петък, 15 септември 2017 г.

20 Bookish Pet Peeves

 

 Това заглавие на пост от известно време сякаш ме приканяше да си го взема и да го направя, но моят пост ще е малко по-различен. Освен че ще кажа кои са книжните ми дразнители, ще покажа и някои, които повечето книжни плъхове включват към този си списък, но не и аз.
  Искам да отбележа, че този пост ще е за неща, които се срещат в книгите по принцип и няма да включвам нищо конкретно от нашата прекрасна държава и някои издателства, които преиздават книгите си по-скъпи, отколкото са били преди (всички се сетиха за издателството, нали?).
  И понеже този пост е с лека отрицателна насока, ще кажа, че съм в добро настроение, докато го пиша, защото някои хора обичат да свързват отрицателните неща с омраза, злъч и все неща, които не изпитвам on a daily basis. Освен това държа да отбележа, че това е моето мнение и не заклеймявам тези неща като добри или лоши, като демоде, скучни или тъпи. Просто споделям гледна точка.

1. Множество гледни точки

 Мразя много гледни точки в една книга.
 Да, позволяват на читателя да види историята от друг ъгъл, да, позволяват на читателя да опознае оснаталите герои. Да, позволяват много повече, НО най-много мразя, когато две книги са били разказвани в първо лице и следващата (*къхъм* Кралска клетка *къхъм*) започне да менка гледни точки така сякаш след година помня коя е Камерън, да не говоря, че я мислех за мъж. 
 Има някои неща в книгите, които просто не мога да възприема и многото гледни точки от първо лица са едно от тях. Има два вида на разказване- от първо лице единствено число и от трето лице единствео число, още познат като неутрален разказвач, който позволява на писателя да покаже историята от различни ъгли и през очите на повече герои (да не говорим, че го прави да звучи по-професионално, а не така аматьорско). Осъзнавам, че явно Виктория Ейвярд е осъзнала, че в третата й книга ще се наложи да показва историята от повече перспективи, ама да е мислила като е започвала поредицата, а не по средата на серията си да реши, че трябва напълно да смени стила си. Мерси, ама не мерси. Това тотално ме изгуби като читател, защото всеки, който ме познава знае, че аз обичам да се придържам към едно нещо. Както си започнал поредицата си, така я довърши. Когато искаш романите ти да съдържат повече мистерия, разказвай от първо лице, а когато искаш да разкриеш повече неща от историята- от трето. 
  Не е сложно. Все пак, при издаването на една книга, писането е най-лесната работа.

2. Сегашно време

 В духа на Кралска клетка и още няколко книги в това време, които прочетох наскоро ще кажа, че въпреки че мога да го игнорирам, понякога ефектът на сегашното време е твърде голям и просто ми лази по нервите.
  Повечето книги, които са написани в първо лице и в сегашно време звучат дистанцирани, все едно главните герои са или бавно развиващи, или дистанцирани (До всички момчета, които съм обичала). Когато чета подобен роман, той създава усещането в мен, че все едно си контактуваме през една стена- непълно, бегло, незадоволително. Не ми харесва. Има изключения, разбира се- Игра на омраза и първите две на Алената кралица, но изключително рядко ми харесва книга, разказана в сегашно време и още по-рядко не забелязвам времето, ако това стане, значи книгата е шедьовър за мен.
  Та, да, не ми харесва сегашното време и в повечето случаи избягвам такива книги.

3. Тънки страници

 Имам една трилогия- Аз, вещицата, чиито страници са толкова крехки, че пипнеш ли ги и се късат мигновено. Нямам страница в тези три книги, която да не е скъсана поне на две места, а аз се стараех да ги разлиствам възможо най-внимателно.
  Друга причина тънките библейки страници да ме дразнят е, че правят една книга от 500 страници да прилича на книжле от 200 или дори по-малко. Знам, че икономиите са важни, ама това не означава, че ми харесва. 

4. Обложки

  Обложките на книгите с твърди корици (из света, но не и в България, защото тук за щастие такова нещо няма) ме дразнят, защото ако искам да чета, трябва да я махна и така корицата, ако е хубава, няма да се вижда и изглежда все едно чета някаква стара класика. Естествено, че не е нужно да се вижда корицата, но когато е особено красива ми доставя удоволствие да я гледам, да я разнасям наоколо и така нататък, а като оставя обложката вкъщи все едно разнасям някакво древно копие на Декамерон или Клетниците. (Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против тези романи, просто е по-вероятно някой човек под 60 да ме заговори, защото чета Стъклен трон, а не Клетниците. А тъй като я страмежливо и я още не говорило с никого от бъдещите му съученици, я чака някой да прояви интересе в книгите му.) Я знае, че я значи аз на руски. 

5. Movie covers on books

  Тук съм малко раздвоена. Дразня се на две равнища. От една страна някои подобни корици изглеждат грозно, но други пък изглеждат много красиви. Ето пример- корицата на Вината в нашите звезди, сменена с тази на филма изобщо не ми харесва, докато тази на Всичко, всичко ми иде да си я купя. 
  Тази смяна се прави с цел ако някой е гледал филма, да разпознае по-лесно книгата и да си я купи, но в повечето случаи тези хора на кориците загрозяват самата книга по мое мнение.

6. Стикери на кориците/ принтирани стикери на кориците

  Има два вида стикери на кориците- тези, които можеш да отлепиш и после да ти лепне известно време и тези, които са принтирани и ти загрозяват корицата до веки веков. И двата вида много ме дразнят, но втория просто избива рибата... особено ако е принтиран по средата на хубавата корица.

7. Лица/ хора в близък кадър на кориците

 Прочелите Академия за вампири и Кръвни връзки знаят колко красиви са тези корици, толкова са красиви, че няма накъде. 
  Винаги хората на кориците са ме дразнили, особено ако са в изключително близък кадър. Самата аз не обичам да се снимам толкова отблизо и да си представя лицето ми да бъде пльоснато на една книга по такъв начин, ако ще и да съм най-добрият модел на света- тръпки ме побиват. Освен това е много зловещо някакво лицето да се взира в теб. Хората в цял ръст на кориците мога повече да ги възприема, но това, което ми харесва е когато лицата им не се виждат или пък когато са просто някакви силуети. 
  Самата аз обичам възможно най-изчистени и елементарни корици.

8. Липса на резюме на съответното място, а вместо това някакви мнения от хора

  Не искам да знам, че Джон Грийн и Саша Алсбърг намират книгата за спираща дъха, искам да разбера за какво иде реч, без да ми се налага да търся в Goodreads докато съм в книжарницата.

9. Любовни многоъгълници

 Смятам, че дори не е нужно да развивам локуми по тази точка.

10. Когато всичко се върти около главната героиня

  В духа на Кралска клетка- Мер, та Мер, та Мер, та Мер. Стига де! Мер я няма, Мер я има, Мер, та Мер, та Мер. 
 (В тази книга има една особеност, която май не я е имало в предишните две- чува се гласа на Виктория Ейвярд и то по много очевиден начин, през няколко герои. Пример затова е как я е затворила на много удобно място- има си легло момичето, библиотека, дават й три хранения на ден и никой не я е убил и точно това един от героите го посочи, но докато примерът ми не се получи съвсем точен, защото книгата ми доскуча, имаше още неща като коментари относно възрастта й и през колко абсурдни неща преминават на тези години и всякакви други. Забелязват се, особено ако знаеш как звучи подобен коментар от автора, вмъкнат там. Имам чувството, че Виктория Ейвярд се подиграва на собствения си роман...)
  Обратно към поста и към тази точка. Може да ви се стори странно. За кого да става дума в книгата, ако не за главния герой? Имейки предвид, че си има някакъв сюжет и някакви вече завързани интриги, когато смениш проклетата гледна точка, първо може би е редно да представиш кой е героя, от чието име разказваш, защото нямам никаква идея, коя е Камерън, не помня. След това е редно да споменеш 2-3 пъти, че Мер я няма и О, КАКВА КАТАСТРОФА! И след това да преминеш да неща като делата на Алената гвардия и тем подобни. Но не, първата глава от Камерън четох само за Мер и ако в българския език нямаше родове, нямаше да разбера, че е жена, щях да си я мисля за мъж и даже съм доволна, че не я четох в оригинал.
  Това малко се превърна в ревю, но да. Ако ще разказваш само за главния си герой книгата, по-добре я кръсти Мер изчезна и света се разпада.
 (Тук е мястото да кажа, че прочетох около 5 глави и се отказах, защото се наситих на абсурдности, глупости и още работи и реших да премина на нещо по-интересно.)
  Изобщо пък да не става дума за слаби героини...

11. Предвидим сюжет

  Ще намерите тази точка и долу, където говоря за неща, които другите ги дразнят, но мен не. 
 Предвидимият сюжет не ми харесва, само когато мога да прочета първите 50 страници и да разбера какво ще се случи накрая в книгата. Когато по време на романа разбера най-голямата мистерия сама, оставам много доволна, така че това спада и към guilty pleasures.

12. Неподходящи имена 

  Не можеш да създадеш един свят напълно наново и да кръстиш някой от главните герои Джон или Питър, тъй както не е редно само главната героиня да има шантаво име. Естествено, това не означава, че искам да има имена от рода на Abhorhitaki Habhorimhaki, защото това макар и да не е трудно за произнасяне, на български ще го напишат вместо Аборитаки Хаборимаки- Абхорхитаки Хабхорхимаки, което в моя случай се чете, но има имена, които иди ги произнеси на български като Аедолихн, Аеолопхинопоулипус и разни други измислици, но не става само дума за произнасянето им на български, на английски също са трудни. Искам имена, които не се срещат във всяка книга, но освен това са възможни за произнасяне.
  Много искам, знам.

13. Отвратително дълги глави

  Тук не става дума за 20-30 страници, а за 70-80, без значение дали книгата е джобен формат или нормални размери.
  Толкова дълги глави ме отблъскват- да, мога да ги прочета, ама след една глава ще се чувствам психически изтощена. Освен ако не е била пълна с разговори.

14. Руси коси, сини очи
15. Черни коси, сини очи

  Нямате идея колко много мразя комбинацията руса коса и сини очи. Книгите не са виновни. Още от древността това е било мерило за красота и според тези вярвания аз съм грозна, но това е друг въпрос. Не ме разбирайте погрешно, харесвам и двете комбинациии, но се срещат толкова често в книги! Искам една героиня, която има къдрава коса, която обича и кафяви очи, които обича, ама не шоколадови очи или с цвят на кафе с мляко, а чисто и просто кафяви. Същото се отнася и за мъжете, окей, нека да са руси, ама им сложете едни зелени очи, сиви, черни, пъстри...стига с това синьо! В романите има толкова много перфектни комбинации, че ако не бях толкова самовлюбена, щях да се депресирам, понеже никога не бих могла да бъда синеока, освен ако не си увредя очите, носейки лещи.
  Най-много обичам, когато в книгата има герой със хетерохромия- ето това се среща рядко!

16. Когато привидно нахакана героиня започне да се прехласва по рокли

  Не че има нещо лошо в женствеността, но когато чета описание на рокля, дълго една страница се дразня. Пък и самата аз не съм особен фен на рокли, мога да ги възприема в книги като Изборът, в исторически романи и в съответните случаи, които ги изискват в книгите. Ама да си върви нашата нахакана badass героиня и изведнъж да се залепи за някаква рокля по средата на сюжета и да започне някакво лирическо отклонение, някаква ретардация...не мерси.

17. Когато героинята не знае колко е хубава, силна или просто уникална

  Това ме дразни и в реалния свят. Щом някой ти казва, че си красив, кажи мерси, а пък си мисли, че си грозен като трол като искаш.

18. Бавно развиващият се сюжет/действие

  Бавното действие, особено в YA романите ме дразни, защото те и без това са кратки и нищо ново под слънцето, но когато се развива бавно, бавно, не ме радва.

19. Речници 

  Сега, няма нищо лошо да ми обясниш какво значи лесър в речник, НО има много лошо, когато начинаещ писател допусне тази грешка (или кой да е писател) и сметне, че щом е включил речник някъде в романа, няма нужда да обяснява термините в книгата. Да, ама не. Речниците се използват, за да може читателят като види терминът лесър за втори път и не помни какво е, да отгърне на речник и да намери думата, вместо да търси страница 6, ред 23, където за пръв път се споменава що е то лесър. 
  Използвам лесър като пример, в Братството на черния кинжал всичко е обяснено, както трябва, което означава, че всеки използван термин е обяснен както във всяка книга, така и в речника- точно, както се прави. Мен лично речниците много ме дразнят, защото просто го има обяснено в книгата, а и мен и без това не ме интересува какво значи Скрайб Върджин, след като след пет минути ще го забравя. Но това съм само аз, никога не съм използвала речници, докато се учех да чета на английски и тъй като този метод за мен работи, не си служа с подобни изобретения.

20. Липса на история

  Под липса на история имам предвид хронологична история във времето преди действието на книгата или просто историята на света. Ето, докато четях Каравал се чудех защо на тези Завладени острови е толкова лошо да се живее и какви са тези обединени и разединени империи. Без значение дали действието ще се състои само в Каравал или в някаква омагьосана гора, щом си създал свят и си го споменал, трябва да обясниш поне малко за какво иде реч, иначе е незавършено.

  Това са нещата, които ми лазят по нервите. Това не означава, че не мога да игнорирам някои от тях, ако книгата ми е интересна. Отново ще повторя, че това е моето мнение и ще премина към втората част от поста ми, която е за неща, които пък не ме дразнят.


1. Различните размери на книгите от една поредица

  Да, естетиката е нарушена, да, невинаги изглежда добре, но като човек, чиито книги са всякакви размери и цялата ми трилогия Възмездителите е с различни размери, издания, езици и корици. Това не ми пречи, защото за мен е по-важно да имам книгата, отколкото да си отива с останалите. Когато нямаш пари за тях е лукс да си подхождат. Аз купувам най-евтината, а пък майната му дали си отиват или не. Нали ги имам?

2. Несъответстващите корици/ Когато сменят кориците

  Да, дразнещо е, когато една поредица започне по един начин и изведнъж стане по друг. В България това рядко се случва и е по-често в чужбина. Ще дам за пример най-прясното- Дете на пустинята и Предателка- не знам защо смениха кориците, но аз харесвам първите много повече.
  Отново ще кажа, че имам много книги на английски от една поредица, които са с различни корици, издания и размери и това не ми пречи. Да, не си подхождат, но ги имам, нали? Това е най-важното. Бих предпочела да имам 100 книги в различни размери и с грозни корици пред това да нямам нито една.

3. Книги от различни издателства, но от една поредица

  Тук имам предвид, когато някой събере книгите от една поредица, например от 5 романа и три от тях са на три различни издателства- американски издания, британско и австрийско. Колко сладко става, защото или кориците ще са различни, или размерите. И познайте какво! Ще се повторя- имам ли книгите? Да. Това, че не си съответстват е лек дразнител, на който дори не обръщам внимание, защото аз купувам най-изгодната книга. Да не говорим, че в повечето случаи, книгите от една поредица в чужбина са едни пари без значение дали първата е 200 страници, а следващата 400 или 800, просто в онлайн сайтовете понякога има намаления на различните издания.

4. Пророчества

  Обичам да чета за пророчества, ама не от типа на "Ще убиеш истинската си любов с целувка" или "Най-великата жена ще се роди между 7-мата луна и 19-тата луна на свети Патрик в поля от дететлини", имам предвид някое по-оригинално и вълнуващо пророчество. Интересно е. Или пък ако хората търсят пророчества... Харесват ми игрите с времето.

5. Предвидим сюжет

 Този сюжет беше и в горната точка и вече споменах даже защо ми харесва.
  Идват моменти, в които просто ми доставя удоволствие да мога да предусетя какво ще се случи, стига да не е написано като за идиоти.

6. Стихии

  По някаква причина хората смятат стихиите за изтъркана тема, но за мен това е точно тази, която никога няма да ми омръзне, заедно с книгите на Рик Риърдън и вампирите, които не блестят.

7. Кратки глави

  ОБОЖАВАМ КРАТКИ ГЛАВИ! Ако ще и книгата да е дълга 1000 страници, кълна се, че ако главите са до 8 страници, ще мога да я изям тази туха за не повече от 5 дни, но ако главите са по 40+ страници... седмица и половина ще отиде задължително.
  Short chapters forever!

  Днес ме хвана мързелът и реших да направя един пост без снимки. Смятам, че изглежда много по-добре така. Освен това вече съм в общежитието си и стаята е доста сладка, имам легло и бюро две в едно. Сега може би една чаша ако намеря от къде да си купя няма да е зле.

  Както и да е, достатъчно за мен. Кои са някои от вашите дразнители?

1 коментар:

  1. Не знам за другите ти читатели, но аз лично много харесах този пост! Дори повече от всичките останали от този род. /надявам се да няма сърдити/
    Честно казано имаме идентични дразнители и това ме накара да прочета докрай статията.

    P.S. - И наистина мисля, че SHORT CHAPTERS RULE!

    ОтговорИзтриване