да се сближи поне малко с нея. Всичко се развива за няколко часа, но пък сблъсъкът на тези различни характери беше интересен за четене. Беше ми любопитно да видя как ще я спечели и какво ще стане. 
  Събитията в книгата бяха интересни, сладки и задържаха вниманието ми до края. Прочетох я много бързо и останах доволна накрая. Финалът беше просто трогателен и много ме зарадва. Щеше ми се да има малко повече, но кой не иска една книга винаги да е по-дълга, отколкото е? Това само доказва колко хубава и сладка е тя.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

неделя, 13 август 2017 г.

Каравал - Стефани Гарбър

 Толкова е странно, когато имаш да кажеш наистина много неща за една книга, която ти е харесала изключително много, но 80% от коментарите ти клонят към отрицателното...
  Сега, 5 минути след като прочетох книгата никак не искам да споменавам всички проблеми, които видях в нея, но фактът, че докато я четох се раздвоявах между това колко много й се наслаждавах и колко много ме дразнеше Скарлет, подсказва, че ще се наложи да разнищя романа, както аз си харесвам.
  Не мисля, че е наложимо да споменавам, че това ревю е моето мнение и моята гледна точка над нещата, но освен това ще повторя, че аз й се насладих изцяло и много я харесвам! Това, което не харесвам е Скарлет.
  От както излезе книгата на английски ми се щеше да я прочета и я имах изтеглена от самото начало, но някак си ми се искаше да я държа в ръцете си, да я разлиствам и да вкуся от тази магия, за която всички прочели я говореха.  Виждайки българската корица, аз сметнах, че не си заслужава да дам 24 лева за нея, ако ще и да беше поръбена със злато. Обясних в стар пост причините да смятам корицата за грозна и всъщност се радвам, че не се поддадох на импулса си и всъщност си я купих на английски месец/и по-късно и то с 8 лева по-евтина. Беше ме страх да си я купя и обикновено, когато се колебая за такива неща, после наистина оставам разочарована, но не и сега. Тази книга беше страхотна и напълно си заслужава парите за английското издание! (За българското не гарантирам, защото преводите на Бард са плачевни, но това е друга тема...)
  Стефъни Гарбър има много хубав стил на писане. По какво се различава от останалите стилове в трето лице? Тя се е постарала да запази мистерията около Каравал в цялата книга- от началото до края. Мога да кажа, че бях погълната от романа още с първото изречение и ми се ще да можех да прочета и следващата книга, защото...О, този край! 
  Освен това има включени изречения от рода на "Историята можеше да свърши дотук, но..." и някакво продължение, винаги имаше изненадващи обрати и тъкмо когато си мислех, че съм разбрала за какво иде реч в целия този Каравал нещата винаги взимаха неочаквам обрат, доста остър завой и аз оставах все по-изненадана и изненадана, докато не дойде краят на книгата, когато просто бях отвята. Изненадата ми се получи предимно заради някои разкрития, които станаха по отношние на Тела, които бих се радвала да коментирам, но ще бъдат доста големи спойлери.
  Както и да е, това сега не става дума за Тела. Не още. В следващата книга.
  Това, което ми хареса също е и самта атмосфера, която се усещаше от Каравал, цялата мистерия и това тайнствено излъчване. За мен магията беше малко...не магична. Не ме разбирайте погрешно, много добре е представена в книгата, но при мен нещо не се получи. Най-вероятно съм свикнала да чета за далеч по-присъстваща магия, но ако погледнем нещата от страната на нашия свят и посетим такава игра, то тогава това със сигурност ще е много магическо! Приключения, обаче, имаше. екшън, драми, напрежение...О, пълно е! Естествено, под екшън не разбирайте, дуели, войни и борби, действето беше в друга форма, но пак много завладяващо и държащо внимаието!
  Обаче (и тук започват проблемите). Нека да оставим това настрани за момент. Цялата книга е концентрирана върху Каравал, което е напълно логично и хич не се оплаквам затова. Тогава, защо й е било нужно на Стефъни Гарбър да създаде цял един свят, само за да сложи Каравал в него? Този свят има някакви завладени острови, империи и работи, които никой, никога не обяснява и ако ще се чака втората книга, за да се получи това пояснение, то не е на добре. По мое мнеие щеше да е по-добре и по-логично да го направи в нашия свят. Пак можеше да сложи героите на някакъв забутан остров, от който трудно можеш да избягаш, Япония е направена от над 80 острова все пак. И това е само една страна! Можеше да избере всеки остров, можеше да си измисли само един остров или два, понеже Каравал също беше на остров в книгата и да ги използва в нашия свят. Така като кажеше Съединените щати, всеки щеше да знае поне малко за тях, но четейки за някакви Завладени острови, Някоя си империя и какво още беше, не разбрах нищо, а аз с географията и без това съм зле. Знам, че книгата е за Каравал, но това е голяма дупка в сюжета, когато не обясниш създадения си свят! Все пак имаше към 5-6 глави преди да отидат в Каравал, можеше да ги използва и с няколко изреченийца да спомене нещо за света. Пък и нищо не й пречеше да сложи Каравал в Бермудския триъгълник- какво по-подходящо място за магическо и мистериозно шоу от мистериозните Бермудите?!
  Друга дупка в сюжета, която забелязах бяха историите на бабата. Сега, ще кажете да не издребнявам и така нататък, но ако ще си върша работата, която е да ревюирам книга, особео когато ми е дошла музата, то поне ще я свършва добре, нали? Ето какъв е проблемът. Историята на Каравал е обяснена още в самото начало на книгата (което не е проблемът) чрез история на бабата, но никъде после в цялата книга няма повече истории и това е дупката, за която споменах. Всъщност, положението е леко замаскирано, понеже все се споменава как баба им е обяснявала това и онова, бабата се споменавана, но никога вече няма история, а постояно бива повтаряно, че тя е разказвала истории за Каравал. И все пак, ние виждаме само една такава. И тя увисва във въздуха и дразни мозъка на един редактор... (Не аз.)
  Отново искам да кажа е, че аз харесах книгата и обясних всичко, което ми хареса в началото, имам още малко положително, но то ще отиде към края. Сега продължавам към нещото, което най-много ме изнервяше в цялата книга и това е Скарлет.


  О, не знам дали е имало скоро време героиня, която толкова много да ми лази по нервите, колкото тази глупава аленушка, направо нямам думи... Толкова пъти съм извъртала очи, толкова пъти бях безмълвна, изправена пред съвършената й глупост, че по едно време започнах да си водя бележки на телефона. Толкова дълги бележки не съм имала, откакто писах истории на телефона си, а това беше преди 5 години.
  Какво не беше наред в Скарлет? Много неща. Истината е, че видях проблеми там, където някои хора биха казали, че няма. В края на Каравал нещата, които ме дразнеха се оказаха, че били нещо хубаво за нея и ще кажа после защо, но това не я извинява за слабия й характер!
 (Рекламна пауза: Тук е мястото да вметна, че когато казвам Каравал говоря за шоуто, ако кажа Каравал, тогава говоря за книгата.
  Ще започна с това, че първоначалното ми впечатление за двете сестри беше, че Скарлет е плаха, но умна, а Тела е тъпа и се държи като лека жена. След това, дълго време Тела беше просто споменато име по очивидни причини, ако сте чели резюмето, знаете, че бива отвлечена още в началото на играта.
  Имам толкова много неща, които имам да кажа за Скарлет, ни едно от тях не е добро, че не знам от къде да започна! Тя е глупава, страхлива и много лесно доверчива! И сега, но какво очакваш?! Естествено, че момичето се бои, виж как ги е третирал баща им, който е същинско копеле! Как ще е страхлива, виж, тя иска да защити сестра си на всяка цена! О, но какъв е проблемът, че се доверява лесно?! И виж! Тя не спря да мисли за сестра си в цялата игра, до последно беше вярна на годеника си, който дори не беше стрещала! О, Скарлет е добра, о, Скарлет това, Скарлет онова!
 Но не! Аз не виждам нещата по този начин. Ето какво ми лазеше по нервите най-много. Скарлет постоянно мислеше как ще намери сестра си (в което няма нищо лошо) и ще се върне на Трисда, за да се омъжи и да напусне Трисда със съпруга си. Виждате ли нещо нередно тук? Надявам се, че да, защото дори изпозвах наклонен шрифт. Така, целта на двете сестри през целият им живот е била да избягат от Трисда (забутаният им остров) и когато по стечение на обстоятелствата успяват, за да отидат на Каравал, Скарлет вместо да мисли като Тела, как няма да се връщат, ще продължат да бягат, защото вече са се измъкнали от там, откъдето по принцип никога до тогава не са успявали, тя продължава да мисли как ще се върне, за да се омъжи и да избяга от баща си веднъж завинаги. #логика Аз на  нейно място щях да завърша играта и да си плюя на петите без хич да ми пука, защото щях да имам най-важното за себе си- сестра си. Така щях да си мисля, това щеше да ми е мотивацията. Но букално през цялата книга Скарлет бърза да се върне на острова, за да се омъжи, а този брак го иска, не защото е влюбена, все пак дори не е виждала човека, а защото вярва, че той е билетът й и на Тела към свободата от тираничния й баща. Само че да, ама не. Също така отказва да повярва на Джулиън, когато той предполага, че може би има нещо гнило, след като баща й не иска да й покаже дори кой е писал тези писма. Ъ-ъ, не, баща й я защитава. Само не разбрах от какво точно.
  Казах, че лесно се доверява. Ето какъв ми е проблемът. Не се доверява на Джулиън, който от самото начало й помага в играта, но се доверява на някакви напълно случайни хора като сцената в стаята на сестра й или нататък в книгата. После, малко по малко си научава урока...Почти.
  Защо е глупава? Ами ако до сега не съм успяла да ви убедя, може със следващите ми аргументи да не успея също, но цялата книга е пълна с подобни небивалици. Ето още малко. Всички й повтарят, че това, което вижда в Каравал е смесица от реалност и фантазия, предупреждават я да не ги бърка, но не. Е, случва се на всеки, но постоянно?! Тя всеки път се хваща на едни и същи трикове! Всеки.  (нецензура) Божи. Път! Това, което най-много ме ядоса, дотолкова, че просто спрях да чета за момент беше една ситуация, в която тя имаше право да зададе два въпроса и диалогът протече по подобен начин:

Найджъл: Имаш право на два въпроса.
Скарлет: Какво? Как така? Какви въпроси?
Найджъл: Попитай ме това, което искаш да знаеш.
Скарлет: Това, което искам да знам ли?
Найджъл: Желаеш ли това да е първият ти въпрос?
Скарлет: Не, не!
Найджъл: Тогава побързай.
Скарлет: *въпрос, който не е свързан със сестра й*
Найджъл: Следвай момчето със сърце, направено от черно.
Скарлет: *някакъв втори въпрос*
Найджъл: *отговор*
Скарлет: *сеща се за сестра си* Чакай! Как да намеря сестра си? Къде е? *и още куп въпроси*
Найджъл си тръгва и тя го гони.

  След впечатляващата ми демонстрация на твoрческо писане в стил 2012-та година (поздрави на всички от alle.bg и на Мели *поклон* #innerjoke) се надявам да сте разбрали. А ако не сте, пребройте въпросите на Скарлет. Повече от два са и още как. Така, когато ти кажат, че имаш право на два въпроса, естествено че не тръгваш да задаваш куп въпроси и ако ще и в пустинята да си расъл, пак го знаеш! Да не говорим, че в Каравал е опасно, ако Найджъл беше по-лош, щеше да отговори на първите два и да изчезне, но не, той й отговори на другите й два официални въпроса и тя имаше наглостта да пита още, защото се чувстваше виновна, че беше питала за себе си, а не за сестра си! Което от една страна е разбираемо, а от друга не. Като една везна бих казала, че спокойно можеше да зададе един въпрос за себе и и един за сестра си, ама не. #мозък 
  Естествено, предполагам, че ако Стефани Гарбър беше направила Скарлет малко по-умна или малко по-смела, играта щеше да е приключила още в първите ден-два, но това не означава, че това оправдава Скарлет. Ама никак даже! Защото нея я е страх да иска нещо за себе си! И това не ми харесва! 
  Окей, нямам нищо против, че целта й е да намери Тела, но така и не разбрах какво иска най-много тя, защото това е проблемът, тя иска нещо за себе си, но я беше срам да признае, в резултат на което се получиха малко неприятности...
  Друго доказателство за твърдението ми, че е много глупава е как хората в Каравал буквално й казват по няколко пъти какво да прави, как да го направи, какво ще последва и така нататък, но тя не слуша, вместо това прави там нещо и после съжалява или казва нещо от рода на "Аз мислех, че..." и поредната й глупост. 
   Споменах, че накрая се оказало държанието й за хубаво. Е, не точно цялото й държание. Скарлет е една от героините, които каквото и да ги правят, не се развиват, освен ако не се случи нещо наистина драстично, че да ги бутне в правия път. Каравал има склонността да променя хората, защото си мислят, че това, което стане в Каравал си остава в Каравал, само че греховете им после ги преследват цял живот и така нататък. Скарлет просто си остана същата страхлива и глупава героиня, която искаше да се върне на време за сватбата си. Според мен целта й беше това, което не й позволи да се промени, а не характерът й, който липсва.
  Скарлет може да не е от най-добре измислените героини, но останалите герои са. Много добре е замислена цялата работа, както казах, разкритията накрая ме отвяха и дадох с цялата една звезда по-висока оценка, отколкото мислех да дам- 3,5 звезди. Да, бях на ръба да дам под 3 звезди, заради Скарлет, но Донатела, Джулиън и целия Каравал след това вдигнаха оценката ми, защото наистина беше невероятно!
 Не очаквах нещата да се развият по този начин ни най-малко! 
  Осъзнавам, че не съм споменала още нищо за Джулиън или Донатела, а ревюто ми вече стана цял трактат, но какво да се прави. Трябваше да си кажа всичко.
  И сега, Джулиън и Донатела са едни герои, за които не бива да пиша много, за да не издам неволно нещо. Само ще кажа, че през цялото време подозирах нещо за Джулиън и не бях далеч от истината, но така и не помислих за другата логична алтернатива. Това беше много хитро замислено от авторката, защото напълно разби клиширана предполагаема версия, която си бях намислила- че  в книгата главния шип ще са Скарлет и Леджънд (или Легендата според Бард). Ш-ш-ш-т! Не е спойлер, вижда се от началото. Може би. Ще ви оставя да разберете.
  Донатела. Първо, името вечно ще ми напомня за женската версия на костенурката нинжа. От начало се чудех защо имената на сестрите не си подхождат по-добре. Едната е кръстена на любимия цвят на майката, а другата е просто Донатела, защото светът е измислен и там склупторът не съществува. Но след края на Каравал, осъзнавам, защо имената им не си подхождат. Тела е на едно друго ниво. Тя прилича на лека жена, даже я смятах за по-глупава от Скарлет, но имаща по-голям хъс от нея. Както споменах малко по-рано, тя нямаше намерение да се връща на Трисда със сестра си за сватбата, за нея те вече бяха избягали. #правае Не подценявайте Тела, както казах, много умело е представено всичко в Каравал и Стефани Гарбър се е справила много добре, защото последните разкрития за Каравал и за сестрите изобщо не ги очаквах, ама ни най-малко! Все пак, точно заради това вдигнах рейтинга и просто си умирам за втората част.
   Като изключим проблемите, които споменах, книгата е страхотна и й се насладих изцяло. Даже я препоръчвам, защото въпреки нещата, които ме дразнеха и ядосваха, аз все пак се забавлявах, наслаждавах се и най-важното- хареса ми.

неделя, 6 август 2017 г.

July Wrap Up


  Естествено, че ще забравя да си направя един от най-лесните постове. Особено когато нямам кой знае колко за показване. Това сигурно не се е случвало в последните 4 години- да имам толкова малко прочетени за месец книги. Не се е случвало и в този блог със сигурност. 
  Затова и ще направя малко по-различен вид равносметка този месец.

Прочетени книги:
1. The Gamble

 Тъй като обичам Завещанието и Ново начало на Кристен Ашли, реших да се преместя на друга нейна поредица, докато чакам изизането на тази. Много харесвам книгите й и макар да имах лек проблем с героите в тази, пак я заобичах истински и много й се насладих. Естествено, нямам ревю, но това няма значение. Книгата е страхотна.

2. Bleach Volume 1-9

  Докато гледах анимето Bleach реших да пробвам да чета манга, не е като да не ми хареса, но не е за мен. Не знам защо, но явно предпочитам отново двете крайноси- или само текст, или само картинки, смесено не ми се получава.
  Но все пак, обичам Bleach!
(В Goodreads ги показваше като отделни "книги" и първоначално така ги бях записала, но не ми се теглеха 9 корици на отделните volume-чета.)

3. The Eighth Day

 Преди няколкото години бях видяла тази книга в Goodreads и съвсем наскоро се светнах, че може да я изтегля, затова и го направих. Осмият ден е една много интересна middle grade книга, която оцених на 4 звезди. Тъй като не съм фен на MG, дори повече, отколкото не харесвам YA, то означава, че книгата със сигурност е добра.  
  В нея има действие, мистерия и дори забавни моменти и смятам да завърша трилогията, защото за мен си заслужава.

Купени книги:

  В чест на Алеята на книгата си купих няколкото книги, но не и от самата Алея. Имам дори ПОСТ затова. Но, малко по-рано тази седмица си купих още 2 (едната от шатрата на Ибис!) и понеже не ми се чака до края на август, за да ги покажа, реших да го направя тук. Първо, в миналия ми ПОСТ може да видите трите книги, които си закупих преди това.
  Ето и новите ми попълнения:

  Това копие е от така наречените "джобни" книги и струваше само 16 лева, сравнено с нашата, която е 24. Знам, знам, че е с твърди корици, но ако беше с меки, пак щеше да струва 20 лева, вижте Хилядният етаж за доказателство.
   Доста дълго се колебах дали да си я взема или не, понеже съм доста скептично настроена към нашумелите книги. Реших дори да не чета ревюта докато не прочета книгата, защото иначе започвам да виждам проблеми там, където няма. Само се надявам да ми хареса, но и да не ми, 8 лева разлика са си 8 лева! Дори на Алеята нямаше да ми излезе толкова евтино, а и не харесвам българската корица, защото тази, която виждате на моята снимка е оригиналната на меките и твърдите корици (но не съм сигурна на Англия или на САЩ), а роклята на нашата, заедно с още няколко подобни е това, което се вижда под обложката на изданието с твърдите корици на английски. Даже ще покажа снимки.
  

Нарочно съм ги направила така големи, че да излизат от рамката на съдържанието ми,
за да се виждат.
  Наясно съм, че кориците на книгите също си имат права, които трябва да се закупят, но нашата работа просто ми прилича на наполовина свършена. И по мое мнение, можеше и по-добре, но тъй като така и не възнамерявах да я купя на български, не се оплаквам много. Преводите на Бард и без това не са ми любими.



  Тук вече всеки научи, че имам слабост към любовните романи на Ибис. (Пост 1 и Пост 2) Исках от доста дълго време да си купя През онази нощ..., защото...ами, вижте корицата! Жената е с книга! И аз нали обичам такива неща... 95% cover buy, но освен това съм доволна от останалите книги на Джули Джеймс, които прочетох, така че не е като да няма да я чета.

  Преди малко като казах, че обичам неща с книги на тях се сетих за нещо, което исках да разкажа. 
  Преди няколко седмици влязох в една книжарница, на която се натъкнах случайно, докато с една приятелка обикаляхме насам натам. Вътре тапетите бяха книжни! Изглеждаше като стара библиотека! Беше много красиво, защото, както казах, самите тапети бяха на рафтове с книги с кожени корици и изглеждаше много яко! Като старовремска библиотека... Отначало дори не видях истинските рафтове... #опа

Изгледани анимета:



Изгледа целия Bleach и искам още, но не искам още и да... Много му се радвам. Преди няколко години го бях започнала и зарязала на най-интересното, чак се чудя на себе си. Сега съм просто... Уау.


И понеже след всяко тежко четиво е ред на леко, реших да видя едно от тези анимета (Yuri on Ice) и просто се влюбих в него. То е толкова сладко, толкова хубаво... Разтапям се от сладост...


  Ето защо помолих за още препоръки и сега гледам това. Казва се Sekai-ichi Hatsukoi и е много сладко и то! И дори не се разказва за една главна двойка, а за 3. Всичко е момчета, макар и да не си личи много.

Съдете ме, не ми пука, запалих се и докато не ми мине периода ще ви надувам главите и с това, освен с всичко що е книжно.