сряда, 16 август 2017 г.

Слънцето също е звезда - Никола Юн

  Никога не съм смятала, че един ден може да бъде толкова дълъг. Още по-малко пък съм мислила, че е възможно да се случат толкова много неща.  Малко ми напомня как един читател е на края на книгата и му остават още 20-30 страници, но не иска да прексъва, защото за тази малка бройка, много неща могат да се случат, да се объркат и да те накарт да искаш да убиеш нещо, за да се докопаш до следващата част. Но това вълнение от края на наистина добро четиво настрана, в Слънцето също е звезда всичко се развива за един ден, даже по-малко.
  Един от начините да ме накараш да спра да усещам магията на книгите е да ми натриеш в лицето колко нереално е това, защото така както не вярвам в бог, не вярвам и в тинейджърската любов, особено тази, която се развива за един ден. Но, о, не ме разбирайте погрешно! Напълно вярвам в развиването на едно приятелство или привързването на двама души един към друг за това кратко време, защото ми се е случвало. Нали знаете, има ги онези случаи, в които срещаш някакъв човек на правилното място, в правилното време and you just kinda click, ya feel me? Е, склонна съм да погледна нещата от тази страна и моята мечтателска страна да запълни после празнините и да направи от нищо нещо, или иначе казано- една романтична история.
   Никога не съм била фен на множеството гледни точки, особено ако са написани в сегашно време и включват случайни хора като охрана, кондуктор, мияч на прозорци и боклукджията отсреща. Това, обаче, не ми попречи да се абстрахирам от нещата, които не харесвам и да се настроя към хубавото в книгата.
  Главното нещо, което ми хареса в Слънцето също е звезда е това колко по-различна е от Всичко, всичко и как всъщност има засегнати проблеми, които реално могат да ти се случат, особено ако си незаконен имигрант- нещо, което не е особено умно, tbh.
  Главните герои са от различни раси, което е поредният плюс за книгата- Наташа е от ямайка, а Дейниъл е кореец. Може да липсват подробно описани части от културата на двамата, но пък за сметка на това не липсват кусури в семействата им. Това на Дейниъл ми направи особено впечатление, защото освен че е расистко, брат му е изключително двуизмерен герой, който си е истински задник. 
  Та, Наташа и семейството й са незаконни емигранти и по стечение на обстоятелствата това става известно на американските власти и те смятат да ги депортират. Като всяка тинейджърка, Наташа се бунтува, защото... бал, приятели...Тиенйджърски неща! И по поредното стечение на обстоятелствата, тя се среща с Дейниъл, чийто видимо перфектен  брат е бил временно отстранен от Харвард и сега се очака от него да поема щафетата и да стане Перфектен син №2 или иначе казано- да учи в Йейл, да стане лекар, дрън-мрън. На кого му пука какво иска той?
  Това, което ми хареса беше как виждаме сблъсък на двама изключително различни персонажи. Наташа мисли с ума на учен, макар че тук мога да го оспоря доста, защото тя е доста тесногръд човек, а според мен, за да си учен трябва да си отворен към повече възможности от написаното в учебника. Все пак, за да направиш ново откритие, първо трябва да вярваш, че е възможно, нали? Тук гоовря най-вече за това, че не вярва в любовта, твърди, че душата не съществува и така нататък. Разбира се, това в какво вярва и в какво не си е напълно нейна работа. Ето ме мен, аз съм атеист и не вярвам в истинската любов между тинейджъри.
  Дейниъл пък е мечтател, или поне аз така го определям. Той харесва поезия, пише поезия и има мечти, романтик е и оптимист. Когато среща Наташа, за него нещо просто...пасва и той сграбчва възможността с двете си ръце и не я пуска. Така се прави! Това веднага ми хареса, защото въпреки студената и незаинтересована демонстрация, която Наташа му хвърли в началото, той се постара да разчупи леда, за да се сближи поне малко с нея. Всичко се развива за няколко часа, но пък сблъсъкът на тези различни характери беше интересен за четене. Беше ми любопитно да видя как ще я спечели и какво ще стане. 
  Събитията в книгата бяха интересни, сладки и задържаха вниманието ми до края. Прочетох я много бързо и останах доволна накрая. Финалът беше просто трогателен и много ме зарадва. Щеше ми се да има малко повече, но кой не иска една книга винаги да е по-дълга, отколкото е? Това само доказва колко хубава и сладка е тя.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

неделя, 13 август 2017 г.

Каравал - Стефани Гарбър

 Толкова е странно, когато имаш да кажеш наистина много неща за една книга, която ти е харесала изключително много, но 80% от коментарите ти клонят към отрицателното...
  Сега, 5 минути след като прочетох книгата никак не искам да споменавам всички проблеми, които видях в нея, но фактът, че докато я четох се раздвоявах между това колко много й се наслаждавах и колко много ме дразнеше Скарлет, подсказва, че ще се наложи да разнищя романа, както аз си харесвам.
  Не мисля, че е наложимо да споменавам, че това ревю е моето мнение и моята гледна точка над нещата, но освен това ще повторя, че аз й се насладих изцяло и много я харесвам! Това, което не харесвам е Скарлет.
  От както излезе книгата на английски ми се щеше да я прочета и я имах изтеглена от самото начало, но някак си ми се искаше да я държа в ръцете си, да я разлиствам и да вкуся от тази магия, за която всички прочели я говореха.  Виждайки българската корица, аз сметнах, че не си заслужава да дам 24 лева за нея, ако ще и да беше поръбена със злато. Обясних в стар пост причините да смятам корицата за грозна и всъщност се радвам, че не се поддадох на импулса си и всъщност си я купих на английски месец/и по-късно и то с 8 лева по-евтина. Беше ме страх да си я купя и обикновено, когато се колебая за такива неща, после наистина оставам разочарована, но не и сега. Тази книга беше страхотна и напълно си заслужава парите за английското издание! (За българското не гарантирам, защото преводите на Бард са плачевни, но това е друга тема...)
  Стефъни Гарбър има много хубав стил на писане. По какво се различава от останалите стилове в трето лице? Тя се е постарала да запази мистерията около Каравал в цялата книга- от началото до края. Мога да кажа, че бях погълната от романа още с първото изречение и ми се ще да можех да прочета и следващата книга, защото...О, този край! 
  Освен това има включени изречения от рода на "Историята можеше да свърши дотук, но..." и някакво продължение, винаги имаше изненадващи обрати и тъкмо когато си мислех, че съм разбрала за какво иде реч в целия този Каравал нещата винаги взимаха неочаквам обрат, доста остър завой и аз оставах все по-изненадана и изненадана, докато не дойде краят на книгата, когато просто бях отвята. Изненадата ми се получи предимно заради някои разкрития, които станаха по отношние на Тела, които бих се радвала да коментирам, но ще бъдат доста големи спойлери.
  Както и да е, това сега не става дума за Тела. Не още. В следващата книга.
  Това, което ми хареса също е и самта атмосфера, която се усещаше от Каравал, цялата мистерия и това тайнствено излъчване. За мен магията беше малко...не магична. Не ме разбирайте погрешно, много добре е представена в книгата, но при мен нещо не се получи. Най-вероятно съм свикнала да чета за далеч по-присъстваща магия, но ако погледнем нещата от страната на нашия свят и посетим такава игра, то тогава това със сигурност ще е много магическо! Приключения, обаче, имаше. екшън, драми, напрежение...О, пълно е! Естествено, под екшън не разбирайте, дуели, войни и борби, действето беше в друга форма, но пак много завладяващо и държащо внимаието!
  Обаче (и тук започват проблемите). Нека да оставим това настрани за момент. Цялата книга е концентрирана върху Каравал, което е напълно логично и хич не се оплаквам затова. Тогава, защо й е било нужно на Стефъни Гарбър да създаде цял един свят, само за да сложи Каравал в него? Този свят има някакви завладени острови, империи и работи, които никой, никога не обяснява и ако ще се чака втората книга, за да се получи това пояснение, то не е на добре. По мое мнеие щеше да е по-добре и по-логично да го направи в нашия свят. Пак можеше да сложи героите на някакъв забутан остров, от който трудно можеш да избягаш, Япония е направена от над 80 острова все пак. И това е само една страна! Можеше да избере всеки остров, можеше да си измисли само един остров или два, понеже Каравал също беше на остров в книгата и да ги използва в нашия свят. Така като кажеше Съединените щати, всеки щеше да знае поне малко за тях, но четейки за някакви Завладени острови, Някоя си империя и какво още беше, не разбрах нищо, а аз с географията и без това съм зле. Знам, че книгата е за Каравал, но това е голяма дупка в сюжета, когато не обясниш създадения си свят! Все пак имаше към 5-6 глави преди да отидат в Каравал, можеше да ги използва и с няколко изреченийца да спомене нещо за света. Пък и нищо не й пречеше да сложи Каравал в Бермудския триъгълник- какво по-подходящо място за магическо и мистериозно шоу от мистериозните Бермудите?!
  Друга дупка в сюжета, която забелязах бяха историите на бабата. Сега, ще кажете да не издребнявам и така нататък, но ако ще си върша работата, която е да ревюирам книга, особео когато ми е дошла музата, то поне ще я свършва добре, нали? Ето какъв е проблемът. Историята на Каравал е обяснена още в самото начало на книгата (което не е проблемът) чрез история на бабата, но никъде после в цялата книга няма повече истории и това е дупката, за която споменах. Всъщност, положението е леко замаскирано, понеже все се споменава как баба им е обяснявала това и онова, бабата се споменавана, но никога вече няма история, а постояно бива повтаряно, че тя е разказвала истории за Каравал. И все пак, ние виждаме само една такава. И тя увисва във въздуха и дразни мозъка на един редактор... (Не аз.)
  Отново искам да кажа е, че аз харесах книгата и обясних всичко, което ми хареса в началото, имам още малко положително, но то ще отиде към края. Сега продължавам към нещото, което най-много ме изнервяше в цялата книга и това е Скарлет.


  О, не знам дали е имало скоро време героиня, която толкова много да ми лази по нервите, колкото тази глупава аленушка, направо нямам думи... Толкова пъти съм извъртала очи, толкова пъти бях безмълвна, изправена пред съвършената й глупост, че по едно време започнах да си водя бележки на телефона. Толкова дълги бележки не съм имала, откакто писах истории на телефона си, а това беше преди 5 години.
  Какво не беше наред в Скарлет? Много неща. Истината е, че видях проблеми там, където някои хора биха казали, че няма. В края на Каравал нещата, които ме дразнеха се оказаха, че били нещо хубаво за нея и ще кажа после защо, но това не я извинява за слабия й характер!
 (Рекламна пауза: Тук е мястото да вметна, че когато казвам Каравал говоря за шоуто, ако кажа Каравал, тогава говоря за книгата.
  Ще започна с това, че първоначалното ми впечатление за двете сестри беше, че Скарлет е плаха, но умна, а Тела е тъпа и се държи като лека жена. След това, дълго време Тела беше просто споменато име по очивидни причини, ако сте чели резюмето, знаете, че бива отвлечена още в началото на играта.
  Имам толкова много неща, които имам да кажа за Скарлет, ни едно от тях не е добро, че не знам от къде да започна! Тя е глупава, страхлива и много лесно доверчива! И сега, но какво очакваш?! Естествено, че момичето се бои, виж как ги е третирал баща им, който е същинско копеле! Как ще е страхлива, виж, тя иска да защити сестра си на всяка цена! О, но какъв е проблемът, че се доверява лесно?! И виж! Тя не спря да мисли за сестра си в цялата игра, до последно беше вярна на годеника си, който дори не беше стрещала! О, Скарлет е добра, о, Скарлет това, Скарлет онова!
 Но не! Аз не виждам нещата по този начин. Ето какво ми лазеше по нервите най-много. Скарлет постоянно мислеше как ще намери сестра си (в което няма нищо лошо) и ще се върне на Трисда, за да се омъжи и да напусне Трисда със съпруга си. Виждате ли нещо нередно тук? Надявам се, че да, защото дори изпозвах наклонен шрифт. Така, целта на двете сестри през целият им живот е била да избягат от Трисда (забутаният им остров) и когато по стечение на обстоятелствата успяват, за да отидат на Каравал, Скарлет вместо да мисли като Тела, как няма да се връщат, ще продължат да бягат, защото вече са се измъкнали от там, откъдето по принцип никога до тогава не са успявали, тя продължава да мисли как ще се върне, за да се омъжи и да избяга от баща си веднъж завинаги. #логика Аз на  нейно място щях да завърша играта и да си плюя на петите без хич да ми пука, защото щях да имам най-важното за себе си- сестра си. Така щях да си мисля, това щеше да ми е мотивацията. Но букално през цялата книга Скарлет бърза да се върне на острова, за да се омъжи, а този брак го иска, не защото е влюбена, все пак дори не е виждала човека, а защото вярва, че той е билетът й и на Тела към свободата от тираничния й баща. Само че да, ама не. Също така отказва да повярва на Джулиън, когато той предполага, че може би има нещо гнило, след като баща й не иска да й покаже дори кой е писал тези писма. Ъ-ъ, не, баща й я защитава. Само не разбрах от какво точно.
  Казах, че лесно се доверява. Ето какъв ми е проблемът. Не се доверява на Джулиън, който от самото начало й помага в играта, но се доверява на някакви напълно случайни хора като сцената в стаята на сестра й или нататък в книгата. После, малко по малко си научава урока...Почти.
  Защо е глупава? Ами ако до сега не съм успяла да ви убедя, може със следващите ми аргументи да не успея също, но цялата книга е пълна с подобни небивалици. Ето още малко. Всички й повтарят, че това, което вижда в Каравал е смесица от реалност и фантазия, предупреждават я да не ги бърка, но не. Е, случва се на всеки, но постоянно?! Тя всеки път се хваща на едни и същи трикове! Всеки.  (нецензура) Божи. Път! Това, което най-много ме ядоса, дотолкова, че просто спрях да чета за момент беше една ситуация, в която тя имаше право да зададе два въпроса и диалогът протече по подобен начин:

Найджъл: Имаш право на два въпроса.
Скарлет: Какво? Как така? Какви въпроси?
Найджъл: Попитай ме това, което искаш да знаеш.
Скарлет: Това, което искам да знам ли?
Найджъл: Желаеш ли това да е първият ти въпрос?
Скарлет: Не, не!
Найджъл: Тогава побързай.
Скарлет: *въпрос, който не е свързан със сестра й*
Найджъл: Следвай момчето със сърце, направено от черно.
Скарлет: *някакъв втори въпрос*
Найджъл: *отговор*
Скарлет: *сеща се за сестра си* Чакай! Как да намеря сестра си? Къде е? *и още куп въпроси*
Найджъл си тръгва и тя го гони.

  След впечатляващата ми демонстрация на твoрческо писане в стил 2012-та година (поздрави на всички от alle.bg и на Мели *поклон* #innerjoke) се надявам да сте разбрали. А ако не сте, пребройте въпросите на Скарлет. Повече от два са и още как. Така, когато ти кажат, че имаш право на два въпроса, естествено че не тръгваш да задаваш куп въпроси и ако ще и в пустинята да си расъл, пак го знаеш! Да не говорим, че в Каравал е опасно, ако Найджъл беше по-лош, щеше да отговори на първите два и да изчезне, но не, той й отговори на другите й два официални въпроса и тя имаше наглостта да пита още, защото се чувстваше виновна, че беше питала за себе си, а не за сестра си! Което от една страна е разбираемо, а от друга не. Като една везна бих казала, че спокойно можеше да зададе един въпрос за себе и и един за сестра си, ама не. #мозък 
  Естествено, предполагам, че ако Стефани Гарбър беше направила Скарлет малко по-умна или малко по-смела, играта щеше да е приключила още в първите ден-два, но това не означава, че това оправдава Скарлет. Ама никак даже! Защото нея я е страх да иска нещо за себе си! И това не ми харесва! 
  Окей, нямам нищо против, че целта й е да намери Тела, но така и не разбрах какво иска най-много тя, защото това е проблемът, тя иска нещо за себе си, но я беше срам да признае, в резултат на което се получиха малко неприятности...
  Друго доказателство за твърдението ми, че е много глупава е как хората в Каравал буквално й казват по няколко пъти какво да прави, как да го направи, какво ще последва и така нататък, но тя не слуша, вместо това прави там нещо и после съжалява или казва нещо от рода на "Аз мислех, че..." и поредната й глупост. 
   Споменах, че накрая се оказало държанието й за хубаво. Е, не точно цялото й държание. Скарлет е една от героините, които каквото и да ги правят, не се развиват, освен ако не се случи нещо наистина драстично, че да ги бутне в правия път. Каравал има склонността да променя хората, защото си мислят, че това, което стане в Каравал си остава в Каравал, само че греховете им после ги преследват цял живот и така нататък. Скарлет просто си остана същата страхлива и глупава героиня, която искаше да се върне на време за сватбата си. Според мен целта й беше това, което не й позволи да се промени, а не характерът й, който липсва.
  Скарлет може да не е от най-добре измислените героини, но останалите герои са. Много добре е замислена цялата работа, както казах, разкритията накрая ме отвяха и дадох с цялата една звезда по-висока оценка, отколкото мислех да дам- 3,5 звезди. Да, бях на ръба да дам под 3 звезди, заради Скарлет, но Донатела, Джулиън и целия Каравал след това вдигнаха оценката ми, защото наистина беше невероятно!
 Не очаквах нещата да се развият по този начин ни най-малко! 
  Осъзнавам, че не съм споменала още нищо за Джулиън или Донатела, а ревюто ми вече стана цял трактат, но какво да се прави. Трябваше да си кажа всичко.
  И сега, Джулиън и Донатела са едни герои, за които не бива да пиша много, за да не издам неволно нещо. Само ще кажа, че през цялото време подозирах нещо за Джулиън и не бях далеч от истината, но така и не помислих за другата логична алтернатива. Това беше много хитро замислено от авторката, защото напълно разби клиширана предполагаема версия, която си бях намислила- че  в книгата главния шип ще са Скарлет и Леджънд (или Легендата според Бард). Ш-ш-ш-т! Не е спойлер, вижда се от началото. Може би. Ще ви оставя да разберете.
  Донатела. Първо, името вечно ще ми напомня за женската версия на костенурката нинжа. От начало се чудех защо имената на сестрите не си подхождат по-добре. Едната е кръстена на любимия цвят на майката, а другата е просто Донатела, защото светът е измислен и там склупторът не съществува. Но след края на Каравал, осъзнавам, защо имената им не си подхождат. Тела е на едно друго ниво. Тя прилича на лека жена, даже я смятах за по-глупава от Скарлет, но имаща по-голям хъс от нея. Както споменах малко по-рано, тя нямаше намерение да се връща на Трисда със сестра си за сватбата, за нея те вече бяха избягали. #правае Не подценявайте Тела, както казах, много умело е представено всичко в Каравал и Стефани Гарбър се е справила много добре, защото последните разкрития за Каравал и за сестрите изобщо не ги очаквах, ама ни най-малко! Все пак, точно заради това вдигнах рейтинга и просто си умирам за втората част.
   Като изключим проблемите, които споменах, книгата е страхотна и й се насладих изцяло. Даже я препоръчвам, защото въпреки нещата, които ме дразнеха и ядосваха, аз все пак се забавлявах, наслаждавах се и най-важното- хареса ми.

неделя, 6 август 2017 г.

July Wrap Up


  Естествено, че ще забравя да си направя един от най-лесните постове. Особено когато нямам кой знае колко за показване. Това сигурно не се е случвало в последните 4 години- да имам толкова малко прочетени за месец книги. Не се е случвало и в този блог със сигурност. 
  Затова и ще направя малко по-различен вид равносметка този месец.

Прочетени книги:
1. The Gamble

 Тъй като обичам Завещанието и Ново начало на Кристен Ашли, реших да се преместя на друга нейна поредица, докато чакам изизането на тази. Много харесвам книгите й и макар да имах лек проблем с героите в тази, пак я заобичах истински и много й се насладих. Естествено, нямам ревю, но това няма значение. Книгата е страхотна.

2. Bleach Volume 1-9

  Докато гледах анимето Bleach реших да пробвам да чета манга, не е като да не ми хареса, но не е за мен. Не знам защо, но явно предпочитам отново двете крайноси- или само текст, или само картинки, смесено не ми се получава.
  Но все пак, обичам Bleach!
(В Goodreads ги показваше като отделни "книги" и първоначално така ги бях записала, но не ми се теглеха 9 корици на отделните volume-чета.)

3. The Eighth Day

 Преди няколкото години бях видяла тази книга в Goodreads и съвсем наскоро се светнах, че може да я изтегля, затова и го направих. Осмият ден е една много интересна middle grade книга, която оцених на 4 звезди. Тъй като не съм фен на MG, дори повече, отколкото не харесвам YA, то означава, че книгата със сигурност е добра.  
  В нея има действие, мистерия и дори забавни моменти и смятам да завърша трилогията, защото за мен си заслужава.

Купени книги:

  В чест на Алеята на книгата си купих няколкото книги, но не и от самата Алея. Имам дори ПОСТ затова. Но, малко по-рано тази седмица си купих още 2 (едната от шатрата на Ибис!) и понеже не ми се чака до края на август, за да ги покажа, реших да го направя тук. Първо, в миналия ми ПОСТ може да видите трите книги, които си закупих преди това.
  Ето и новите ми попълнения:

  Това копие е от така наречените "джобни" книги и струваше само 16 лева, сравнено с нашата, която е 24. Знам, знам, че е с твърди корици, но ако беше с меки, пак щеше да струва 20 лева, вижте Хилядният етаж за доказателство.
   Доста дълго се колебах дали да си я взема или не, понеже съм доста скептично настроена към нашумелите книги. Реших дори да не чета ревюта докато не прочета книгата, защото иначе започвам да виждам проблеми там, където няма. Само се надявам да ми хареса, но и да не ми, 8 лева разлика са си 8 лева! Дори на Алеята нямаше да ми излезе толкова евтино, а и не харесвам българската корица, защото тази, която виждате на моята снимка е оригиналната на меките и твърдите корици (но не съм сигурна на Англия или на САЩ), а роклята на нашата, заедно с още няколко подобни е това, което се вижда под обложката на изданието с твърдите корици на английски. Даже ще покажа снимки.
  

Нарочно съм ги направила така големи, че да излизат от рамката на съдържанието ми,
за да се виждат.
  Наясно съм, че кориците на книгите също си имат права, които трябва да се закупят, но нашата работа просто ми прилича на наполовина свършена. И по мое мнение, можеше и по-добре, но тъй като така и не възнамерявах да я купя на български, не се оплаквам много. Преводите на Бард и без това не са ми любими.



  Тук вече всеки научи, че имам слабост към любовните романи на Ибис. (Пост 1 и Пост 2) Исках от доста дълго време да си купя През онази нощ..., защото...ами, вижте корицата! Жената е с книга! И аз нали обичам такива неща... 95% cover buy, но освен това съм доволна от останалите книги на Джули Джеймс, които прочетох, така че не е като да няма да я чета.

  Преди малко като казах, че обичам неща с книги на тях се сетих за нещо, което исках да разкажа. 
  Преди няколко седмици влязох в една книжарница, на която се натъкнах случайно, докато с една приятелка обикаляхме насам натам. Вътре тапетите бяха книжни! Изглеждаше като стара библиотека! Беше много красиво, защото, както казах, самите тапети бяха на рафтове с книги с кожени корици и изглеждаше много яко! Като старовремска библиотека... Отначало дори не видях истинските рафтове... #опа

Изгледани анимета:



Изгледа целия Bleach и искам още, но не искам още и да... Много му се радвам. Преди няколко години го бях започнала и зарязала на най-интересното, чак се чудя на себе си. Сега съм просто... Уау.


И понеже след всяко тежко четиво е ред на леко, реших да видя едно от тези анимета (Yuri on Ice) и просто се влюбих в него. То е толкова сладко, толкова хубаво... Разтапям се от сладост...


  Ето защо помолих за още препоръки и сега гледам това. Казва се Sekai-ichi Hatsukoi и е много сладко и то! И дори не се разказва за една главна двойка, а за 3. Всичко е момчета, макар и да не си личи много.

Съдете ме, не ми пука, запалих се и докато не ми мине периода ще ви надувам главите и с това, освен с всичко що е книжно.

неделя, 30 юли 2017 г.

Съботен Book Haul


  Нищо че в неделя го пускам, пазарих си вчера.
  Във Варна от петък (28.07) започна Алеята на книгата, която се състои от двайсетина шатри с книги на различни издателства с намаление от 20%, плюс някоя и друга книга за по 5 лева и понякога по-малко.
  Тези трите книжки не са от алеята на книгата, защото егмонт продаваха единствено Пърси Джаксън и Хари Потър, а Lord of Shadows още не е преведена.
  Както и да е, реших все пак да направя пост за тази огромна бройка книги, която си купих, защото съм мързелив човек, на когото му липсва въображение и вдъхновение и се възползва от първата възможност за пост.

1. Знакът на чумата

  Ревюто на първата книга можете да вдите ТУК.
Докато втората излезе на български, човека написа цели 2 книги и май скоро и 4-тата ще е готова.
  Истината е, че не помня много от Ключът на Блекторн, но помня, че ставаше дума за алхимия и че ми беше интересно, така че нямам търпение да се впусна и в тази.

(Рекламна пауза: Направих снимките на първата пейка, на която седнахме с една приятелка. #оригинално #творческо #естетика)

2. Тъмното пророчество

Пет причини да прочетете първата книга можете да видите ТУК.
Не бях кой знае колко впечатлена от книгата, колкото и да ми е трудно да си призная, но обичам историите му и винаги ще ги чета!
Първото изречение на Скритият оракул е много завладяващо. "Казвам се Аполон."
А сега идете да прочетете всичко на Рик Риърдън. (Е, не ви задължавам. Много.)

3. Lord of Shadows

  Оказа се, че не съм й писала ревю, но ТУК най-долу може да видите краткото ми не особено добро мнение. Но тъй като съм упорита, смятам да дам шанс на втората книга, защото ми харесват поредиците на Касанра Клеър и искам да видя как ще развие тази и накъде ще поемат нещата.
  Сериалът продължава да ме отчайва.


Е, това беше. Аниме и манга манията ми примина и се завръщам към читателските си навици (надявам се) и скоро все пак може и да завърша отново книга. Цели 3 за този месец! (Плюс малко манга.)

понеделник, 24 юли 2017 г.

Поредици, които едва ли някога ще завърша #2


  Ето че дойде време и за втората част на този пост. За сега тя е последната.
  Напоследък нямам никаква муза по отношение на блога, а липсата на време за него само допринася за това допълнително. Обаче аз съм си доста упорита и продължавам да се опитвам да го поддържам, дори и постовете ми на месец да намалеят четворно.
  И без повече отлагане, нека да споделя останалите поредици с вас, които не смятам да довършва, а първата част можете да видите ТУК

1. Безсмъртните

 Това е една стара поредица, която започна добре, поне по спомените ми от преди 6 години, но постепенно беше развалена. Главната героиня като че ли е направена тъпа, наивна и слаба с цел по-лесно да й създаде драмите авторката. Цялата история около поредицата е как главният герой Деймън, който е безсмъртен, от хилядолетие се опитва да преспи с така наречената си "прераждаща се сродна душа", която постоянно умира по някаква тъпа причина. Само че, познайте, цели 5 книги минават и той още не може да й се мушне под полата, защото все се случват някакви драми, а 6-тата книга издателство Софтпрес така и не я издадоха.
  Моментът с хилядолетното чакане да преспи с нея хич не е правил особено впечатление на 13-годишното ми аз, но дори и да го нямаше този аспект, пак едва ли щеше да ми се иска да довърша поредицата, дори не съм любопитна какво става. Обаче, там имаше и някои интересни неща като паралелни измерения/светове, което си е нещо много голямо за подобна поредица, написана толкова отдавна. (Не е стара колкото класика, естествено, но е стара по отношение на YA жанра.)

2. Дивергенти

  Тук не искам да коментирам. Само ще кажа, че първият филм ми хареса повече от книгата, а тъй като знам началото и края, не искам дори да продължавам към втората.

3. Магистериум


  Твърде много ми напомя на Хари Потър, за да приема тази поредица на сериозно. Още от преди да прочета творението на Дж. К. Роулинг, Магистериума ми приличаше на Хари, няма значение колко допирни точки имат, дали са 1 или 1000, но не е само заради това. Не ми е интересна достатъчно, за да си направя труда да прочета дори третата книга, но освен това единствената middle grade поредица, която съм чела с кеф е Пърси Джаксън, при това аз самата не бях особно голяма тогава. (Но Пърси винаги ще ми е интересен 💗)

4. Пасажер

  Вече съм споменавала подробно на много места защо нямам намерение да завърша дуологията на Александра Бракен. Това е втората нейна поредица, която нямам намерение да дочитам. Не знам какво й е на тази жена, но всяка нейна първа книга е страхотна и след това всичко се променя. Нещо продълженията май не й се отдават. Или аз просто очаквам твърде много? Като героинята да си бъде същата като преди, със същите принципи, същата вяра и характер, но по-зрели? Много ли искам? Ета в първата книга не беше толкова наивна, колкото стана във втората.

5. The Raven Boys

  Тук ще кажа, че първата книга я заобичах от веднъж, но втората сякаш ми отне цяла вечност, за да я прочета, а щом някой роман от 300 страници ми се стори като от 1000 значи нещата не са на добре. Беше ми скучна, безинтересна и нямах търпение да свърши. Когато чета книга с много гледни точки, било то и от неутрален разказвач, винаги са ми били по-интересни тези на оригиналните главни герои, но о, когато ги няма е като да четеш книга за Пърси Джаксън, без Пърси или Анабет в нея- напълно безинтересно.
  The Dream Thieves просто ме убеди, че наистина, ама наистина не харесвам Ронан и нищо на света не може да ме убеди в обратното, ако ще и да се усмихне истински на някого (щях да напиша "ако ще и да се хвърли пред камион за ганзи", ама усмивката е по-малко вероятна).
  Най-интересните части ми бяха при Блу и при майка й. После, понеже предвидих, че няма да искам да довърша поредицата заради тази втора книга, се спойлнах нарочно и разбрах, че все пак края едва ли ще ми хареса, но това не е защото поредицата е лоша, не е. Просто е YA, а аз съм скарана с този жанр и дори началото да ми е харесало...
  Държа да отбележа, че опитах да започна третата книга, но не успях да навляза в нея, така че...

6. Дневниците на вампира

 В интерес на истината, много харесвах книгите. Стигнах до пета или шеста, но после нещо стана и прекъснах. Така и не започнах да ги чета на ново, а и не знам какво се е случило с тази поредица и без това, така че тук просто изгубих нишката на книгите и затова няма да я довърша.

  Това са последните 6 поредици, които едва ли някога ще дочета и както обикновено имам няколко въпроса днес за вас:

  Оставяли ли сте книга недочетена? Ако да, по каква причина?
  Кои поредици вие не смятате да довършите?

  И понеже тези дни съм на вълна анимета и съм почти на края на моето - 310/366:
  
  Гледате ли анимета? Какъв жанр?
  Четете ли манга?


Не се сдържах.

неделя, 16 юли 2017 г.

Never Have I Ever Book Tag

  

  С Мели видяхме книжната версия на този таг от ТУК и решихме да го направим. Както вече сигурно сте видели обаче, решихме да го разделим на две части, за да не пускаме едно и също нещо и в двата блога. На мен се падна да публикувам втората част от тага, а първата можете да намерите в блога на Мели- ТУК.

Никога не съм...

...мечтала да бъда във връзка с измислен герой.

Юли: О, със сигурност се е случвало. Няколко пъти. Преди няколко години.

Мели: Със сигурност се е случвало. Аз имам много развинтено и перверзно въображение.

...прочитал/ла една книга за ден.


Юли: Естествено, че съм. Мога даже да дам примери: Скълдъгъри Плезънт, Жестока любов, Без Милост, Короната и други.

Мели: О, разбира се. Последно прочетох До всички момчета, които съм обичала вчера. Всички книги от порядъка до и около 300 страници мога да прочета за един ден.

...купувала цяла трилогия/поредица наведнъж.


Юли: Тук вече не помня. Получавала съм цели трилогии за подарък като си поръчам всяка книга от различен човек и съм си купувала по няколко книги наведнъж, но цяла поредица или трилогия... Хм...Мисля, че си купих цялата трилогия All Souls наведнъж, но това беше преди 2 години и не помня... Все пак, отговорът ми е "I have", защото съм сигурна, че съм го правила по някое време. (Купувала съм цяла дуология наведнъж, но не го броя.)

Мели: Не съм, най-вече поради причината, че следващите книги още не са излезли. Ако можех бих си ги взела предварително, но... не е възможно по очевидни причини, уви.

...използвала нещо, което не е разделител като разделител.


Юли: Със сигурност съм го правила, но не е задължително да е било с нещо екстремно като опаковка от вафла или нечия ръка, по-скоро с телефон, ластик и молив.

Мели: Ами да. Когато трябва да оставя книгата набързо ми се е случвало да взема някакво листче за бързо.

...купувала книга заради корицата.

Юли: Две думи: I have.

Мели: О, да. Харесах Изборът още щом я видях и знаех, че трябва да я имам. Е, беше добре, че ми хареса(тези корици просто не са за изпускане!).

...харесвала филмовата адаптация повече от книгата.

Юли: О, да, случвало се е- Дивергенти.

Мели: Чак да харесвам някоя адаптация повече от книга... Не знам. Може би Незабравима разходка?

...разливала напитка върху книга.


Юли: Ох, правила съм го... Разлях си веднъж горещия шоколад върху книгата, която четях! Но това беше преди 6 години. Да, това ми е извинението.

Мели: Не, не съм.

...пречупвала гръбчето на книгата.

Toва са книгите преди да ги прочета.
 Сега и двете са пречупени.

Юли:
Естествено, че съм. Само виждам как "губя" това нещо с всичките "I haves", които пиша в различна форма. За мен не е болка за умиране ако си пречупя гръбчето на книгата. Да, не е особено приятно или красиво, но после книгата си стои отворена сама. Пък и не съм виновна, че на някои гръбчетата им са толкова твърди, че са невъзможни за отваряне! И все пак е по-добре, отколкото да се разпада в ръцете ми. Пък и ако книгата е дебела, просто нямам особен избор.

Мели: За мое огромно съжаление, да. Пречупи се гръбчето на Империя на бури и бях в шок!

И сега, да видим така наречения краен резултат.
Колко неща сме правили?

Юли: 10
Мели: 9

"Победител" е Мели! 

Не че това е някакво състезание, хаха.
А вие колко от тези неща сте правили?

неделя, 9 юли 2017 г.

Поредици, които едва ли някога ще завърша #1

  

  С годините изчетох десетки поредици от кора до кора, но освен това започнах такива, които с течението на времето просто осъзнах, че няма да завърша, защото вече не са мой тип или просто защото съм им изгубила нишката отдавна. Знам, естествено, че не съм единствената, която е изгубила желанието  да дочете някоя поредица по една или друга причина, затова ще се радвам да разбера поредиците, от които вие сте са отказали.
  Но нека сега да преминем към поста (докато реших да изтегля първата си манга, която е от 686 глави...Всяка по отделно при това...)

1. Джорджина Кинсед

Това е втората книга, ако не се лъжа,
но просто исках да покажа снимка.

  Отказах се от тази поредица, когато прочетох третата книга, която сама по себе си не беше лоша, но отново потвърждаваше подозрението ми, че Академия за вампири е най-добрата поредица на Ришел Мийд и всичко друго става от лошо по-лошо. Нека да отбележа, че това е моето мнение, но освен това ще кажа, че съм започвала всяка нейна излязла поредица и така и не съм успявала да я звърша успешно. Докато излезе Бляскавият двор, вече се бях отказала от писателката.
  Но да се върнем на Джорджина и отказът ми от нея. Не ми хареса обратът на събитията, не ми хареса драмата, която Ришел Мийд добави, имам предвид, допълнителната драма, която вече ми дойде твърде много. Поинтересувах се и в Уикипедия прочетох какво става нататък, при което заключих, че ако ще дочитам поредицата, ще прочета само последната книга. Но ако ще пропускам 2 книги, които ама НАИСТИНА НЕ ИСКАМ да чета, тогава защо изобщо да си правя труда? И се отказах. Защото краят на поредицата също беше МНОГО удобен. Прекалено удобен. Аз ако бях на мястото на Джорджина никога не бих простила на Сет, но и самата Джорджина е толкова тъпа, истински парцал, без значение каква роля й е отделила Ришел Мийд. Не ми хареса, не останах доволна и реших да зарежа поредицата. 
  Нямам идея какви са ми ревютата на книгите, но това е сегашното ми окончателно мнение.

2. Кръв от Рая

  Всъщност, съвсем наскоро осъзнах, че едва ли ще продължа тази трилогия, макар и да имам силното желание поне първата книга да дочета, но е факт, че не успях да се справя с нея. Започнах я преди две години, бях на почивка, прочетох 100 страници и от тогава не съм я отваряла повторно. Смятам даже, че сега ще ми се стори в пъти по-лесно да я прочета, но не знам дали изобщо някога ще я хвана отново, за да го направя. 
  Това не е защото е лоша книга, а защото някак си мотивацията ми да прочета Законът на безсмъртните е почти...изчезнала.

3. Вещиците от Ийст Енд

  Тази трилогия седи на рафта ми от 2 години също, но за разлика от Законът на безсмъртните, дори не съм я започвала. Не броя първите 2 страници, които с мъка прочетох. Просто това няма да го бъде и въпреки хубавите корици, книгите ще си останат непрочетени.

4. Тъмна дарба


  Първата книга я заобичах, втората ми беше трудна и скучна, а третата изобщо не смятам да чета и това го осъзнах още преди да помоля една моя приятелка да ми разкаже за какво иде реч в По залез.
  Обикновено, когато някой ми спойлне нещо (или сама го направя) имам огромно желание да разбера защо става така, а не по друг начин, как героите са стигнали от точка А до точка В, но в този случай не стана така, защото това, което разбрах не е като да не ми хареса просто ми се стори...недостатъчно интригуващо. Прочелите цялата трилогия може да реагират малко остро, но за мен това е така. Да не говорим, че някои от обратите си ми звучаха доста очевидни, щом не се изненадах нито веднъж...Е, с изключение на една смърт. Очаквах, разбира се, някой да умре, просто не точно него. Искаше ми се да е някой от първите ни главни герои, а щом това ми се е искало... 
  Да, няма да прочета По залез.

5. Нощна сянка

Остана ми само тази книга- третата.

   Нежеланието ми да завърша тази трилогия ме изненада наистина много. То не е защото съм спойлната, а защото просто...нямам желание. 
  Поредицата не е лоша, ни най-малко. In fact, тя е сред първите, които исках да прочета  и 2 години по-късно се сдобих и с книгите, затова и нежеланието ми да я завърша ме изненада. Ранните ми четива имат една такава сантиментална стойност за мен, което означава, че хич не обичам да се разделям с тях, а тази дори не искам да за завърша. Дори не знам защо.
  Просто желанието...го няма...
  #ЛичнаДрама 

6. Петата вълна

   Никога не съм я харесвала тази трилогия, първата книга не ми направи особено добро впечатление, но ми беше леко интересно да разбера какво ще се случи нататък. Обаче, тъй като не успях да се сдобия с третата книга, а и видях колко по-кратка е от останалите, които също не са дълги, реших изобщо да не си правя труда да я чета, защото просто не ме интересуваше какво ще се случи нататък, а щом не ме е интересувало... 

  Това беше днешният пост от мен. 
  Може би вече сте разбрали, че сега съм в период на читателски застой, бавно, малко по малко напредвам с четенето на Кланът Радли, но като цяло гледам Bleach,  а сега си тегля и мангата му, така че ако нещо ще чета, то това ще е вампирският роман и мангата. Този месец ще е най-слабият ми от 4 години, но съм се запалила по Bleach и не мога да се възъдържа.
  
  А вие гледате ли/ гледали ли сте анимета?
  Чели ли сте манги? (Bleach ще ми е първата.)
  И кои поредици не смятате да завършите?

сряда, 5 юли 2017 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag


   Видях, че е подходящото време да направя този таг отново и реших да се заема, тъй като писането на тези публикации е много по-лесно от цели постове. След работа обикновено нищо не ми се прави и или съм навън, или си дочитам книгата и гледам анимето си (Bleach).
  Освен това може да съм объркала малко името на тага, ама...

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017

Ама че сложен въпрос още в самото начало. Може би ACOWAR и Аристотел и Данте откриват таните на вселената.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2017

 Бях забравила за това, но ще посоча Гемина. Четох я в началото на годината и не мисля, че има нещо, което да я е надминало. Но освен това заобичах Пазители изключително много, така че няма да е единственото заглавие, което ще посоча.



3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си

Те, разбира се, са няколко: Знакът на чумата, The Dark Prophecy, Daughter of the Siren Queen, Каравал, Lord of Shadows и други.

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.

Тъй като през втората половина от година няма да мога да чета кой знае колко много, имам едно единствено предстоящо заглавие и то е Oathbringer на Брандън Сандерсън (друго ли очаквахте?), която се надявам да излезе през ноември, както е по график. Това е третата книга на Летописите на светлината на бурята.


5.Най – голямо разочарование


Wayfarer- дори не ми се rant-ва повече за нея. Просто съм много разочарована и дотам.


6.Най – голяма изненада

The Diabolic, The Hammer of Thor, The Raven Boys, Shades of Magic

  Можете ли да повярвате, че бях забравила, че съм чела тези книги и то тази година. И сега, взирайки се в рафта си, докато се чудех какво ме е изненадало ги и видях и ми просветна!
   The Diabolic ме изненада с това не само колко хубава беше, но и как героинята беше ТОЧНО мой тип, не говоря за обичайните, които харесвам, а... Трябва да прочетете кигата, за да разберете.
  Чукът на Тор ме изненада с Алекс Фиеро. Обичам го/я!
  The Raven Boys не очаквах да ми хареса толкова много, защото не мислех, че Маги Стифвотър пише толкова добре, но втората книга... it bored me to death.
  Shades of Magic трилогията е толкова уникална, невероятна, съвършена, че ме изненада как може една жена да сътвори нещо толкова страхотно и как може аз да реша да я прочета толкова късно...

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб)
В. Е. Шуаб със сигурност ме спечели! Искам да прочета This Savage Song, Vicious и всички останали нейни книги.


8.Нов герой, по когото си падаш


Ари, Ари, Ари, Ари, Ари (Аристотел и Данте откриват тайните на вселената)
Кел (Четирите цвята на магията)
Алекс Фиеро (Магнус Чейс)

9.Най – нов любим герой

Каз Брекър от Siх of Crows

10.Книга, която те е разплакала

За пореден път ще кажа, че такава книга няма.
Но ACOWAR беше накосъм да успее. Ама аз съм упорита и не давам.

11.Книга, която те е зарадвала

Всички книги, които чета ме радват, с изключението на тези, които неми харесат, естествено. Тъй като все още съм на такава вълна ще кажа, че поредицата Рискована любов ме зарадва, изчетох я на един дъх, направо си я вдишах и съм много доволна.


12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година

  Тази година не съм гледала филм по книга, по-скоро сериал- Ловците на сенки, който не ужасен, но и е като песните на Гери-Никол - колкото повече слушаш, толкова повече ти харесват, въпреки че знаеш, че не би трябвало да ти допадат. Или поне с мен така стана. Но на сезон 2В съм гледала само първи епизод, защото видях спойлваща картинка за следващия и напълно се отказах. Направиха го не на боза, ами на повръщано, което  е било изяден и повърнато отново.


13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината


Тази година нямам такова. Не е защото съм скромна и не харесвам как пиша нито защото харесвам всички. просто не помня какво съм чела и за какво съм писала... Пък и тея ревюта никой не ги чете...

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а)





















15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината

Oathbringer, Lord of Shadows и Лунните градини най-сетне.

  Това е засега от мен. Да се молим, че до края на седмицата ще успея да напиша поне още един пост, който трябва и да е интересен. 😅😅😅